Млади български лекари отговарят на твърденията на Тошко Йорданов, който каза, че думите му били извадени от контекста. ДВ реши да ги "върне в контекста" и помоли младите лекари да ги коментират - изречение по изречение.
Заедно с група млади лекари екипът на ДВ изслуша цялото изказване на Тошко Йорданов - в пълния му контекст. И разговаря с Димо Янков, неврохирург в УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, Никол Христова - млада българска лекарка, която завършва специализация по анестезиология в Австрия, Мина и Райна, специализирали в държавна болница в България, и Константин, който специализира в частна болница.
Никол Христова и Димо Янков говорят с истинското си име. Мина, Райна и Константин помолиха имената им да бъдат променени от редакцията.
„Специализантът е специализант. Това е част от обучението им. Това не са млади лекари.“
ДВ: Така ли е? Каква работа вършат специализантите в болниците?
Димо Янков, неврохирург в УМБАЛ „Свети Иван Рилски“: Това е откровена глупост. В момента, в който всеки от нас е взел държавните изпити, той става лекар. А всеки лекар, който искате да отговаря за здравето ви, трябва да продължава да се учи цял живот, не само по време на основния си медицински курс или по време на специализацията си. Аз съм все още учащ се, въпреки че са минали 12 години от момента на моето дипломиране и близо 5 години от придобиването на специалност.
Никол Христова: Когато завърших, започна коронакризата. Всички хора, които завършиха през януари 2020 година, от март влязоха в Ковид отделения. Там вършеха цялата работа, оставаха сами на смени и се грижеха за тежко болни пациенти. И след пандемията много от лекарите по време на специализацията продължават да дават смени сами, без да има друг специалист в отделението. Да не говорим за това, че специализантите са натоварени и с административната работа. Всеки лекар, който е завършил медицина, включително специализантът, има право да извършва всички лекарски дейности и е пълноправен лекар.
Мина: Откъде ли да започна? Приемаме пациенти, назначаваме терапия и изследвания, проследяваме дали тя се изпълнява, изписваме пациентите. Комуникираме с консултанти в различни специалности, когато това е необходимо за пациентите ни. В някои случаи това включва и да отведем пациент до кабинета на консултанта. Проследяваме и самите пациенти след изписването им, осъществявайки контролни прегледи, адаптиране на терапията им или пренасочване към други специалисти. Поради ниския брой сестри голяма част от сестринските манипулации се изпълнява от лекари специализанти. Не един и двама колеги са покривали сестринско дежурство, когато има дупка в графика.
Как се заплаща лекарският труд
ДВ: Какво е заплащането на специализантите в Австрия?
Никол Христова: Още със започването си те са в горните 10% в обществото като заплащане. Нощният труд се заплаща двойно, за разлика от България. Всеки допълнителен час - също.
„Основният проблем и тези фишове, които госпожицата ни ги показа, са ниските заплати основно в частните болници.“
„Предложението беше (…) да се дисциплинират частните болници да дават поне толкова, колкото дават и в държавните (…) На място казаха „Да, това е добре“, защото им решава проблема, след като започнаха да се търсят нови проблеми.“
ДВ: Само в частните болници ли са ниски заплатите на специализантите?
Константин: Аз съм в частна болница, приятелката ми е в държавна - заплатата ми е с 400 лева повече от нейната. Това просто не е вярно.
Мина: Започнах с основна заплата 900 лева в държавна болница през 2020 година. Последният ми фиш от заплата по време на специализацията в същата болница бе с основна заплата 1800 лева четири години по-късно. Говорейки със специализиращи колеги от други държавни болници през това време, сме обсъждали заплатите, като техните далеч не са били по-високи от това. Заплатите на всички здравни работници са подигравка с това, че сме избрали да останем да живеем в родината.
Димо Янков, неврохирург в УМБАЛ „Свети Иван Рилски“: Не съм запознат със ситуацията по всички болници и клиники, но аз лично съм специализирал в държавна клиника, в една от най-печелившите, ако не най-печелившата болница в България. Първият ми фиш за цял изработен месец беше по-малко от 500 лв. Наистина, това беше в момента, в който наемите в София бяха 1/2 от това, което са в момента, но със сигурност недостатъчно. За да достигна някакви нормални финанси, започнах да полагам значително количество извънреден труд и да поемам впечатляващ брой допълнителни дежурства. И да, инспекцията по труда не би одобрила. Всичко това продължава и към момента. Специализантите, които имам удоволствието да обучавам, се подлагат на същите ритуали на посвещаване с елементи на тормоз. Има подобрение със сигурност, но сме далеч от нормалните условия.
