Саудитска Арабия, която е приютила на своя територия най-големите пустини в света (бел. ред. 95% от територията ѝ е пустиня), има проблем с пясъка за строителство. Това е принудило предприемачите да внасят пясък от далечна Австралия. Годишно внасят десетки трилиони тонове от "материала", като плаща милиони долари за нещо, което притежава в изобилие.
Причината да се внася токова много пясък е свързан с амбициозните планове на страната да строи футуристични градове буквално "насред нищото".
Пясъкът от саудитската пустиня е напълно неизползваем за строителство поради формата си. Ветровете, които са го шлифовали в продължение на хилядолетия, са направили всяко зърно идеално закръглено – микроскопични гладки топчета. Когато се опиташ да направиш бетон с този пясък, зърната се държат като сачми – плъзгат се едно върху друго и не се свързват, което кара бетона да се разпада, уточняват специалисти. Все едно се опитваш да построиш замък от топчета за пинг-понг вместо тухли.
За разлика от това, морският пясък от Австралия има остри и неравни зърна, оформени от вълните и скалите по крайбрежието. Тези ръбове се захващат едни за други перфектно, създавайки здрав и устойчив бетон. За своите мегапроекти – градът NEOM за 500 млрд. USD, изкуствени острови, небостъргачи в Рияд – Саудитска Арабия не може да използва дори грам от собствения си пясък и трябва да внася милиони тонове от чужбина.
Тази ситуация създава най-странната международна търговия в света: огромни товарни кораби транспортират австралийски пясък през три океана до страна, която буквално е потънала в пясък. Върховната ирония е, че докато саудитците плащат за чужд пясък, те продават своя петрол, за да строят градовете на бъдещето с материали, които природата им е дала в неподходяща форма. Саудитска Арабия ни показва, че не количеството е важно, а качеството – и че понякога това, което имаш в изобилие, не е това, от което се нуждаеш...
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите в imot.bg
