България вече покрива всички критерии за членство в Еврозоната, а положителните оценки на Европейската централна банка и Европейската комисия го потвърждават. Курсът, при който България ще влезе в Еврозоната, е 1.95583 лева за едно евро. Що се отнася до самия процес на превалутиране – за гражданите той ще бъде напълно безплатен, поне в първите шест месеца. Ако след този период търговските банки решат да въведат такси, това ще бъде позволено, но не и задължително. БНБ ще обменя левове за евро безплатно завинаги. Какво ни чака… Пред ФАКТИ говори д-р Пламен Иванов, финансов директор.
- Г-н Иванов, Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) дадоха положителна оценка България да се присъедини към еврозоната. Сега ли е точният момент, закъсняхме ли… Какво мислите?
- Положителната оценка на докладите не следва да изненадва никого. Особено след приемането ни в ЕРМ 2, след това в “Шенген”, логична последователност от икономическите процеси и политическите решения в последните години. Няма нищо странно или различно. Трудно постигната цел на интеграция с европейските системи и пазари, надявам се, и с европейски правила, регулации и ред. Шумът, който се вдига в момента, е изключително закъснял. Това е игра със страховете на хората. Използва се само от популисти и с чисто комерсиални съображения. Няма точен или неточен момент, няма избързване или пък закъснения. Когато икономиката ни е достатъчно узряла, или европейските дотолкова изостанали – трябва да търсим да се изравним и да търсим конкурентно равенство с останалите по-напреднали държави.
- В системата от правила ЕРМ 2 чакахме повече от три години. Ние ли не предприемахме стъпки, или ни бяха подсказали да изчакаме?
- Тези три години се дължат на последствия от пандемията на глобално ниво. А на локално от политическата нестабилност, липса на стратегия, вътрешни боричкания, популистки лозунги и външни влияния и в двете посоки. Липса на правилна комуникация. И широко поле за изява на популистки глупости за разделение на хората. Явно е трябвало да чакаме, явно е трябвало да се научим от свои грешки, явно е трябвало да променим структурата на нещата и разбиранията си - не съм сигурен, че сме успели. Икономическите доводи от регулациите, добрите практики, свободни, но регулирани пазари и са ясни, видими в онази част на Европа, към която се стремим. Имаме своите уроци и имаме своя път.
- И на фона на тази новина в страната виждаме протести против еврото. Политически ход ли е това, или наистина хората се притесняват?
- Липсата на послания и комуникация се отрази. Протестите не лежат на доводи, а на страхове, подклаждани с глупости. Когато се притесняват - нека проверят, прочетат, попитат. Нито ще се загуби идентичност - все още съществуват германци, французи и италианци .... Нито ще си загубим лева - реално банкнотите ще са с български символи, които ще бъдат приети в цял свят. В момента как ще покажете в село в Белгия или Испания Мадарския конник или друга българска светиня и тя ще ви бъде приета като платежно средство? Нито ще плащаме чужди кредити - в същото време всяка година чакаме на еврофондовете като манна. Нито ще скочат цените - спекулата е факт и сега. Нито ще се промени нещо при смяната на хартията - не беше толкова далеч времето, когато подменихме всички купюри в мрежата с премахването на две нули. Обаче е модерно да се говори гласовито и безпочвено. Аз се притеснявам от глупостта на хората, който говорят и се опитват да ни водят. Икономисти без един лев в джоба или работа, теоретици без един ден трудов стаж, както и “платени” говорители в сутрешни блокове. Особенно от политически “лидери”, с очевидно небългарски интереси.
- Какво се променя в структурата и начина на водене на икономиката в държавата с приемане на еврото?
- Нищо. Воденето на икономиката у нас отдавна е с еврова измерима единица. Ще се променят процеси, преизчисления и разплащания. Процесите и политиките ще трябва да се адаптират, което е най-важното и значимото. Контролът, освен вътрешен - както е сега, ще се добави и външен - което е нужно за нашата политическо-икономическа мешавица. Начинът на водене ще трябва да стане по- прозрачен и далеч по съизмерим.