„Специализанти, вие наясно ли сте, ако учехте в чужбина, например в Италия, какво щеше да ви се случи? Там, за да бъдете специализант по нещо, има образователен ценз, съобразно какво сте постигнали като студенти. Ако успехът ви е максимално висок, имате достъп до конкретни специализации, които са след време скъпо платени, но ако не ви е, не можете да кандидатствате.”
„Ако сте в Италия, ще ви пратят някъде – от Рим ще ви пратят в Сицилия и ще имате трудов договор за пет години , защото учебното заведение инвестира във вас. Да, ще получавате нормални пари, но ще работите пет години там.“
ДВ: Как е в Австрия и Германия?
Никол Христова: В това изказване има много проблеми. Специализантите там ги пращали по успех. А защо в България специализациите не се дават по успех или спрямо изпити? В България се получава специалност само ако познаваш някого и ти уредят място. Или ако четири години преди това си работил като болногледач, защото няма достатъчно сестри и ти се познаваш с екипа. Сигурно има изключения да получиш място, без да познаваш някого, но това е рядкост. В Германия и Австрия се явяваш на интервю за работа, гледат ти CV-то и представянето. На база на това получаваш мястото или не. Абсолютно свободен си да кандидатстваш във всяка една болница.
„Никой от вас не иска да ходи да работи в провинцията. Всички искат в София или в големите градове.“
„В Сандански болницата дават достатъчно висока заплата, дава общински апартамент, няма желаещи.“
ДВ: Има ли адекватни места и добри условия за специализация в малки населени места?
Никол Христова: Една специалност включва много отделни модули. Аз специализирам анестезиология. Специално за болницата в Сандански погледнах какви отделения има - там няма да се научиш да анестезираш деца, защото няма детски операции. Т.е. ако отидеш да специализираш там, ще научиш само част от нещата. В България всички по-сложни случаи се препращат в големите областни градове. Ти накрая можеш да вземеш специалност, но дали можеш да прилагаш всичко на практика, е съвсем друг въпрос. В болницата ми в Австрия има определен тип операции, но ме изпращат в други болници, където липсващите ми модули се покриват. Защото когато накрая взема дипломата за специалност, аз трябва да мога да правя всички тези неща.
Има ли навсякъде добри условия в България?
Райна: Добрите болници са концентрирани в големите градове. Да не говорим, че като нямаш желаната специалност, какво правиш? А и да я има - кой те обучава там, каква апаратура има? А и не съм от Сандански все пак.
Мина: Изказването силно напомня за задължителното разпределение на лекарите от соц-а. Днес завършваш, утре си единствен лекар в някое село. Обучавай се, какво те спира? Ти искаш да ставаш офталмолог? Лошо, там е необходим интернист. Но пък получаваш жилище. Не знам каква е заплатата в Сандански, нито за какви апартаменти говори този човек, но да отидеш да работиш в друго населено място, оставяйки близките си, приятелите си и живота си не е леко решение и само срещу някакво подхвърлено жилище, надали някой би го взел току-така. Адекватни условия за обучение съществуват в големите болници, които добре знаем, че не са в малки населени места.
„Вие искате да завършите, да специализирате каквото си искате, независимо дали имате необходимите познания, които сте натрупали, защото завършвате с различни оценки и не всеки от вас става добър специалист след това, защото тук всеки може да специализира каквото си иска.“
ДВ: Така ли е? Всеки каквото си иска ли специализира без нужните знания?
Константин: В Италия е така - за по-желаните специалности има класация по бал, тези с по-добри оценки влизат с приоритет. В България не е така. Ако имаш съответните връзки, можеш да специализираш каквото и да е. Няма регламент за кандидатстване и дори и да има - той не се спазва.
Райна: Дори не бих говорила толкова за заплати. Трябва да има правила, по които кандидатстваш за дадена специалност. Дори тези, които са с пълна шестица - т.нар. Златни Хипократи - ако са с обикновени родители без връзки, могат да отидат да кандидатстват за място и да им се изсмеят. Стоиш и чакаш някой да се смили над теб, да те хареса и да те допусне да специализираш.
“Вие като студенти ще поискате следващия път държавата да ви плаща заплата, докато учите.“
„Аз, когато бях студент, през акъла ми нямаше да мине да поискам заплата такава, която да е по-висока от тази на преподавателя ми, каза още той. Това искате в момента – с процентите, които сте предложили, ако ги сметнете, вие би трябвало да имате равни или по-големи заплати от част от преподавателите си.“
ДВ: Искат ли студентите по медицина подобни неща?
