1 545

Костадин Вълчев от WWF пред ФАКТИ: Пълното възстановяване на тежко повредена от пожар гора отнема поне век

  • гора
  • пожар
  • дърво
  • дървесина
  • залесяване

Авиацията е най-ефективна в първите часове след започването на пожара в гората, казва експертът

Костадин Вълчев от WWF пред ФАКТИ: Пълното възстановяване на тежко повредена от пожар гора отнема поне век - 1
Снимка: Личен архив
Калин Каменов Калин Каменов Автор във Fakti.bg
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Какво се случва с гората, след като е била опожарена… Пред ФАКТИ говори Костадин Вълчев, Старши експерт „Гори" във WWF.

- Г-н Вълчев, за поредна година много гори в България пострадаха от пожари. За поредна година констатирахме, че нямаме техника за гасене на пожари високо в планините. Защо е така?
- Причините са няколко. На първо място – климатичните промени. Все по-често имаме дълги периоди на засушаване и по-високи температури, което прави пожарната опасност значително по-висока от преди. Пожарите възникват по-лесно, разпространяват се бързо и стават много трудни за ограничаване и гасене. Същата картина виждаме и в Южна Европа – в Кипър, Испания, Румъния и др., където Европейската система за наблюдение на горските пожари регистрира значителен ръст на пожарите през 2025.

На второ място, в България проблем е липсата на устойчивост в политиките. В разгара на пожарите обществото и институциите говорят за превенция и техника, но след като кризата отмине, темата много бързо се забравя.

И така всяка година се оказваме изненадани от мащаба на бедствията и от липсата на необходимата техника, особено за високопланинските райони. Ако искаме да прекъснем този порочен цикъл, трябва да работим последователно през цялата година. Това означава превенция като: по-добро картиране на рисковите райони, определяне на различните причини за пожарите в тях, в т.ч. палене на стърнища, запалване от електропроводи, покрай пътища и туристически центрове и други. Нужни са и специфични мерки за превенция за всеки от тези случаи. Трябва да се инвестира в закупуване на собствена летателна техника, а не да разчитаме на други страни. Авиацията е най-ефективна в първите часове след започването на пожара в гората. От ключово значение е наличието тренирани и добре екипирани доброволци по места, които да могат бързо и ефективно да се включат и да спрат огъня.
Също така, можем да работим за подобряване на синхрона между институциите и ефективността на самото гасене, включително чрез внедряване на съвременни технологии за наблюдение и ранно откриване на пожари.

- Само констатираме опожарени площи, но какво се случва с гората там, където всичко е черно. Какво се случва с дърветата, които са пострадали?
- След някои пожари с низово горене в гори с височина над 10-15 м. с устойчиви на пожари видове като някой дъбове, дърветата са само частично увредени и след няколко години се възстановяват. При други видове (като бук) и при върхово горене, като в Пирин, повечето дървета загиват. В тези случаи в стопанските гори практиката е загиналите дървета да се изваждат, което е законно регламентирано. Логиката на законодателя е от една страна да не се похабява дървесината като ресурс, а от друга – смята се, че тя може да е източник на зарази, макар редица изследвания да опровергават това. В горите, попадащи в защитените територии, зони от Натура 2000 и сертифицираните по FSC гори, има законови изисквания да се оставят минимално количество биотопни дървета и мъртва дървесина. Мъртвата дървесина има важна роля – тя създава среда за много видове и е част от естествения цикъл и баланс на гората.

- Как се сече в опожарен терен. Какви нормативни правила се спазват?
- След пожар се прави оценка и обикновено се издава предписание от регионалната дирекция по горите или лесозащитна станция за провеждане на санитарни или принудителни сечи. Собственикът на гората е длъжен след това да организира сечта според законовите изисквания. Нямаме данни за сериозни нарушения при тази дейност.

- Каква част от тях се изсичат под удобния претекст, че са пострадали от пожара?
- Вероятно се случват такива злоупотреби. WWF има платформа за сигнали и приложение „Спаси гората“, в които постъпват сигнали за нарушения в горите. На този етап нямаме информация за подобен тип нарушения. Не мисля, че са честа практика.

- Пожар – дърводобив. Има ли пряка връзка?
- Имате предвид умишлени пожари с цел дърводобив, нали? Не е невъзможно, но малко вероятно, особено в момента, защото:
1) статистиката показва, че поне 8 от 10 пожара възникват извън горите. Дали е възможно някой да запали житна нива с надеждата да изгори гората наблизо? Не ми се вярва.
2) както споменах и по-горе, след пожар се прави оценка и предписание от регионалната дирекция по горите и лесозащитна станция за провеждане на санитарни сечи или принудителни сечи. Въвличането на експерти от различни институции намалява риска от корупционни практики.
3) търсенето на дървесината в Европа и у нас последните години намалява, а с това и цената ѝ. Голям потребител на дървесина напусна страна, което създава съвсем различен проблем на дърводобиващите предприятия – липса на пазар. Държавните предприятия имат проблем с реализацията на дървесината.

При тези условия умишленото палене на пожар, което може да доведе до големи щети и жертви извън горите и с риск от наказания до 15 години затвор, е много малко вероятно, особено при ниска цена на дървесината и голямо предлагане, както е в момента.

- Какво се случва с опожарения терен после. Залесява ли се, самозалесява ли се, как се действа?
- Основен принцип при стопанисването на горите в България е да се следват естествените процеси в природата и при възобновяването на горите да се стимулира/подпомага естественото възстановяване. Горите с естествен произход не винаги са стопански най-ценните, но те са много по-устойчиви на неблагоприятни въздействия, в т.ч. и на климатични промени. Естествените гори изпълняват по-добре и екосистемните си функции и затова са по-желани. Ако първите 3 години след пожара няма добро естествено възобновяване, собственикът на гората е задължен да я залеси до две години след изтичането на тригодишния период. Практиката показва, че в повечето случаи при неуспешно възобновяване в държавни гори се преминава към залесяване.

- Как гледат на опожарения терен животните. Коко време им трябва, за да влязат отново в него…
- Различните животни реагират по различен начин. Някои – особено птиците и по-мобилните бозайници – могат да се хранят или почиват временно още първите години след пожара. Други видове се завръщат, едва когато гората започне да се възстановява. Но пълното възстановяване на тежко повредена от пожар горска екосистема обикновено отнема поне век.

България
Поставете оценка:
Оценка 3.5 от 6 гласа.

Свързани новини