Продължение…
- Темата за ролята на вещите лица в едно съдебно производство е пословична…
- Да, добре повдигате един изключително важен въпрос, който се неглижира десетилетия - квалификацията, качествата и методиката и стандартите, по които работят вещите лица. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет в свои анализи и доклади, както и в Доклади на Комисията по изпълнението на мерките за организацията на работата по делата с особен обществен интерес в органите на съдебната власт, относно факторите, водещи до забавянето на делата и предложения за законодателни промени и организационни мерки за преодоляването им, сочат като основен проблем качеството на изготвените експертизите и квалификацията на вещите лица.
Основните проблеми са следните:
На някои места в страната съществува остър недостиг от компетентни вещи лица. Освен че са непрецизно изготвени, списъците с вещи лица не се актуализират своевременно. Липсва диференциран подход към тези вещи лица, които изготвят качествено и в срок заключенията си и другите, които безпричинно отказват поемането на експертизи, бавят заключенията си или в процеса на самата експертиза правят необосновани отводи. Повсеместна е практиката на хаотично издаване на болнични листове и медицински направления от различни медицински лица. При това се издават медицински документи, които често пъти касаят едно заболяване на едно и също лице, но по същество са противоречиви. Липсва механизъм за проверка на лекарски заключения, касаещи актуалното здравословно състояние на подсъдимия, както и законосъобразността на издаваната медицинска документация.
Липсата на ясна методика и стандарти за работа на вещите лица в България е сериозен системен проблем, особено в чувствителни случаи като медицинските експертизи при смърт и пътно-транспортните произшествия.
- Какво може да се направи, за да се промени това?
- На първо място е необходимо да се въведат унифицирани стандарти, за да се избегне тенденцията вещи лица да дават напълно различни заключения за един и същ случай, но без механизъм за обективна проверка. Без методика, съдилищата трудно изискват коректна и точна експертиза, а липсата ѝ често води до отлагане или прекратяване на съдебни производства.
На второ място контрол и съблюдаване при възлагането на експертизи и възможността за „конфликт на интереси“. Липсата на правила кой може да бъде назначаван като вещо лице отваря врата за зависимости – напр. експерти с връзки с болници или обвиняеми. Не на последно място. При липса на задължителни изисквания за квалификация, опит или обучение, се допуска непрофесионализъм, който може да изкриви правосъдието.
В тази връзка е необходимо:
-- създаване на национален стандарт за медицински (и други) експертизи – с методология, времеви срокове и ясно описание как се прави оценка
-- регистър на вещите лица с проверки на компетентността – както и система за отстраняване при доказани нарушения или зависимости
-- законодателна реформа – Министерството на правосъдието и здравеопазването трябва да регулират дейността на вещите лица чрез нормативен акт или правилник
-- институционален контрол. Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да е органът, който да следи за качеството и обективността на медицинската дейност.
Да се въведе възможност за разглеждат в кратки срокове на сигнали до Министерство на здравеопазването – ако има съмнение за системен проблем или липса на надзор. Знаете ли, истината често излиза трудно, особено когато е свързана със затворени институции, но постоянната медийната активност, будното гражданско общество и правна устойчивост могат да променят това.
- Изобщо това съдебна тактика ли е? От експертиза до експертиза, от отложено заседание до ново насрочено, за да си минава времето?
- Прокуратурата често е сравнявана с „бухалка“ и често е сочена като инструмента, чрез който може да се неутрализира неудобен противник. Стига обвинението да са шумно прокламирани, арестът също да е показен. Прокуратурата освен да раздава шамари може, разбира се, и го прави е да раздава и индулгенции. Самият факт, че едно досъдебно производство може да седи на трупчета десетилетие и във всеки момент да бъде рестартирано, е показателен. Това положение ражда зависимости и е изключително силен лост за влияние - както на хора, така и на процеси.
Архимед е казал: "Дайте ми опорна точка и лост и аз ще повдигна Земята." Ако приемем това за метафора и в настоящия случай Земята се явява наказателно или досъдебно производство,
то опорната точка е всеки зависим прокурор, а лостът е този, който го е назначил. Просто трябва да го активира, да му натисне „бутона“ и нещата се получават.
