Сирените пак ни дадоха тази минутна възможност да погледнем нагоре към величието на Ботев. За да опитаме да осъразмерим не само бездната между възвишените идеали и нищетата на мизерното битие.
А и бездната в нашето разбиране като народ що е патриотизъм.
Дали искаме да запазим днешна България заради миналото или искаме да я променим заради бъдещето?
Дали уважаваме себе си като патриоти или уважаваме патриоти само като себе си?
Дали сме патриоти като Ботев или като ботевия “Патриот”?
Да, Ботев и Левски са другото име на България. И ако не само ги празнувахме, а наистина следвахме заветите им, вероятно нямаше да ни разделя разбирането за патриотизъм.
Снощи Радев пак прокле тези, които пренаписвали историята, искали да забравим вярата си и да изоставим азбуката. Без да подозира как чрез тази хипербола се слива с тези, които Ботев и Левски са презирали.
Нито Ботев, нито Левски разбират патриота, като човек, почитащ само нашата история, християнски традиции и народни обичаи - за сметка на уважението към тези на другите народи и към самите народи. Свободата е цел, за да успеем да бъдем равни с другите европейски народи. А Освобождението е първата крачка към нея. Но уви, както е казвал още Стоян Михайловски: “българинът не е свободен, той е само освободен“. А освобождението (тогава от османизма, сега от комунизма) е външен, веществен акт, докато свободата е явление от вътрешния мир на човека и започва с морално възраждане.
И тогава какво е да си патриот?
Да търсиш гордост и идентичност само в миналото, за което нямаш никаква заслуга? И да мразиш другите, които не са като теб?
Или да следваш завета на нашите герои от това минало и да дадеш своя принос България да е равна с другите европейски народи?
Възможно ли е да си патриот, когато отричаш ценностите, с които тези народи са ни изпреварили?
Кои са българските патриоти днес ?
Да си отговорим пак днес, на 2 юни.
