Днес е трети ноември, годишнина от основаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството през 1988 година. Оттогава са минали 37 години. Не само, че споменът избледнява, от дистанцията на времето самият случай губи актуалност. Редове от историята на миналите дни, напомнящи, че е добре да се говори открито за политическата ситуация.
И тъй открито!
Тревожно е изтеглянето на американските войски от България, Румъния, Унгария, Словакия. За България това е заредено с тревожни обстоятелства - в съседство имаме две "неспокойни" претенциозни сили - Турция и Русия, а ние нямаме достатъчно армия за защита дори на престиж. Дано не се налага! Затова е препоръчително да сме в добри отношения и с Турция, и с Русия, както и със съседите. Това едно. При обявеното изтегляне на армията на САЩ не се спомена Гърция, което ми напомни за речта на Путин от 15 декември 2021 година с искане НАТО да се върне в границите си от 1997 година. (Излишно е да казвам, че като се каже НАТО, разбираме САЩ.)
Тогава НАТО не обърна внимание на речта, но изглежда има промяна в мнението по този въпрос. Съобщението за изтеглянето дойде след срещата на Тръмп със Си, а преди това Моди имаше разговор със Си. Възможно е искането на Путин от 2021 година да е получило съгласието на Си и Моди и Тръмп да се е досетил...
Постигнато е някакво споразумение. Важен руснак (сега не се сещам кой беше, но говореше "главата") на въпрос за споменаваната среща Тръмп-Путин, отговори: сега не е време за срещи, а за работа. "За работа"!!! Което за мен значи - разбрали сме се, не са нужни други разговори....
Какво са се разбрали? Един Бог знае, но предполагам има отстъпки и от двете страни. Това второ. И да питам: Още ли в София няма посланик на САЩ? Това трето.
Надявам се да оставаме в НАТО и ЕС, естествено Шенген, Еврозона и т.н. Имам молба към русофоби и туркофоби да помълчат. Дошло е време на тежки изпитания. Управници и опозиция да си опичат акъла.
Както и друг път съм казвал - за добро и лошо сме неделима част от Запада!
