Протестът на медиците вчера беше подкрепен също от транспортни работници и учители. Имаше акушерки от общински АГ болници, бяха дошли и лекари от Пета градска болница. Енергията и ентусиазмът се усещаха във въздуха. Но това може да е само начало.
СТРАХЪТ
В предходните дни говорих с лекари, мед. сестри, акушерки от общински болници. Казаха, че ги е страх да отидат на протеста, защото се притесняват от репресии на ръководствата впоследствие. Фактът, че аз като председател на комисия по здравеопазване (все още) съм там, очевидно за тях не беше достатъчна гаранция. Фактът, че общинските болници работят с 50% НЕПОПЪЛНЕН ЩАТ, което означава, че НЯМА ЖЕЛАЕЩИ за техните работни места, също не ги окуражаваше да отидат и да се защитят. Фактът, че получават подкрепа и от други съсловия, не им дава крила.
Кой може да надвие вътрешните ти страхове и да те накара да защитиш достойнството си?
НАЧЕНКИ НА РАБОТНИЧЕСКА СОЛИДАРНОСТ
Още миналата година транспортните работници подкрепиха медицинските сестри от детско и училищно здравеопазване в протеста им пред Столична община. Дни след това, благодарение и на политическа подкрепа от общински съветници, заплатите им бяха увеличени с около 500 лв.
Въпреки охулването от множество съсловия, докато авто и електротранспортът се бореха за собствените си възнаграждения, вчера транспортни работници ОТНОВО подкрепиха медиците. В интервюто си в сутрешен блок на национална медия три представителки на организаторите на вчерашния протест заявиха безусловната си и категорична подкрепа за исканията на транспортните работници!
"Подкрепяме протестите на градския транспорт. Видяхме, че изразявайки гражданската си позиция (тя е работническа и синдикална, но разбирам наложения наратив, моя бел.), може да получиш това, което заслужаваш."
"Мотивирахме се от протеста на градския транспорт."
"Всеки един труд трябва да бъде заплатен достойно!"
Дори само това сближаване на позициите за мен е безкрайно удовлетворително. Може. Можем!
ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ
Криене на информация за заплатите, за да се държат в подчинение медицинските служители. За разлика от други сектори, в които синдикалното представителство е мощно, тук неравнопоставеността между отделните специалисти подкопава солидарността.
Липса на колективно договаряне. От 14 месеца НЯМА ПОДПИСАН колективен трудов договор в отрасъл здравеопазване. Нима министрите нямат механизъм да подпомогнат процеса? Имат, разбира се. Но не искат да установят по-високи нива на заплатите за тези, които не точат системата. Все още не я точат, защото и на тях ще им писне да мизерстват.
Дори в общински лечебни заведения в столицата има директори/управители дерибеи. Подписват по няколко трудови договора с един и същи служител, за да избегнат плащането на извънреден труд. Сключват граждански договори - което е напълно незаконно - с лекари, за да не е нужно да гарантират определени нива на доходите. Продължават опитите на ръководството на VI ДКЦ да унищожи синдикалната секция, която единствена има право да преговаря за сключване на КТД.
Така ценни кадри не се запазват и не се развиват. Така само и единствено системата принуждава и най-безкористния да търси начин да източи средства, които не му се дават, защото си ги е изработил и изстрадал. Защото и той има семейство да храни.
Да, това може да е начало, но не е достатъчно. За да има успех, е нужна стачка. Лъжат, че медицинските работници нямали право да стачкуват! За да го направят обаче, трябва да членуват в синдикати, да преминат през установените законови процедури - събиране на подписки, преговори с работодател за установяване на минималните задължителни дейности (спешни приеми). И да спрат да работят. Тогава министърът ще ги приеме и ще ги чуе. Но това със страх не става. И без организация и кураж също не става.