Никол Христова: Господин Йорданов пита как едва ли не изобщо студентите могат да искат пари. В Австрия и Германия, когато влезеш в шести курс, преди да имаш диплома още, правиш т.нар. практическа година. Още тогава всеки един студент работи наравно е лекарите и получава над 800 евро, което е повече от заплатата на специализиращите лекари в България.
Проблемът със заплащането е от години. Ако се увеличат заплатите на сестрите, трябва директно да се увеличат и заплатите на лекарите, както и на специализантите. Проблемът е системен.
"Отидете в Италия, отидете, платете си, работете пет години в някое село в Сицилия и се върнете щастливи тук.“
ДВ: Към специализиралите в чужбина: Бихте ли се върнали “щастливи” в България?
Никол Христова: Не знам за какво плащане става въпрос. Нищо не си плащаш, в теб се инвестира, включително и средства, за да станеш по-добър специалист. Да отидеш в чужбина не е лесно, никой не иска да напуска родината си и да бъде чужденец в друга страна. Но когато можеш да си позволиш един достоен живот, да разполагаш с нормален доход, нямаш друг избор. При тези условия шансът да се върнеш в България клони към нулата.
„И ако си мислите, че в чужбина всички ви чакат с отворени обятия в лекарските среди, желая ви успех“
ДВ: Не ви ли чакат?
Никол Христова: Ако не можехме да си намерим места, нямаше да заминаваме. Очевидно сме си намерили места. Когато започнеш да работиш като лекар в чужбина, те се опитват да те задържат по всякакъв начин. Ако си доказал, че се справяш, няма да те изпуснат.
„Желая ви успех, една система празни места не държи.“
Защо масово липсват лекари и медицински сестри
ДВ: Няма ли празни места в системата?
Мина: Липсата на медицински сестри и други специалисти по здравни грижи явно е плод на въображението на всички с изключение на господин Йорданов.
Райна: Нещата са скандални. На първо място при сестрите. Дори не се пада по една сестра на лекар, което е отвъд всякакви норми. При лекарите също - в София го има този проблем, в другите населени места хората остават без лични лекари. Просто няма такива.
"Ако вие не работите тук, ние ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата.“
„Вие не сте някаква богоизбрана част от обществото, която трябва да получи повече пари на фона на останалите, защото фелдшерите също не са добре заплатени и са пренебрегнати.“
ДВ: Има ли такива специалисти, които работят за по 500 долара щастливи в България? Как се живее с 500 долара в България?
Константин: От десет години чакаме едни млади амбициозни филипинки да дойдат да заместят пенсионерите в системата, но те все не идват. Не знам защо. Може би 500 долара са им малко. Не мисля, че изказванията на господин Йорданов трябва да бъдат взимани на сериозно. Господин Йорданов е сценарист, политиката му е по-скоро хоби. Поне резултатът от неговото изказване е благоприятен, хората се обединиха около една кауза.
Никол Христова: Само искам да отбележа, че проверих как е в Афганистан - там заплатата на младите лекари е около 500 долара. Така че не знам дали и с афганистански лекари ще се получи. Тошко Йорданов е човек, който няма идея как протича един лекарски ден. Той казва, че се мислим за “богоизбрани” - ние носим отговорност за здравето на хората, не оставяме нещата в ръцете на Господ, а спасяваме животи. Да не можеш да си позволиш наема и сметките, докато работиш тази работа с този стрес, е абсурдно.
„В Англия, ще трябва да отидете на лекар, ако вървите по здравната им пътека, която е държавна, за която ние говорим тук, ще отидете на лекар след месец и вие или сте оздравял, или сте умрял за тоя месец. В Италия също, ако се разболеете и отидете в спешното, нали знаете, че има "зелено", "жълто", "червено" и с грип и с 40 градуса температура вие не сте спешен случай – ще стоите 15 часа.“
„В България добра, лоша, слабо финансирана система всеки един гражданин, включително и този, който не си плаща вноски, има много бърз достъп до лекар. Това е факт.“
ДВ: Всички, които вървят по здравна пътека, ли умират в Западна Европа?
Никол Христова: Ох... проблемът в България е, че няма достатъчно профилактика. В Англия за рутинните прегледи като рак на маточната шийка например получаваш съобщения всяка година, че трябва да отидеш да се прегледаш. Ако имаш някакво остро заболяване, което изисква спешна болнична помощ, със сигурност я получаваш. Какво е доказателството? В България продължителността на живота е с около шест години по-къса от тази във Великобритания и Западна Европа като цяло. Това, че в България има повече болнични легла на глава от населението, няма значение, когато няма персонал - лекари и сестри.
