Автор: Ивайло Нойзи Цветков
ДВ: Ти прекара голяма част от живота си в Тампа, Флорида, един традиционно републикански настроен щат. Спомням си, че като човек на бизнеса подкрепяше Тръмп преди и по време на първия му мандат, дори беше получил благодарствено писмо от него, но в скорошни наши разговори ми довери, че си разочарован от него. Защо така се разомагьоса?
Денис Ризов: Всъщност Флорида не винаги е бил традиционно настроен републикански щат. Дори на изборите за президент през 2000-та там се наложи да се преброяват на ръка бюлетините многократно, докато накрая Ал Гор отстъпи победата на Буш-младши с 1 електорален вот, макар че спечели популярния с 543 хиляди гласа.
А за писмата от Тръмп случката е още по-смешна, отколкото я помниш. Ти си ми гостувал в различни периоди и знаеш, че пощата в Америка е един отделен свят. Почти всичко там се случва по пощата и това не се промени дори след "окончателната победа на интернет" във всички сфери на комуникациите. От партии и отделни политици през стоки от първа необходимост и автомобили до недвижими имоти на новооткрити планети и диаманти, всички бомбардират американеца с различни оферти по пощата. Президентите не правят изключение и техните щабове харчат щедро бюджетите на лидерите си, заливайки електората с милиони тонове кореспонденция.
Аз наистина подкрепях GOP (Grand Old Party - републиканците - б.р.) от началото на второто десетилетие на 21-ви век с чек всеки месец по същите тези пощи. Съответно, като един вид съратник на консервативната идея, започнах да получавам писма от кандидата за президент Тръмп в началото, след което от избрания за президент Тръмп, а след януари 2016-а - от президента Тръмп. Получих няколко покани за първата инаугурация, а седмица след нея дори два кашона с вино "Тръмп". Един с бяло и един с червено, както и малка шепа конфети от събитието. Естествено, в началото чинно отварях тази безсмислена кореспонденция, но скоро стана ясно, че в 99% от писмата след благодарностите за подкрепата и уверенията, че съм безценен и важен партньор на президента, семейството му и партията, задължително имаше приложени скромни запитвания за допълнителни контрибуции с възможност за избор между три суми. Спрях да отварям писмата някъде през 2018-2019-а и започнах да ги слагам в едно чекмедже. Днес мога да се похваля с може би най-голямата колекция в света от неотворени писма от Тръмп. Стотици са. Имам и една особено интересна негова снимка с лично посвещение от него, от което става ясно, че Денис Ризов "rocks" и че ще направим Америка велика отново, заедно. Мисля, че цената беше около 250 долара.
Разочаровах се от Тръмп чак в началото на тази година, когато - след като спечели всичко възможно, втори президентски мандат, Сената и Конгреса - вместо да използва тази власт, за да направи промените, които обеща, той "заби" в разчистване на стари сметки с врагове и най-лошото, удари го на печалбарство. След епизоди като скандала с президента на Южна Африка Сирил Рамафоса, случката със Зеленски в Белия дом и кратките арогантни изказвания от борда на Еър Форс 1 по всякакви теми, започна да ми става неприятно не само да го слушам, но и да го виждам. Хубавото е, че притежавам дистанционни за всичките си телевизори и спирам Тръмп от информационния поток по-бързо, отколкото той спира военни конфликти.
Всичко това има ли нещо общо с вълната от дясно-консервативен популизъм, който отнема трудно извоювани свободи и чийто флагман де факто е той?
Мен популизмът не ме дразни, защото от доста време това е все по-често срещаната форма на презентиране на политически послания и се практикува толкова масово, че губи смисъл. Усещането ми се движи някъде между учудване и страх, когато виждам заведените дела срещу медии и университети. Това беше немислимо в Америка, в която аз попаднах през 1993-та. Образованието и свободата на словото винаги са били в основата на американската демокрация. Сега не е така. Надявам се нещата да се нормализират след междинните избори в края на 2026-а. Приветствам много от нещата, които искат да променят хората от MAGA, но не съм съгласен с арогантния начин, по който вождът Доналд го прави. Клипът, в който той се издига във военен самолет, за да бомбардира протестиращите с фекалии, ми идва малко в повече. Аз съм хеви метъл музикант, на нас трудно ни правят впечатление неща от този сорт, но това си беше мазна чалга.
Средният американец пее химна с ръка на сърцето, включително преди всяко спортно събитие, че живее в "земята на свободните" и т.н. Променя ли се по някакъв начин тяхната концепция за свобода? Възможно ли е днес в известен смисъл тя - извоювана с кръв, пот и сълзи - тихомълком да се превръща в нещо друго? Нещо като "мета-свобода", което почти в цялата им досегашна история би звучало като оксиморон?
Средният американец продължава да пее химна по същия начин. Концепцията за свобода там е проста. Военните се занимават с браненето на общопризнатите американски ценности по света. Затова на мачовете винаги се става на крака и се ръкопляска на такива хора. Прекрасна традиция.
