Путин няма интерес от среща със Зеленски, за каквато стана дума след разговорите на най-високо ниво в Аляска и във Вашингтон. Срещата в Аляска на Путин и Тръмп не беше нищо повече от фарс и от нея спечели само Путин, както отбелязаха много наблюдатели. Той се интересуваше единствено от снимките с Тръмп, които и получи.
Към това трябва да се добави демонстрацията на сплотеност по време на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Тянцзин, където Путин през цялото време бе до китайския лидер Си Цзинпин. Двамата се смятат за пионери на новия световен ред, в който по-нататъшното съществуване на Запада се поставя под въпрос. Миналата седмица от Кремъл вече високомерно заявиха, че Путин няма време за среща със Зеленски, понеже пътува за Китай.
Европа трябва да действа активно
Дали срещата в Аляска беше грешка? Не, категорично не. През август имаше по-голямо раздвижване, отколкото за предишните три години и половина война. Но прозорецът на възможностите отново е под заплахата да се затвори. И най-късно сега в играта трябва да влязат Европа и Германия.
"Коалицията на желаещите" възнамерява да се срещне на четвърти септември в Париж, за да обсъди какво да прави по-нататък. Русия иска капитулацията на Украйна, Америка - териториални отстъпки с надеждата, че това ще доведе до край на военните действия. Но какво иска Европа?
Европа трябва да разбере, че за САЩ, Китай и много други страни в света тази война се води далеч от техните граници. Дори и по тази причина Европа е много по-заинтересована да бъдат определени рамковите условия, при които може да бъде прекратена войната. Не е достатъчно да се намесваш в ролята на арбитър след преговорите между Тръмп и Путин и да искаш прекратяване на огъня преди началото на преговорите. Никой не очаква такива изисквания. Европа повече не може да остава настрани и само да казва какво не бива да се прави.
Гаранциите за сигурност и въпросът за отговорността
Европа трябва да се съсредоточи върху собствена стратегия, с помощта на която може да бъде приключена войната в Украйна. Това се отнася и за бъдещите мироопазващи сили. Има широк консенсус по отношение на това, че тези сили трябва да станат ключов компонент от гаранциите за сигурност. Но Европа, и особено Германия, не се решават да поемат необходимата отговорност.
Американците няма да предоставят сухопътни войски - заяви многократно Тръмп. А когато по уикенда председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен каза, че Европа има доста точен план за това как да изглеждат мироопазващите сили, от Германия веднага отправиха критики. Това решение не било в компетенциите на ЕС, а и не било правилно въпросите да се обсъждат преди началото на преговорите, изтъкнаха германските политици.
Всички партии в Германия - от консерваторите и социалдемократите до зелените, левите и "Алтернатива за Германия" - са против участието на Бундесвера. Историческото бреме на Втората световна война е твърде тежко. Други обаче възприемат това не като урок от миналото, а като отказ от отговорност. Германия рискува да изгуби доверието. Този въпрос също ще се обсъжда на срещата в Париж.
Между другото, гаранциите за сигурност не са само застраховка на мирното споразумение. Защото то може и да не бъде постигнато скоро. Тези гаранции за сигурност трябва предварително да бъдат формулирани ясно - като сигнал към Путин. Европа трябва да разработи собствено виждане за следвоенния ред в Украйна. Щом това стане ясно, ще бъде по-лесно да се формулират и реализират съответните гаранции за сигурност.
Европа трябва да има свое виждане за края на войната
Но въоръжаването и гаранциите за сигурност за сдържане на Русия са само едната страна на медала, другата е дипломацията. Европа трябва да се запита наистина ли нейните дипломатически възможности са напълно изчерпани. През последните 3,5 години тя не излезе с нито една дипломатическа инициатива за прекратяване на войната. Защото няма такива? Или даже идеи? Ако сега бъде казано, че това така или иначе няма да сработи, защото Путин не иска дипломатическо решение, би означавало да се изключи тази страна на медала в бъдеще.
Европа трябва да разбере, че има нужда от собствено виждане за това как да бъде сложен край на войната. Защото в момента никой не може да каже дали Путин и Зеленски изобщо ще се срещнат и кога - може да не е след две седмици, нито след два месеца, а може и през следващата година да не е.
Дирк Емерих e кореспондент на германските ТВ-канали n-tv и RTL. Той е живял и работил дълги години в Москва и Вашингтон и е бил кореспондент на n-tv в Сирия, Либия, Афганистан и други страни в конфликт.