Колкото производството засяга по-големи политически или финансови интереси, съответно и лостът трябва да е по-голям. Дали натискът е за по-бързо производство, или за забавяне на съществуващо, е без значение - натискът все пак е налице. Кадруването в съдебната ни система е от десетилетия, което изкристализира особено ясно през последните няколко години. Зависимостите в съдебната власт раждат усещане за несправедливост, безсилие и безнаказаност. За съжаление, в България липсва разделение на властите. Докато политическата класа влияе върху съдебната власт, правосъдието е неприложимо. То е пожелателно, но не и факт. Всеки е потенциална жертва на това положение – виновен до доказване на противното.
- Доколко бавното правосъдие и приключването в разумен срок на делата е проблем на цялото ни общество. Също така има ли и нормативна уредба, която да се бори с него?
- Темата „бавно правосъдие“ е една от най-широкообхватните по отношение на основните права на човека. Ето защо има и множество нормативни актове, които я разглеждат. Чрез тях на съдебната власт в широк смисъл (разследващи органи, прокурори, съдии) се възлага задължение да решават образуваните пред тях дела в „разумен срок“. При неизпълнение на това задължение, държавата дължи съответно обезщетение за бавно правосъдие.
От друга страна, съдебната система в България често е обект на нападки, заради нарушаване на задължението за разглеждане на делата в разумен срок. Задължението за разглеждане и решаване на делата в разумен срок намира регламентация в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Гражданския процесуален кодекс, Наказателно – процесуалният кодекс и в Административнопроцесуалния кодекс.
От своя страна, редът за получаване на обезщетение за бавно правосъдие е уреден в Закона за съдебната власт и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) се прилага с приоритет пред всеки български закон.
Ето защо при наличие на противоречие между ЕКЗПЧОС и нормативен акт от вътрешното право, прилага се Конвенцията.
Така, видно от двете разпоредби, правото на разглеждане и решаването на делото в разумен срок има три аспекта. Първо, гражданскоправен – забрана за бавно правосъдие при решаване на спорове, свързани с граждански права и задължения. Второ, наказателноправен – забрана за бавно правосъдие при разглеждане на дела за извършени престъпления. Трето, административноправен – забрана за бавно правосъдие при засягане на права и задължения на граждани от административни органи. Ето защо тези три процесуални български закони също уреждат задължението за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
Темата „бавно правосъдие“ е най-опасна именно при разглеждане и решаване на дела, свързани с извършени престъпления.
Това е така, тъй като наказателният процес засяга три категории права и интереси – тези на обществото, на пострадалия и на престъпния деец.
Съгласно чл. 22 от Наказателно – процесуалния кодекс:(1) Съдът разглежда и решава делата в разумен срок. (2) Прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове. Задължението за решаване на делото в разумен срок има значение и по отношение на пострадалия/неговите близки. Техният интерес се състои в необходимостта от бързо и адекватно решаване на делото от гледна точка на възмездяване на вредите от престъплението и моралното удовлетворение от намиране и наказване на дееца. Освен това, колкото повече време минава от момента на извършване на престъплението, толкова повече намалява шанс за откриване и наказване на неговия деец, както и на възмездяване на пострадалия.
Наказателният процес защитава и обществения интерес като цяло. А той от своя страна изисква своевременното откриване и наказване на дееца с оглед прилагане на генералната превенция. Това е възпиращото въздействие на наложеното наказание на един член от обществото по отношение на всички. Наличието на бавно правосъдие в този смисъл отслабва функциите на наказанието във връзка именно с генералната превенция.
Както виждате, множество нормативни актове възлагат задължението за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, но никъде няма легална дефиниция на това понятие. Този факт, обаче, не се дължи нито на празнота в закона, нито на липса на желание у законодателя да уреди такава дефиниция. Той се дължи на това, че не е възможно да се определи единен „разумен срок“ за всички видове дела. Ето защо кой срок е „разумен“ се определя за всеки конкретен случай.
Липсата на легална дефиниция на понятието не означава липса на критерии за извеждането на неговите параметри. Напротив, такива критерии предоставя практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). В едно от своите знакови дела срещу България, ЕСПЧ постановява, че:
При преценката за разумност на релевантния период съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото
Според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи. Гаранцията за „разумен срок“ по чл. 6, пар. 1 има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването. Другата цел на гаранцията е да защити всички страни в съдебното производство от прекомерни процесуални забавяния.
