Бойко Станкушев е директор на Антикорупционния фонд и журналист с дългогодишен опит. С него разговаря Ивайло Нойзи Цветков:
ДВ: Можем ли да обобщим света в момента, особено с очевидно нестабилния по моему Тръмп? Трябва ли ни еквивалент на разумен Рейгън, който да удържа новия Путинов опит за СССР?
Бойко Станкушев: Не можем да обобщим света в момента именно защото Тръмп е непредсказуем. А когато най-мощният елемент в една система е труден за дефиниране, и самият конструкт като свят е нещо непредвидимо. А дали и колко е нестабилен, ще разберем когато войната в Украйна приключи. Все пак се надявам доларът да не девалвира, защото алтернативата е банкноти с йероглифи.
Във въпроса ти усещам един копнеж по Рейгън, който и аз споделям. И има поне две съществени причини за това. Първата е известна и на най-простите хора - Рейгън, който първоначално е считан от комунистическата пропаганда за "слаба ракия", унищожи червената част от двуполюсния модел от двете страни на Желязната завеса, като при това и една пушка не пукна. Втората причина: той направи открит урок за политици как словото може да бъде оръжие срещу злото. Роналд Рейгън е великият комуникатор на епохата, който успя да изгради усещане за невероятна плътност на контакта и с врагове, и с последователи. Неслучайно бе избран от 49 щата (при второто си явяване на избори през 1984 година), което никой друг не е могъл и никой няма да може.
Да, днес цивилизацията просто плаче за един нов и разумен Рейгън, който да вкара в пътя политиците позьори, дърдорковци и бюрократи, които тревожно ни тикат назад към едни тъмни времена. За съжаление, в момента аз нямам доверие, а още по-малко уважение към никого от световния елит. И най-много ме тревожи безсилието и липсата на идеи и визия на европейските чиновници, които се въртят като мухи без глави, вместо да ударят един невменяем касапин и човекомразец, какъвто е Путин.
ДВ: Защо нашият български опит за демокрация винаги изглежда провален?
Бойко Станкушев: Защото ние фактически нямаме демократична традиция. Малко са годините, откакто сме независима държава, в които интелектуалният потенциал на нацията е бил достатъчно свободен, за да движи съдбата ни към обществена система, в която демократичните ценности са над всичко. Трагичният образ на княз Батенберг, грешките на Фердинанд, някои грешни ходове на цар Борис Трети, включително забраната на политическите партии, свинщините на простаците, управлявали до 1989-а година и докарали страната до икономически фалит... След Десети ноември същите успяха да заграбят и малкото, което беше останало от народното богатство. Набързо събралите се демократични лидери пък (първото СДС) не успяха да проумеят навреме, че само с възторг и оптимизъм няма да построим новия живот. Всичко това доведе до нашия странен преход, в който парите останаха в представителите на бившата номенклатура, която успешно мимикрира и към момента има около десет политически физиономии, претендиращи за представителство в целия политически спектър.
Генезисът на парламентарно представените е общ, с някои изключения, които пък страдат от някаква интелектуална анемия и дефицит на работещи политики. Изводът е, че фасадната демокрация ще просъществува до деня, в който в чисто количествен аспект всички слоеве на гражданството, включително и по-ниските, не предявят категорична претенция за честно и безкомпромисно политическо представителство. И то на чисто.
ДВ: Има ли някак когнитивна умора от антикорупционния дискурс, след като години и години наред тази битка я печелят "генералите" на корупцията?
Бойко Станкушев: У нас никога не е имало антикорупционна вълна, а само мимолетни от историческа гледна точка протести. Допускам, няма как да го докажа, че при смяната на властта почти винаги са правени някакви договорки къде и какво да не се пипа. Както казва народът: "Гарван гарвану око не вади". Правени са компромиси с политическите предшественици, което - ако използваме риториката на Тръмп - означава само едно: правени са сделки. Това си стана безпощадно ясно още при връщането на мандата на БСП през 1997 година. След катастрофата от управлението на правителството на Виденов, някой да пое отговорност? Някой да беше съден за грабежа и некадърната политика? Никой!
"Червените мобифони" (цитирам Стефан Продев) си останаха тези, които притежаваха националното богатство. И всичко се повтаря и до ден-днешен. Така че умора от антикорупционния дискурс няма, защото борба с корупцията във високите етажи на властта никога не е имало. Съвсем очевидно е, че институциите, призвани за това, умишлено не работят понеже са подменени и в тях ключова роля играят подкупни и зависими магистрати и всякакви чиновници, ръководещи съответните агенции и други раздути и напълно нефелни служби. Всички публикувани разследвания на "Антикорупционния фонд", част от който съм, сочат недвусмислено точно това. Съществуват много добре изградени невидими механизми, гарантиращи просперитета на дълбоката държава, където се преплитат интересите на политици, сенчест и не толкова сенчест бизнес, прокурори, а напоследък и някои топ съдии.
