Председателят на заличеното сдружение Културен център „Иван Михайлов” Люпчо Георгиевски е обвинен в разпространение на ксенофобия и расизъм по „електронен път” от съда в Битоля. От сдружение „Илинден“ оказват пълна подкрепа на Люпчо Георгиевски, а делото продължава вече над 2 години. Поредното заседание е днес. Но има и друго. С решение на Министерски съвет човек, който се е изселил в Северна Македония, който не милее за България, получава 5700 лева заплата и работи като редактор в сайт. Пред ФАКТИ говори Димче Ямандиев, председател на сдружение „Илинден“.
- Г-н Ямандиев, днес в Битоля ще се разгледа за пореден път делото срещу Люпчо Горгиевски – председател на Културния център „Иван Михайлов“. Неспирна се оказа сагата…
- Нека да припомня, че Люпчо Георгиевски е обвинен за две неща - едното е за разпространяване на идеи на национална и расова основа, а другото е, че като администратор на фейсбук страница е допуснал да има дискриминационни постове, които предизвикват възмущение сред хората. Нелепо е.
- Делото се точи вече две години…
- Това, което имаме, е, че човек е обвинен за „различно мислене“. Обвинението срещу него не е за престъпление, а за принадлежност. Не за действия, а за думи. Това е дело срещу българската историческа истина – опит да бъде наказана българската памет. И друго нещо има. Докато това се случва, българската държава плаща заплата от 5700 лв. на бивш кадър на ОМО „Илинден“ – организация, която в продължение на десетилетия поддържа антибългарска реторика, служи на интереси, различни от българските, и пропагандира тезата за отделна „македонска нация“, несвързана с българската история. Става дума за лице, което се е изселило от България, декларирало е македонистка позиция, а днес уж представлява български интереси – с държавна подкрепа. Той е редактор в сайт, но не работи за българските интереси. Това ли е позицията на България, така ли защитава хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония.
- За кого става въпрос?
- Ще му кажем името по-късно. Той не е толкова важен, а проблемът е в това, че истинските българи са изоставени в Република Северна Македония. А онези, които мълчаливо или явно са работили срещу България, получават заплати. Това е морална и стратегическа подмяна. Заплатата му е гласувана с решение на българския Министерски съвет.
- В смисъл…
- Службите мълчат. Външно – без позиция. Посолството е заглушено. Сдружение „Илинден“ изразява категорична тревога от престъпното бездействие на институциите. Просто службите за сигурност проспаха или съзнателно игнорираха факта, че в чувствителна роля е назначено лице, който е с открито антибългарско минало. Министерството на външните работи не е изразило официална позиция по нито един случай на натиск върху българите в Република Северна Македония. Посолството на България в Скопие е институция, която вече не защитава българския интерес, а мълчаливо съществува в условия на чуждо влияние. По-добре е българското посолство да бъде закрито, отколкото да продължи да обслужва чужди цели. Изискваме пълна подмяна на състава – от портиерите до ръководителя. Защото това, което сами си причиняваме, нито Белград, нито Москва могат да ни го причинят. Не може да има национален интерес на половина.
България трябва да реши – дали ще защитава своите, или ще финансира онези, които системно отричат нейната история. Една държава е силна, когато стои зад хората си, а не като плаща на онези, които отричат историческата памет.
