18-годишен създаде „Черна писта” - карта на катастрофите в България. Идеята на Мартин Атанасов дошла след смъртта на 12-годишната Сияна. „Черна писта“ онагледява системни проблеми по пътищата из цялата държава и как те са свързани с близо 180 000 катастрофи за последните 4 години. Какво още иска да направи… Пред ФАКТИ говори Мартин Атанасов.
- Г-н Атанасов, създадохте картата „черна писта“. Каква бе нагласата ви, когато започнахте, и какво очаквахте като обратна връзка?
- И в най-смелите си мисли не съм си представял този фурор, който ще предизвика целият този проект. Силно се надявах се, че към проекта ще има интерес от граждани и институции, защото наистина е смислен. Това, което се случи, и продължава да се случва много ме радва, защото показва как много хора са загрижени по темата за пътната безопасност. Искам да благодаря на всички хора, които се свързаха с мен. Говоря за десетки, дори стотици хора, които се включиха с обратна връзка за платформата. Част от тях предложиха своята безплатна помощ, с мен се свързаха и IT специалисти, които предложиха картата да се надгради с различни функционалности, които на мен изобщо не са ми хрумвали. Част от хората предложиха безвъзмездната си помощ като доброволци в разработването на тези нови функционалности. Очаквам скоро тези новости да видят бял свят и да бъдат още една добавка в полезността на платформата.
- Споменахте, че с вас са се свързали и институции. Кои са…
- За момента има една среща, която е сигурна, и която се надявам да се осъществи съвсем скоро. Тя ще е с ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Радвам се, че от тяхна страна има желание за диалог.
- Значи вече има желание за диалог, защото първоначално получихте отказ от предоставяне на информация от АПИ. Имаше малко сблъсък, така да се каже…
- Чак сблъсък не е имало, но аз все още водя това административно дело за обжалване на този отказ, защото смятам, че процедурата за достъп от обществена информация не беше адекватно проведена. За гражданите е важно да получават информация и много се надявам, че институциите, виждайки целия обществен интерес, даже обществен натиск, който хората демонстрираха и в социалните мрежи, да се замислят за начина, по който се провежда политиката по пътна безопасност. Спор няма, че институциите имат една ограничена рамка от възможности, защото имат определен бюджет, на персонал, на капацитет, който имат. Когато имаме един фундаментален проблем, какъвто виждаме е проблемът с пътната безопасност, тези възможности не трябва да се спират. Институциите трябва да осъзнават, че гражданите също разбират колко голям е проблемът, защото са най-потърпевши. Виждаме как хора загиват ежедневно. Но и сред гражданите има активни. Има такива, които искат да се включват, които искат да съдействат и с абсолютно безплатен труд да помогнат на институциите, защото нито в един момент не трябва да изпадаме в крайност. Не трябва да намираме още едно нещо, което да ни разделя, а нека ни обединява.
- Казвате, че смъртта на 12-годишната Сияна е провокирала всичко това. Но защо Сияна? Преди това беше Филип, преди това бяха Ани и Явор. Какво пречупи у вас Сияна…
- Не става въпрос за пречупване, а може да го наречем натрупване. Не мога да кажа, че е нещо конкретно при инцидента със Сияна. Катастрофите са ежедневие, а това изисква действие от всички ни. И във всичко, което правих преди и сега, се опитвам да бъда полезен на обществото, да бъда полезен на всички около нас.
- Тази идея с картата, която развихте, обсъждахте ли я в семейството. С родителите си говорите ли си за пътната безопасност?
- Вкъщи много пъти сме коментирали темата, защото тя е супер важна. Имам сестра, трябваше да знаем като малки как да пресичаме безопасно на пешеходните пътеки. Аз сега съм един млад шофьор. Говорили сме как като водач трябва да бъда изключително отговорен на пътя.
- Кое е нещото, което ви е останало в съзнанието, когато става въпрос за шофиране?
- Че всички сме участници в движението и трябва да бъдем отговорни – като пешеходци, като пътници, като водачи. Нещото, което съм запомнил, е това, че всеки един шофьор, качвайки се на колата, се превръща в потенциален убиец. Затова трябва да бъдем максимално отговорни на пътя, управлявайки тези няколко тона желязо. Просто на пътя нещата са различни. Ние се грижим за собствения си живот, но трябва да се грижим и за този на околните. Ако го правим неразумно, не според правилата, няма да е добре. Бих казал, че тук нещата опират и до манталитет на една малка част от шофьорите, които се мислят за безсмъртни, че никой не може да ги спре. И така те създават опасност за тях, но и за всички останали. Може да управляваш коректно, но не знаеш кой е от отсрещната страна. Не знаеш кой как ще ти се изпречи с неговите няколко тона желязо.
- Ако извадим разговора от вкъщи за безопасно движение, в училището присъства ли този разговор?
- Като ученик имам добър поглед над неща и не мога да кажа, че не се провеждат часове по безопасно движение по пътищата. Има и други такива формати, които се правят с по-малки деца и с по-големите ученици. Но, според мен, разговорът за пътната безопасност трябва да бъде разширен и да бъде развит в следната насока. Ние - като общество, в никакъв случай не трябва да допускаме поведението на шофьорите да бъде неадекватно на пътя. Като общество трябва да направим така, че водачите да се държат нормално на пътя, да управляват адекватно, да не създават рискове за себе си и за околните. Ние трябва да бъдем отговорни към себе си, но и към всички останали. Можем да правим много малки неща. Например, до нас един човек е изпил 2 бири и тръгва да се качва в колата. Да не му позволим, да го спрем. Защото той така рискува собствения си живот, но и на другите. Ако променим този манталитет, ако той стане обратен, ще е друго. Много се радвам, че в обществото има такива гласове, които стават все повече. Проблемът с пътната безопасност зависи от всеки един от нас, от семейството, от водачите, от всички ни.
- Как виждате развитието на този сайт. Какви нови неща ще се добавят, каква повече информация може да даде на хората, които влизат в него?
- Има много неща, които могат да се направят. Ще се върна на това, че в последните два-три дни с мен се свързаха различни разработчици с много идеи. Става въпрос как да добавим нова функция, как да добавим нещо по-полезно. Смятам да развием платформата в различни посоки. Също така платформата ще бъде полезна и на институциите да анализират данните. Вярвам, че картата ще бъде и полезна на хората по чисто практически начин. Преди да тръгнат на път, може да видят какъв е маршрутът и къде може да има проблем. Картата няма да остане един статичен сайт, една статистика, която просто съществува. Вярвам, че „Черна писта“ ще стане наистина един работещ организъм, който ще се развива, докато е нужен. Надявам се един ден даже картата да стане ненужна, когато проблемът бъде в голяма степен решен.