Машината за правене на пари се обслужва от мутри от всякакъв калибър. Kакто се вижда, това е неразбиваем конгломерат от чисти престъпници. Така ще продължи, докато нещо не промени обществените нагласи - от констатации към действие. Някои считат, че това ще се случи чак тогава, когато опре нож у кокал, т.е. когато достатъчно много хора болезнено усетят, че кражбата от общото е кражба и от твоя джоб. Дотогава ще се живее в бедност и страх, а дилърите на влияние около Борисов и Пеевски ще си правят каквото си искат.
ДВ: Има ли проблем със самото изговаряне на проблема - например масово сякаш не се доразбира решителната разлика между "пиколо" и "гранде" корупцията?
Бойко Станкушев: Малката корупция си съществува още от време оно. Рушветът е завещан от османско време - епоха, в която нищо не си можел да постигнеш, ако не даваш където трябва. Този манталитет е буквално завинтен в ДНК-то ни. По време на т.нар. социализъм беше даже по-лошо - поради хроничния дефицит, когато всичко материално се придобиваше само с подкуп. От дънките и касетофона до бележка за държавно жилище. Е, как тогава този народ да има ценностна нагласа против корупцията изобщо? "Гранде" корупцията, както казваш, си проправи път след 1989-а по съвсем естествен начин. Утежняващ, допълнително обременяващ прогреса фактор, беше неспособността на всеки един да защитава и страда за народното богатство - една болест, насадена от национализацията и тъпата планова икономика по съветски образец. В допълнение, избирателното отношение на правителствата на ГЕРБ към бизнеса - тип "за едни майка, за други мащеха", доведе до фалити на хиляди малки и средни предприемачи, а това разруши в съзнанието на мнозина вярата в собствените възможности. И този процес продължава с пълна сила.
ДВ: Къде и в какво бъркат т. нар. антикорупционни сили?
Бойко Станкушев: Аз съм затруднен в дефинирането на понятието "антикорупционни сили". Поне на настоящия етап. След като, както казах и по-горе, призваните за това институции не работят, остава това, което е различно от държавата. То няма какво да е освен неправителственият сектор, защитаващ интересите на гражданите, свободните медии, отделни авторитети в различните сегменти на социума, някой и друг инфлуенсър.
Колкото до съществуващите политически субекти, издигащи глас в тази добра посока: първо, те все още са доста слаби срещу организираната държава мафия, а и второ, грешат често, защото първата работа на един политик с претенции за честност би трябвало да е диалог и изграждане на синергия с обикновените хора. Оттук нататък в България никой няма да успее, ако не чува посланията дори на най-обикновения човек, ако не полага усилие да говори на разбираем, не напудрен и изкуствен език. Може да си гений, но винаги има начин за жива комуникация с хората, на които и ти разчиташ да те разберат. Тук е мястото да отбележа категорично, че никакви компромиси с кастата на крадците, хеле пък нови "сглобки", не могат да бъдат оправдани от която и да е морална гледна точка. Колкото и да е тих и смачкан обикновеният човек, грабежите от магистралните и газопреносни проекти, казусите "Чирен" и "Ковачки" и много други няма да бъдат забравени и простени. Просто засега страхът и животоспасяващата апатия на народонаселението надделява.
ДВ: А сега и леко философски - антикорупционният тъпан у нас се бие оглушително и всекидневно, но времето си минава и реално нищо не се променя. Получава се малко като при Диоген и киниците или пък като в "Цветя на злото" на Бодлер - l'univers est égal à son vaste appétit, т.е. в БГ вселената все се натъкваме на тоя свят, равен на неустоимия апетит за кражба.
Бойко Станкушев: Аз не мисля, че антикорупционният тъпан се бие чак толкова оглушително. Голяма част от ораторите в тази посока говорят нещо понякога, но се ограничават в някакво теоретизиране, което е безплодно. Циничното е, че дори главатарите на най-"гранде" корупцията имат наглостта също да имитират загриженост за състоянието на самата корупция. По-големите медии пък въртят и сучат, но не стигат по-далеч от ниво констатация. Неустоимият апетит за кражба е естествено вроден на значителна част от индивидите, но в нормалните общества - там, където властите са разделени - има регламентирана регулация за всичко, а гражданите имат гарантираното право не само да говорят, а и да изискват, т.е. чак такава уродливост като българската корупция просто няма как да има. И неслучайно в старите демокрации има респект към върховенството на правото. А понеже се позоваваш на Бодлер, давам примери за истинска санкция от Франция. Франсоа Фийон и Никола Саркози бяха ли осъдени? Бяха. У нас кучето си лае, керванът си върви. Искам да кажа, че и най-големият тъпан не върши толкова работа, колкото една малка секира.
