Да не се заблуждаваме – еврото не ни го „вкараха“. То дойде стъпка по стъпка, десетилетия мъчителен процес, управляван от конструктивен страх. От 1997 насам всяко едно българско правителство – с всички свои кусури – внимаваше с дефицита. Нямаше място за фискална авантюра. Страхът от връщане в хиперинфлацията от 1996 беше по-силен от всяка партийна фантазия.
Това коментира във "Фейсбук" Юлиан Попов.
Редно да отдадем заслуженото на онези, които вкараха България във валутния борд – Жан Виденов (да не го забравяме съвсем), Петър Стоянов и Стефан Софиянски. Дали го направиха от отчаяние или от дълбоко осмислена стратегия, днес е по-скоро академичен въпрос.
Глупостта също свърши добра работа.
Обърканото националистическо русофилство със своята икономическа и дипломатическа неадекватност, непоследователност и нелепа агресия помогна. Това тяхното не беше стратегия, но допринесе да изберем Европа.
Да благодарим и на бизнеса – на експортната ориентация, на чуждите инвеститори, на модернизиращите се български предприятия, на индустриалците, които предпочетоха нови машини пред лозунги. Пловдивската икономическа зона и десетки подобни проекти изградиха икономиката, която влезе в еврозоната.
А онези последни „хаотични“ 4 години? Не, те не бяха хаос, а в голяма степен работа върху ключови, целенасочени и ускорени реформи. Дори и тогава, когато някои служебни правителства съботираха самите себе си. Всъщност 4те хаотични години бяха един от най-фокусираните и последователни периоди в придвижването ни към еврото. И в заявяването на европейската ни идентичност въобще.
Благодарности на много хора. И на Европейския съюз, за посоката, за инструментите, за рамката.
Без постоянно руганата дисциплинираща насока на европейските институции, нямаше да сме тук.
С приемането на еврото, България затваря 200-годишен цикъл на геополитическо, културно и икономическо лутане. Затварянето на един двувековен сюжет няма да е лесно за мнозина. За някои ще е болезнено. Една малка група може би ще се затвори в своя фантазен, бутафорен исторически парк, в който ще живее в никога несъществувалото минало. Но България направи една голяма и решаваща стъпка за своето реално освобождение.