- Валутният борд отива в историята. Какво ни даде той?
- Валутният борд не ни прави по-умни или по-глупави. Каквото е имало за толкова години е дадено и приключило. Време е да се адаптираме към нова икономическа среда, от която изоставаме, нови нужди за бизнеса и за хората, време е да излезем от черупката и да влезем в по-голяма игра с далеч по-големи възможности. България не е малка, не е бедна, а и не е нужно да бъде ограничавана с такъв инструмент вече. Ние сами трябва да си водим икономиката, системите и управлението - мъдро, дългосрочно и устойчиво. Ако се допускат грешки - това няма да се дължи на липсата на БОРД.
- Какво се променя у нас с въвеждането на еврото, ако погледнем процеса от гледна точка на Европейския съюз?
- Промените са малки. Бизнесът работи отдавна на външни пазари и оперира с евро. Искрено се надявам да станем по-конкурентни, да участваме повече на по-големи пазари, български компании да имат европейско влияние. Малко да сме по-разпознаваеми за бизнеса и за европейска работна ръка, ако повишим конкурентноспособността си, производителността си, и чисто търговските обороти/възнаграждения/. Големите, страшните проблеми, страхове, отчайващи сценарии , апокалипсис и закриването на България са само по протестите. Реално бизнесът си работи.
- Ще стане ли бизнесът по-свободен, след като няма да има фиксиран курс на еврото?
- Няма да е по-свободен от сега. Който работи добре, ще продължи да работи добре. Разликата ще бъде в прозрачност, лесна проследимост на капитали, достъп до пазари и финансиране, достъп до повече партньорства, няма да има превалутиране и валутен риск. Бих се притеснявал за увеличена бюрократична тежест, при спазване европейски регулации и докладване. Със сигурност българската чиновническа общност ще се възползва и ще се увеличи, позовавайки се на увеличена нужда и задължения, което ще плати бизнесът. Там има риск от конфликт между държавната служба и бизнеса, който тлее със закъснител.
- България прие еврото – това какъв сигнал е към инвеститорите…
- Сигналът към инвеститори ще стигне много по-късно. С евро принципно добре, но променени ли сме, по надеждни ли сме, има ли среда за растеж, заплатите плавно ли растат или три пъти в годината променяме тежестта, конкурентни ли сме спрямо съседи, които имат евро от години, имаме ли нормативна тежест, имаме ли данъчни облекчения при промяната, развива ли се инфраструктурата и енергийната система, имаме ли адекватно законодателство и правораздаване. Проблемът с изтичането на инвестиции не е в еврото. Спадът е двуцифрен процент, дори българските капитали търсят реализация навън - Полша, Гърция, Албания, Словакия, прибалтика, дори Великобритания са далеч по привлекателни от България сега. Много работа имаме в това, но от години се неглижира.
- Ще изсветли ли еврото проследимостта на паричните потоци у нас…
- Аз лично го вярвам. Доводите ми са, че ще се следи не само от български финансови регулатори и органи. Еврото е точно определена парична маса, която се следи от европейски органи на европейска база до ниво клиентска сметка. Тоест, странни големи трансфери, големи покупки, задържане на голяма парична наличност кеш, несъразмерни разходи на държавни служители (или техни синове), няма да са в папка, потънала в някое скъпо платено чекмедже. Сделки между неясни собственици, данъчни престъпления, внос и износ на капитали, или усложлива държавна администрация също ще се проверява по различен начин отвън. Корупция кеш ще се затрудни, заради ясни трансфери и влогове, заради задължителното тяхно отчитане. Банките и паричните преводи ще подлежат на съвсем различен контрол, докладване и мониторинг. Въпросите, които предстои да бъдат задавани към проверяващите органи в България от европейските институции, ще бъдат далеч по интересни и задължителни. Вече няма да са толкова услужливи или възпрепятстващи според “моя човек”. Сигурен съм, че и за това ще се намери начин да бъде заобикаляно и прескачано, но ще отнеме време. Здравословно и изцеляващо време, което трябва да използваме правилно.