ДВ: Как един традиционен либерал понася новия тръмпистки свят?
Бойко Станкушев: Сложно ми е да отговоря, защото не мисля, че светът е станал тръмпистки. А че е по-различен от вчера, и в този смисъл нов, това е по-скоро вярно. Това, което прави Тръмп, е ясно, но то именно ражда и антитръмпизъм, като не всички в това поле са точно либерали. В процес е една нова ферментация и на ценностното, и на политическото, а най-вече на геополитическото. В състояние на заплаха мислещите хора, дори да са някакви идеалисти, започват да конструират прагматични модели. По пътя към това забелязвам известно размиване на идеологиите, включително и у нас.
Предпочитам да се мисля като "нетрадиционен либерал", защото срещу мен върви нетрадиционният консерватизъм. Тръмп не е традиционен, той няма нищо общо с Рейгън и Маргарет Тачър, която казваше: "Има два пътя- десен и грешен!". Тръмп е чейнчаджия-спекулант, към който трябва да се подходи нетрадиционно. Рейгън говореше на света, Тръмп говори на търговците. Но това е работа на самата Америка, която освен че няма да изчезне, ще натрупа опит, поуки и сила от шоуто в Белия дом.
ДВ: Как си представяш българския политик (или въобще политика) на близкото бъдеще? Да речем, в рамките на десетина години?
Бойко Станкушев: Поради корупционния разврат, липсата дори на идеи за политическа философия и достъпни идеологии, а и поради хроничната вече смачканост на гражданството - не знам, не мога да отговоря в тази рамка. Мога да си представя, че тези, които се опитат да ни затиснат с някаква форма на диктатура, всъщност ще отприщят обществената енергия по-рано, отколкото би станало в сегашното състояние на преобладаващ хленч и апатия. А мераклии за това упражнение и сега се мотаят по партийните върхове. Мога да си представя също харизматични и просветени лидери, които уважават народа си, които работят не само за своите проксита или избиратели. И вярвам, че такива хора вече са родени и загряват край тъч линията. А пък коя сила ще ги качи на терена и дали ще е нещо различно от всеобщия народен гняв, зависи от нас. Но също и въпрос на просветеност е инициацията на този процес.
ДВ: Завиждам ти за този оптимизъм, честно. Но защо и как у нас се разомагьоса копнежът по вторичния англоцентристки западен свят, иначе встрастен при късния соц чрез попкултурата, но и не само?
Бойко Станкушев: Да, има криза на копнежа, като първата причина е, че след като нещо е вече достъпно, то не е копнеж. Копнежът е винаги по някакъв идеален образ. Нещо като сляпата любов. Втората причина е свързана с изтичането на два милиона души именно в онзи свят. Там те имат права, но имат и задължения. Успехът им зависи от самите тях, а живеят в една по-сложна координатна система, отколкото при соца. При соца беше черно-бяло, а външния свят е сложен. Но както виждаме, всички тези хора не се връщат, защото като теглят чертата, виждат къде стоят техните интереси и особено интересите на децата им. В този смисъл, може да се каже, че социологията е на границата - накъдето вървят, натам им е по-добре. Между другото, имам познати и даже приятели, станали милионери в Европа и Америка, но и те понякога мрънкат и се оплакват. Едва ли са разомагьосани и ще се върнат да се реализират тук.
ДВ: И за финал: страх ли те е от Путин? Трупаш ли консерви в мазето?
Бойко Станкушев: Този въпрос трябваше да сложиш за първи, защото ако ме беше страх, този разговор щеше да е излишен. Страх ме е от тъпотията на онези, които наистина се страхуват от Путин. Това е не по-малко вредно, отколкото преклонението пред Путин. Нямам страх, но имам осезаемото усещане, че Европа не може да осмисли войната в Украйна, не реагира бързо и адекватно и макар че нищо страшно като втора война няма да има, ще бъдат нанесени допълнителни поражения върху съзнанието на европейските народи, защото тяхното доверие в силата на съюза се срива. Това, със съдействието на ултралеви и ултрадесни кретени, ще доведе до сериозна политическа криза, която няма да мине за година-две. За България, като държава без никакви резерви и без силно управление, щетите ще са много тежки. Така че, който иска, защо да не си складира консерви?
