В България след сполитането ни от демокрацията, се промени модела на обществото и семейството. От патриархален тип, се превърна в пълна либерастия. От общество, в което беше срамно да си разведен, се превърнахме в общество, в което над половината деца са родени извън брак.
Хората живеят във фактическо съжителство, събират се, разделят се, децата не знаят какво е сигурност и стабилност в семейството. Във времена, в които основна ценност са парите и кариерата, домът остава на заден план. Колко жени вече са и добри домакини, готвят, грижат се за децата, за възрастните в семейството? Обтегнатите отношения в обществото се пренасят в семейството. Търпението е изчерпано, а близки хора се превръщат във врагове и пречка.
А обществото се научи да не уважава възрастните. Днес е особено голям порок да си над 40 години. Интересно ми е, че върли патриоти се подиграват например с моята възраст, при положение, че дори по време на моята младост, петдесетгодишните се възприемаха не като стари хора. Сега е особено голям грях да имаш бръчки, да не си се тунинговала /основно упреците са срещу жените/, да си над четиридесет години. Втълпят ти, че си изкукала бабичка или съответно дядо и нямаш право на мнение. И то хора, които на две магарета сено не могат да разделят.
Много българи напуснаха България и оставиха родителите си тук. Да, пращат пари. И това го изтъкват с особена гордост и натякване. Само да им обясня, че когато станат на 80 години, хайде да се опитат да живеят с пари, а не с хора. Парите не топлят, с парите не можеш да седнеш на семейна вечеря, с парите не можеш да стоплиш студеното легло, с парите не можеш да се снимаш на семейна снимка, парите не могат да заменят прегръдките с внуците. Пращате пари, за да успокоите съвестта си, че сте изоставили близките си тук. Както и давате пари на децата си, гузни, че нямате воля и сили да им обърнете внимание и да се поинтересувате какво правят.
И сега много българи, които работят, смятат, че родителите им са в тежест. Не могат и не искат да се грижат за тях. Особено в днешно време е много тежко и с парите и с грижите. Понякога се налага единият да остане вкъщи, за да се грижи за възрастен родител. Това тежи. Колко е по-лесно е да дадеш едни пари на един хоспис, да успокоиш съвестта си, че майка ти има кой да я гледа. Макар и тя да не те е давала в дом да се грижат за теб и да ти сменят мръсните гащи и да няма кой да те гушне, когато плачеш, нали? А всъщност мислите ли, че децата ви не виждат как се отнасяте с възрастните си родители? И един ден няма да повторят същото и като кучета да ви пратят в някой приют, където да умрете САМИ?
Дехуманизацията е превзела цялото обществото. Няма уважение към възрастните. Няма уважение към семейството, към ценностите. Царица е парица!
Но пък...не всеки умира млад. И един ден и тези, които се подиграват на възрастните, и тези, които изпращат родителите си в старчески дом, и тези, които са ги изоставили сами тук, ще остареят. И тогава? Както се казва, никой не се е измъкнал жив от този живот. И ако не живеем така, че да има приемственост, любов в семейството и грижи за безпомощните - деца и възрастни, един ден съдбата ни ще е страшна.
Бог ни учи да обичаме ближните си. Обичайте се. Защото другото ще ни превърне в чудовища.
Елена Гунчева-Гривова