Вътрешнополитически обаче има проблем, за който дори феновете на MAGA все още не подозират. Американците са изнежени политически. Те смятат, че даденостите от времето на бащите основатели са защитени от Конституцията, разделението на властите и взаимния контрол между институциите. И идва момент, в който MAGA вземат властта и то категорично. Включително двете камари на парламента. Практически всяка идея на управлението е с гаранция, че ще бъде гласувана. Президентът обаче, съвсем не тихомълком, възприе една форма на управление - с декрети (executive orders), която по закон би трябвало да се използва само при извънредни обстоятелства. Не мога да си го обясня с друго, освен с пестене на време. Това спестено време обаче носи аромат на автокрация, което е доста тревожно. Ако към това се прибави изпращането на федерални военни части (National Guard) в щати, които "не слушат", и се добавят делата срещу медии и университети, тревогата би трябвало да прерасне в страх.
Американците не са живели като нас в среда на "развит социализъм" и нямат опита и имунната система кога и от какво да ги е страх. Това пречи на евентуалните им съпротивителни сили към нещо такова. Почти всичките ми приятели и колеги там са MAGA привърженици и съм обсъждал с тях ситуацията. Повечето вече видяха, че цените не станаха по-добри и че е много вероятно да се вдигат и още занапред. В това отношение любимите мита на президента само могат да навредят. Тяхната убеденост в момента е, че въпреки всичко Тръмп "ще измисли нещо". Нямат представа какво и кога, но се надяват. Така са свикнали с годините.
След три десетилетия в един от центровете на Първия свят и лелеяния Запад се завръщаш в родната България, която все още ми се струва във Втория. Защо?
Много е интересно, когато наблюдаваш развитието на България през определени периоди. На мен пък определено ми се струва, че страната ни не е във Втория свят. По-скоро е между Втория и Първия и сякаш е по-близо до Първия. А и "лелеяният Запад" вече не е лелеян, защото животът там не е това, което беше преди 20-30 години. Според мен напоследък в България се живее по-спокойно и по-щастливо. Много части на страната вече изглеждат далеч по-добре, дори на пръв поглед. Появила се е средна класа. Културните събития са повече, по-добре посетени и по-добре платени. Това са достатъчно причини да се върна у нас. Към тях добавете, че влизам в седмото десетилетие на живота си, а и дъщеря ми живее тук.
Естествено, у нас има още много неща да се поправят, да се създават традиции и правила за равен старт, честно съревнование и най-вече да се възнаграждават успешните. Има остатъци от соца, които все още важат - като уравниловката в заплащането на цели групи "трудещи се" или примерно вдигането на заплати "на калпак" в дадени отрасли, най-вече в държавната администрация. Която, освен че е ненормално огромна за 21-ви век, поради някакви причини се увеличава, вместо да намалява.
Виж какво интересно нещо - познавам не един и двама души, част от тях бая well-to-do, т.е. с успешен бизнес и възможности, които се замислят накъде да хванат навън. Какво би им казал?
Вижте на каква възраст какви постове са заемали част от политиците у нас. Вижте в какви проекти са участвали и как е завършил всеки един от тях. Забележително постижение е как много от тези хора за рекордно малко години са успели да затворят достъпите си за осъществяване на бизнес или политики на различни места.
Да се хвърлиш в политиката в България не е трудно, ако си безскрупулен или има кинти. Растежът обаче се постига бавно и с постоянство, за да е устойчив. Маратон е, не е спринт. Повечето политици някак си все бързат и постоянно спринтират. Нетърпеливи са и често се спъват, след което биват забравяни много бързо.
А хората, които споменаваш във въпроса, да не бързат да напускат държавата. При условие, че са постигнали вече някакви успехи тук, със сигурност ще им трябва повече време, да го направят на друго място, отколкото да помогнат с нещо или поне да издържат известно време, докато нещата тук устойчиво се подобрят. Няма никакъв начин развитието на България да продължава дълго, както е в момента. Животът е вълнообразна линия и всичко е на етапи. Икономиката е намерила начин да расте дори при тези обществени и политически условия. Обществото ще намери начин да я догонва, а дори е възможно политиците изчезнат във вида, в който ги срещаме днес. Ясно е, че в момента сякаш никой няма нужда от тях. Един ден някой ще вкара най-крадливите в затвора и нещата ще се оправят много, много бързо.
А какво би казал по принцип на български емигранти, макар че те са разнородни - "назад към бъдещето"?
Различни неща бих им казал и това зависи от държавата, където се намират. Всеки трябва сам да мине през своята Голгота. И на всяко решение и действие му идва времето.