- Каква е отговорността на държавата за бавно правосъдие и как може да бъде реализирана тя?
- Именно тези критерии, които посочих в предходния въпрос, са заложени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – чл. 2б, ал. 2. Съобразно посочената разпоредба, при преценка относно наличието на необосновано забавяне при разглеждане и решаване на делото, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Българското законодателство предвижда две възможности за предявяване на претенция за обезщетение при бавно правосъдие.
Единият е административен – подаване на заявление чрез Инспектората на Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието. Вторият е гражданскоправен и се осъществява по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Обезщетение за бавно правосъдие по административен ред е заложено в Закона за съдебната власт, а именно чл. 60а и следващите. Легитимирани да подадат такова заявление са: страните по приключени граждански, административни и наказателни производства; обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявлението се подава чрез Инспектората на Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието. На сайта на Инспектората на Висшия съдебен съвет са публикувани образци на заявлението и придружаващите го документи.
Обезщетяването на вреди от бавно правосъдие по съдебен ред се извършва съобразно разпоредбите на Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ) и общините за вреди и на Гражданския процесуален кодекс.
При търсене на отговорността на държавата съгласно уредената в цитираните закони процедура няма максимална стойност на обезщетението, което може да се иска. Стойността на претендираните вреди, обаче, трябва да бъде доказана.
И не на последно място дела против държавата пред ЕСПЧ. В тази връзка Р България е платила десетки милиони за забавени, спрени или прекратени производства.
- Какви мерки трябва да се предприемат, за да се преборим с бавното правосъдие и наистина ли държавата не вижда в това проблем?
- Борбата с бавното правосъдие в България е дългосрочен и многопластов процес, който изисква действия както от институциите, така и от гражданското общество. Ето няколко ключови стъпки, които според мен биха подобрили работата на институциите:
На първо място е необходима реформи в съдебната система, която да съкрати ненужните процесуални срокове.
Законодателството може да бъде преработено така, че да се избягват безкрайни отлагания и обжалвания на производствата. Трябва да се въведат ясни срокове за разглеждане на делата. Необходимо е създаването на механизъм за контрол върху забавянията от страна на съдии и прокурори. Оценка и отчетност на съдиите и техните актове. Въвеждане на реални механизми за оценка на натовареността и ефективността на магистратите. Електронно правосъдие. Не малко се направи в тази посока, но въвеждане на напълно дигитализирана система за подаване и разглеждане на дела ще скъси сроковете на производствата и ще доведе до по-голяма ефективност в процеса. Важно е да се отбележи, че повишаване на капацитета на системата не минава през кадруване в съдебната власт, а в ясни и прозрачни конкурси. Назначаване на повече съдии там, където е необходимо. Контрол върху назначенията на съдебни помощници, но при ясни правила и норми.
Продължаващо обучение и специализация, за да се работи по-ефективно по сложни или специфични казуси.
Не на последно място искам да отбележа, че е необходим и натиск от гражданското общество и медиите. Защото гражданите са най-добрият коректив на властта и самите те са тези, които възлагат на органите на властта да защитават техните интереси. Необходимо е да има наблюдение и публично докладване на случаи при необосновано забавяне и създаване на граждански платформи за следене на съдебни процеси с висок обществен интерес.
И тук е важно да се отбележи, че всичко гореизложено ще е само с пожелателен характер, ако нямаме ясна политическа воля и ангажимент от страна на правителството. Намаляване на политическото влияние върху съдебната власт и независимостта на съдиите и прокуратурата ще осигури прозрачност, справедливост и законност на актовете в съдебната система.
- И ако трябва да обобщим темата за бавното правосъдие…
- Право на силата или сила на правото? Това е въпрос, на който всеки човек може да даде различен отговор. За някой силата на правото е неограничена и неизмерима. В тази връзка Блез Паскал е казал: „Неспособни да дадат сила на правото, хората са дали право на силата”. Правото, според мен, винаги е било на страната на по-силните, въпреки че е възникнало, за да нямат привилегии те и всички да са равнопоставени, ако не в ежедневието, то поне в правото. В тази връзка в държава, в която правото и справедливостта са дефицит, беззаконието е норма!
