Автор: Георги Лозанов
Ваше високопреподобие, патриарх Даниил Ви е наложил в качеството Ви на игумен на Църногорския манастир наказание "аргос" – забрана да служите за един месец, заради липса на "счетоводна отчетност". Защо не сте водили такава отчетност и защо наказанието Ви е канонично, а не светско, каквато дейност е счетоводната?
Архимандрит Никанор: Както е добре известно на широката общественост у нас, само допреди двадесет години Църногорският манастир представляваше куп развалини на една гола поляна високо в планината без пътен достъп. В продължение на 10 години през XXI век братството живее без електричество, при спартански битови условия. Естествено, за никакво счетоводство не е могло и да става на въпрос.
Възстановяването на светата обител легна изцяло на плещите на монасите като организация, а средствата дойдоха от частни дарители, държавния бюджет и европейски субсидии. Всичко това, разбира се, бе отчетено и проверено. Поради практическото неучастие на Софийска митрополия в този процес на принципа "момчета, оправяйте се сами, има благословение" към нас никога не са предявявани претенции да правим вноски в епархийския бюджет, заради което би имало нужда от църковно счетоводство. Затова такова нямаше нито при патриарх Максим, нито при патриарх Неофит. И никога към нас не е отправяно искане да описваме приходите от свещи, за да даваме половината от тях на Софийска митрополия и пр. Още повече, че при нас свещи се продават с препоръчителни цени на самообслужване – т.е. човек пуска колкото стотинки иска в касичката. Също така нощувките и храната в манастира са безплатни и ние не бихме могли да си помислим, че би могло да бъде другояче. За това разрешение да живеем по монашески, а не като "духовен плод и зеленчук" могат да свидетелстват и бившият главен ревизор, и бившият административен секретар на Софийска епархия.
Защо ми е наложено канонично, вместо дисциплинарно наказание, не мога да кажа. А и обичайно, вместо с аргос, нас монасите ни наказват със задължението да отслужим 40 литургии без прекъсване, белки "ни дойде акълът". Поначало най-тежкото наказание е "снемане от длъжност" – нещо, което аз самият желая и очаквам над 9 месеца, но безрезултатно.
Защо в този момент напускате по свое желание Църногорския манастир с намерение да се преместите в русенската епархия? Няма ли риск да се приеме, че така търсите начин да избегнете започналата счетоводна проверка?
Архимандрит Никанор: За всеки, който има дори най-бегла представа за тези неща, е ясно, че няма как с преместването си да избегна счетоводна проверка или пък понасянето на материална отговорност. Може съвсем да напусна БПЦ, може да се преместя и на друг континент – независимо от това аз отговорността си я нося. В тоя храст няма заек. Моята съвест е чиста. Видях как тръгна управлението на Софийска епархия при новия патриарх и реших да напусна. От девет месеца чакам отпусно, без което няма как да бъда приет на служение другаде. Направих го и за да има мир, да няма съблазън и да не стават конфликти. Доброволно се отказах от всичко, за което съм се трудил денонощно и съм се борил със зъби и нокти. За което отдадох живота си. Патриарх Даниил ми се изплю в лицето. Жив и здрав да е.
Заради съвпадението по време ли мислите, че летуването по Ваша покана в манастира на 38 украински деца, преживели ужасите на войната, е предизвикало наказанието Ви или във Вашите отношения с патриарха и преди това са "прехвърчали искри" по темата за руската инвазия в Украйна и по други въпроси?
Архимандрит Никанор: Не искам да вярвам, че конкретно проявената човещина към едни дечица е предизвикала неистовата омраза, с която се сблъсках при срещата си с патриарха. По-скоро друго ги е подтикнало към желанието най-сетне да се разправят с мен – публикуваната информация за гостуващите деца, достигнала до десетки и десетки хиляди хора. Тези ангелски личица, на които греят усмивки, но очите издават стаена тъга, станаха неотразими посланици на украинската кауза. Това вбеси силите на мрака. Помни се, че още като Видински митрополит Даниил оправда руската агресия срещу Украйна. И продължава да повтаря основните опорки на руската пропаганда. А единственият начин тази престъпна агресия да спре е всеобщото ѝ осъждане. Пък после да си преговарят, ако ще и накрая ООН да решава кой крив, кой прав, чий Крим, чий Донбас. Но заради онези, които подкрепят и оправдават агресията, тя продължава вече четвърта година и всеки ден взима кървавата си дан. Даниил за жалост сам се нареди сред оправдаващите и нескрито симпатизиращите на руския агресор. Нека на никого да не се сърди за мнението, което обществото си е изградило за него. Аз казах, че не е подходящ за патриарх, а той го доказа.
В интервю за Дойче Веле, непосредствено след избора на патриарха, казахте, че съществуващите опасения за зависимостта му от РПЦ "ще останат до момента, в който видим Светейшия патриарх Даниил да говори и постъпва по начин, който не се вписва в наратива на текущата руска пропаганда". Казахте тогава също, че от "негова страна са нужни още стъпки, за да бъдат разсеяни притесненията за неговата зависимост от руските тайни служби". Успя ли да ги разсее?
Архимандрит Никанор: За жалост, със своите действия и със своите проповеди той успя да затвърди образа си на зависим от Кремъл човек. Интервютата, които даде за ноторни лица на антиевропейския идеологически фронт у нас, свидетелстват за верността на моята оценка. Известна стана и фразата на Даниил, че "с избора на Тръмп се завръща нормалността".
