Обичайно по това време на годината - на фокус на властта са парите ни. Вече в евро. Тази седмица, макар и със закъснение, очакваме да видим план-сметката на управляващите за Бюджет 2026. След вътрешнокоалиционни совалки и преговори с работодатели и синдикати - вече са ясни някои параметри.
Без изненада още от сега сметката провокира остри реакции.
"Да, обикновено резултатите от неразумното управление на публичните финанси се усещат със закъснение. Това го виждаме във всяка една фискална криза навсякъде по света през последните столетия. Няколко години се правят неразумни неща, харчат се пари не премерено, правят се дефицити, взимат се заеми. В един момент трябва неизбежно да се направи стягане или корекция. Колкото по се отлага сега, толкова повече ще е силна болката." Така Лъчезар Богданов отговори в ефира на bTV на въпроса трябва ли да се притесняваме от Бюджет 2026. Богданов е главен икономист в Института по пазарна икономика.
"Трябва да се овладее ръстът на разходите. Не говорим за орязване на разходи. Ние все още сме в ситуация на растяща икономика, ниска безработица, висока заетост, растящи доходи. В такава ситуация е нужно просто увеличението на разходите в бюджета да бъде с по-нисък темп.
Управляващите си гласуваха бюджет с 24% увеличение на разходите. При една инфлация между 3% и 4%, вие искате да харчите 24% повече - това няма как да не избие в огромен дефицит, особено ако го направите и следващата година", заяви Богданов.
Първото нещо, което трябва да се направи е едно овладяване ръста на разходите. Как - ръстът на разходите трябва да е съобразен с ръста на икономиката. С около 6,4% ще нарасне икономиката е евро. Общите разходи да влязат в тези 6,4%, посъветва експертът.
"С дискусиите за минималната работна заплата и тези 15% темата се отклонява от много по-важни неща, като например - увеличението на осигурителната вноска с 2 процентни пункта, което е доста сериозно увеличение. Това означава да се бръкне с 60 лв. от джоба на българина. По това отношение България далеч не е от страните с най-ниско облагане с данъци.
Ефектът е такъв: Колкото повече увеличавате данъка на осигурителната тежест, толкова повече потискате светлата, легалната, декларираната заетост", заяви Богданов.
През последните години България е с най-висок ръст на заплатите в публичния сектор.
"Както и г-н Дянков каза кризата ще дойде 2027 г. Сега имаме нещо на хартия, ще видим, че то няма да работи другата есен. Ще се види, че вече дефицитът е неудържим - тогава ще дойде времето за трудните решения и ще са болезнени. Сега сме в ситуация, в която може да се измъкнем без орязване на разходи. По-скоро с по-малък ръст на разходите - това не е орязване, расте, но с по-бавен темп. След две години ще се наложи наистина орязване на разходите. Това е политическият избор, който трябва да се направи - или малък разум сега, или голяма болка след две години", каза още икономистът.