Да правят каквото усещат, че е най-добре за тях. Оказа се, че България върви по пътя си, със или без хората, които по някакви причини я напускат. Идиотско е да отидеш някъде, където да се доказваш с години, да учиш език, правила, да настигаш местните, да постигаш неща, само за да се върнеш обратно, за да се доказваш отново, да учиш правила и да настигаш родните си местни. Аз не съм много добър пример за тази теза, макар че никога реално не съм емигрирал, а просто по музикантски съм живял, където, когато и както съм преценявал. За мен към днешна дата България е по-добър вариант от Америка. Това е.
Скоро попаднах на една дискусия на трима много умни българи, които чепкаха същите въпроси, и съм напълно съгласен с една от техните тези - че българинът се мести с всяко поколение с едно ниво напред. И социално, а и чисто географски. 90% от нас са внуци или правнуци на семейство от село. Погледни себе си, мен или който човек си избереш. Прабабите и прадядовците ни са живели и работили на село. Техните деца, нашите баби и дядовци, са мигрирали в най-близкия град. Поколението преди нас вероятно се намира в София. А нашето живее или поне се развива някъде в чужбина. Ние вече се борим за място под слънцето с Ханс в Германия или Джон в Америка. И много често сме по-добри или поне равни с тях във всяко едно отношение. Обществата на Запад са леко уморени от надпреварата през годините. В България е обратното - възможностите се увеличават, което ни настройва оптимистично и по-борбено. Т.е. няма голям смисъл да се живее в чужбина при условие, че правилата и шансовете за успех днес са равни на тези от "лелеяния Запад" , които помним от детството си.
Време ли е вече да престанем с по моему недообразованата дихотомия - "тук" и "там"?
На хората, родени през 21-ви век, такъв въпрос би изглеждал учудващ. Те живеят на земното кълбо и държавните граници и регулации са досадна подробност, с която се съобразяват, когато се наложи. Да кажем просто, че знаем, че "тук" и "там" не съществува извън нашите застаряващи мозъци.
Ти си една от попкултурните икони още от края на Живковия режим заради "Ахат" и не само, пропонент на оглушителния рок-бунт срещу онзи режим. Сега обаче искаш да инвестираш в българската култура. Защо не си живееш живота?
Защото така разбирам израза "да си живееш живота". Освен музикант, аз съм и мениджър. Удоволствие е да осъществявам проекти. И в края на кариерата си предпочитам това да става в България, да е свързано с музика и изобщо с културни и медийни начинания. И най-вече ме зареждат хората от младото поколение. Възможно е това да е влиянието на дъщеря ми Вики. Бих искал да предам опита, който имам, на тяхното поколение. По тази причина правим и читалище във втората четвърт на 21-ви век. Дори само за един такъв проект си заслужава човек да се прибере у нас.
За какво ти е криво днес?
Криво ми е за всичко, за което не ми е право. Сега сериозно: Преди време най-важното ми беше свободата. В момента, когато малко или много такава има, ми е криво за справедливостта. Светът става все по-несправедлив и България, по своя малък локален начин, е в авангарда на тази работа. Тя не е повлияна от световната тенденция, а от лакомията на няколко хиляди кретена с комунистическо мислене и феодални порядки - в свят, в който глобалната икономика се управлява от също така глобалния финансов капитал, който няма нужда от нации и държави. Т.е. не се интересува къде какво става, ако бизнесът върви.
В този смисъл родните олигарси и политическите им слуги, съзнавайки, че значението им е локално, а капиталът - практически незабележим, за да има глобално значение, са се ориентирали "вътрешно". За тях е важно само какво се случва между Калотина, Кулата, Капитан Андреево и Русе. Хвърлят по един поглед набързо към "международното положение" само за да не ги изненада нещо. Или да не настъпят мотиката пред някой с глобално значение. Съответно и боричканията са им локални. Както и печалбите. И съответно справедливостта я няма - също само локално. Да не забравяме, че у нас не пречи да си в управлението, санкциониран по "Магнитски" за корупция, а вече има и политически затворници.
Но за това не ми е криво, а ме дразни. Криво ми е, че всеки си е хванал нещо да си чопли. Имат някакви кинти и изглеждат доволни, дори горди. Т.е. не са много хората с по-високи цели и мечти. Съответно развитието в повечето сфери не е такова, за каквото има възможност, а и капацитет. За това определено ми е криво.
Можеш ли накратко да обясниш какво те движи и защо въобще трябва да го живеем този живот - here, there and everywhere, както пее Пол Маккартни?
То е ясно. Достигнали сме определена възраст и в този момент няма нищо по-добро за правене от това да помагаш на младите около себе си, най-малкото да предадеш наученото от провалите от предния въпрос. За да не ги повтарят, когато щафетата е в техни ръце.
Ти сам си избра тази съдба - "вечната черна овца". Защо? Сори, не можах да се въздържа да не задам този въпрос, хората настояват.
Ще отговоря с част от текст на една друга песен на "Ахат" от същия албум: "Слепците носят вносни дрехи/Поповете вонят на ром./Въпроси никой не задава./Мълчанието е закон./Брадвата пада върху всяка глава/Брадвата не прощава/ Брадвата не забравя".