Мина: Знае ли той какво е това с цветовете изобщо? Аз ще му обясня. Триажът е система за оценка за тежестта на състоянието на пациентите, за да се окаже незабавна помощ, когато е необходима такава. Тя се практикува и тук, само да поясним, и да - необходимо е спешността да е с пълно предимство.
„Повечето колеги лекари тук, когато са специализирали, са си плащали. Не са им плащали.“
ДВ: Плащали ли са си преди лекарите за специализация?
Димо Янков, неврохирург в УМБАЛ „Свети Иван Рилски“: Да, до 2015 година е била широко разпространена практиката младите лекари да си плащат за това, че искат да се учат, да преглеждат пациенти и да водят медицинска документация, да дават дежурства и още ли какво ли не. Може да се върнем и по-назад в историята на медицината. Но колко назад във времето трябва да се върнем, за да се хареса системата на тези, които нямат никакъв опит в това да функционират в нея?
Никол Христова: И в момента има тристранни договори, в които ти работиш на едно място, а те ти плащат специализацията на друго. До някаква степен това и сега го има.
Мина: Не съм сигурна, че понятието „платена специализация“ е много ясно дори и в нашите среди. Доколкото съм запозната, колегите, които са специализирали така, са получавали редовна заплата, но е било необходимо да платят от собствения си джоб, когато даден модул от специализацията им не се провежда в болницата, в която работят. Те нямат право да не го проведат, тъй като това би означавало да не бъдат допуснати до държавен изпит за специалност, тъй като видовете и броят на модули е точно определен за всяка специалност. Не познавам и по-възрастни от мен лекари, които да са работили напълно без заплати по време на обучението си, за да кажа, че в миналото е имало такова нещо.
Какви са разликите
ДВ: Как щеше да се различава животът ви, ако бяхте избрали да специализирате в България, а не в Австрия?
Никол Христова: Аз работих като болногледачка преди да замина. Нямах консумативи. В събота и неделя имаше оставена една кутия с ръкавици, които може да не стигнат. Трябваше да плащам за вода и тоалетна хартия. Ако бях останала в България, нямаше да мога да си позволя да плащам наем, защото нямам собствено жилище. Трябваше да живея с родителите ми, докато стана на 31 години, докато взема специализация и то в случай че тогава започна да изкарвам достатъчно пари, за да си позволя жилище. В Австрия обученията ми се покриват финансово, имам допълнителна отпуска, която трябва да посветя само на допълнителна квалификация, конгреси, курсове и т.н. В България достъпът до тези неща е труден и трябва да отделиш от останалата си отпуска, за да ги посещаваш. В България много от европейските и американски стандарти не се спазват. Разликата е изключително голяма.
Райна: Тук на конференции ходиш в свободното си време. Плащаш си. Взимаш си отпуска. Нито ни пращат на подобни форуми, нито ни покриват разходите.
ДВ: Какво трябва да се направи, за да не са принудени хора като вас да напускат България?
Никол Христова: Дълго мислех по този въпрос. Нямаше да замина, ако заплатата ми беше 4000 лева и знаех, че ще мога да си осигуря един нормален добър живот въпреки лошите условия. В България много хора са склонни да изтърпят специализацията с това заплащане, за да могат след това да си отворят частни кабинети и да взимат по 150 лева за преглед. Но идеята с вдигането на заплатите е хората да не са принудени да ходят в частни кабинети, които са скъпи за пациентите, а да се осигури адекватна грижа за всички.
Константин: Едно достойно заплащане е добра първа крачка, за да започнат да се решават проблемите в здравеопазването. Процесът по търсене на специализация е унизителен - ти ходиш да се молиш. Ако евентуално бъдеш харесан и назначен, започваш да получаваш едни пари, които те карат да се питаш защо си минал през цялата тази тегоба. Предвид условията и заплащането в България, нивото на здравната ни система е добро. Трябва да се обърне внимание не само на лекарите - на сестрите, санитарите, фелдшерите.
Райна: На първо място е начинът, по който се кандидатства за специализация. Ако нямаш връзки, това може да ти изгуби много време. След това са заплатата и условията на труд. Не смятам, че младите хора са привлечени към това да работят в мухъл, в разпадащи се условия с апаратура отпреди 50 години. В днешно време четеш от учебници от Западна Европа и САЩ. Там гледаш неща на картинки, които тук никога не можеш да видиш на практика. Иначе за 500-те долара - около 800 лева са. Можеш да си платиш наема или да напазаруваш 1-2 пъти. Специализантите така и така живеем почти само в болницата – да подготвят там спални помещения и да се настаняваме.
С младите лекари разговаря Александър Детев.
