„Мразя корупцията и ще я ликвидирам!” – казал при избирането си един тайландски премиер. Вероятно е имал предвид максимата на някои нашенски деятели, че корупция е далавера, в която аз не участвам. А когато свалили въпросния премиер, се оказало, че е натрупал 600 милиона долара. Дали си ги е държал вкъщи (като някои съвременни нашенци), или все пак е ползвал банки – остава неясно. Вкъщи си е по-сигурно, но трябва добре да ги скриеш, а в банката могат да ти проследят париците и даже да ти ги блокират.
У нас кипи борбата с корупцията. Епична, невиждана борба!
Всякакви лекари, чиновници и катаджии просто треперят, пише за в. "Труд" Петър Берон. Виж, кметове и други висши деятели са по-спокойни, макар, че и там стават издънки. Нахлуват в дома ти посред нощ, изтръскват пелените на бебето ти, крещят на бременната ти жена, слагат ти букаи пред децата. Е, това се случваше при Бойко Милиционера (Рашков, да не си помислите нещо друго!) Но нещата се менят. Една част от сглобката арестува ръководителите на другата, после съдът каза, че арестът е незаконен, после – нищо. Милиционерът пак си е депутат, пак си прибавя всеки месец към многобройните имоти по десетина хиляди от нашите пари. Защото тези пари, този златен дъжд, който се сипе върху безделниците, e за сметка на трудовите хора. Всяка седмица вот на недоверие, пилее се парламентарно време, плащаме го ние.
Повишиха заплатите на полицаите, но башибозукът всред тях си остана. Хайде, при ония било милиционерщина, ами сега?
Нали министърът уж е финяга, въртял се из Европа, служил и при най-големите демократи – американците. Той може, и трябва да озапти диващините на някои свои подчинени. Иначе ще се окаже, че сме като във френската поговорка “Колкото повече се променя, все си остава същото”.
Корупцията, разбира се, не е само в пари. Тя е и в търговията с влияние, и в едноличния контрол над съдилища и прокуратура, и в тормоза на всякакви бюрократи над гражданите.
Явно е, че се иска голяма устойчивост срещу негодниците с пари. Веднъж си говорехме с тогавашния министър-председател Димитър Попов. Той ми се оплака: “Знаеш ли колко е трудно да откажеш, когато някой дойде в кабинета ти с два куфара банкноти!”. Отговорих му: “Не зная, на мен никой не ми е предлагал, защото ме познават. Едно само се чудя – докато стигна до кабинета ти, ме претърсиха и ми взеха дори джобното ножче. Как е влязъл онзи с двата куфара? Тайна велика”. Съдията Попов не можа да ми обясни. Останах да гадая.
Но едно е ясно – с такива борци срещу корупцията като сегашните депутати можем да сме спокойни.
Ще се борим срещу нея с всички сили, поне докато приберем парите и на последния корумпиран. При Урсула корупция не можа да се докаже. Както и при всички други. Остава у хората, да се изразим по европейски, усещането за корупция.