Всичко говори, че той следва указания отвън. Година и половина не му позволяваха да направи полагащото се мирно посещение във Вселенската патриаршия, и в момента, в който от "центъра" прецениха, че той сам се нуждае от нея, поради дефицит на легитимност, това бе уредено и по Коледа ще го видим в Истанбул. Не може да се подмине и реверансът, който прави към Сърбия и Сръбската православна църква – ключови съюзници на Кремъл на Балканите. Визирам организираната лития с мощите на крал Стефан Милутин в опит да бъде насаден култ към този сръбски светец като покровител на българската столица. Във времената на патриарх Максим, който беше български патриот, това беше абсолютно немислимо!
През тази година, откакто патриарх Даниил е с този най-висок сан, къде стои БПЦ в противопоставянето между РПЦ и Вселенската патриаршия и до къде стигна самото противопоставяне?
Архимандрит Никанор: Българската църква продължава да бъде послушница на руската. Вече четвърта година Св. Синод не излиза с официално становище по повод на руската агресия в Украйна, отнела и отнемаща живота на стотици хиляди православни християни. Също така при предстоящото мирно посещение на патриарх Даниил в Истанбул се поставят условията да не присъстват украински архиереи, въпреки че по протокол това така или иначе е невъзможно, както и в храма "Св. Стефан" да служи само българският патриарх, за да не бъде споменавано името на Киевския митрополит Епифаний при четенето на диптиха. Нещо повече, Даниил открито си позволява да "снема доверие" от членове на Светия Синод на БПЦ, които не споделят руските наративи, а на някои изпраща съгледвачи при частните им срещи с Вселенския патриарх – пак поради липса на доверие. Следващото, което очаквам, е да видя как изпраща каноническия си съветник в Пловдив, за да връчи на тамошния митрополит уведомлението, че е освободен от заеманата длъжност. Никак не се шегувам.
Откривате ли сближаване по руски образец на БПЦ с държавата и как то може да преодолее разликата в ориентацията – тихата проруска на патриарха и декларативната проевропейска на правителството?
Архимандрит Никанор: Това е най-щекотливият въпрос. Само преди дни лидерът на партията-мандатоносител заяви, че в момента светът е разделен, но той твърдо е избрал своето място – с колегите си от Западна Европа и САЩ подкрепя Украйна. Същевременно правителството и въобще властите у нас проявяват подчертано покровителствено отношение към най-авторитетния рупор на руската мека пропаганда след президента – а именно патриарх Даниил. Всичките му искания се изпълняват безпрекословно, сякаш не живеем в светска европейска държава, а в някакъв православен Иран на абсурда. Тази политическа шизофрения е характерна за властите в България не от вчера. Но има моменти, в които маските падат. Настоящият е именно такъв и следете какво ще е отношението на деклариращите се за евроатлантически политически сили към разгарящия се конфликт между две от лицата съответно на проруска и проевропейска България – Даниил и Никанор. Аз въобще съм в шок от мисълта, че в страна-членка на ЕС и НАТО, ми се налага да претърпявам гонение от кремълски слуги.
Проектира ли се глобалният геополитически конфликт днес – между автокрацията и демокрацията, в църковен план като конфликт между Източното православие и католицизма на Запад?
Архимандрит Никанор: Този конфликт се проектира вътре в рамките на Източното православие, като ярко се очертават два блока и някаква междинна сива зона. От една страна това са Константинополската и Александрийската църкви – две от древните патриаршии, заемащи съответно първото и второто място по чест в диптиха, подкрепяни от Кипърската и Еладската църкви. Срещу тях са петата и шестата – Руската и Сръбската църкви, поддържани от Полската и Чехо-Словашката. Останалите се позиционират по-близо или по-далече до тези две групи. Вселенският патриарх е световният религиозен лидер, който е изразявал най-твърда и най-последователна подкрепа за нападнатата Украйна. Освен това той търси мястото на Православието в съвременността, или по-точно – път към сърцата на съвременните хора, без да ги осъжда и категоризира. Неговата проповед е изцяло евангелска. В пълен контраст е поведението на руския патриарх Кирил, който демонизира съвременността и всява страх от бъдещето, а миналото митологизира и проповядва откровени ереси като "православния" шахидизъм, манихейството и др. Неговите послания имат окултен оттенък и носят откровено демоничен дух, несъвместим с Евангелието. Това е състоянието на Източното православие днес.
Виждате ли опасност да останете самотен в ценностите Ви разминавания с патриарха и те да се сведат до личен конфликт, в който Вие "по условие" да се окажете губещата страна?
Архимандрит Никанор: Аз съм "губеща" страна в този конфликт поначало – така, както и Христос беше a priori губещ в конфликта си с Първосвещеника и Синедриона. Но както Той извървя пътя Си до Голгота, така трябва да направя и аз. Нямам предвзета позиция по болезнените проблеми на ежедневието ни – войната в Украйна, безогледната корупция и настъпващия авторитаризъм. Свидетелствам Евангелието и това е в основата на нещата, които говоря публично. И за които съм ненавиждан от някои. Да престана да проповядвам, или да изменя на истината, за да ми бъде по-комфортно, означава да предам Христос. Да не бъде!
