Преди дни във ФАКТИ публикувахме материал - Кой е по-могъщ – Господ, българският съд или Държавен фонд "Земеделие"… Доста преди да го пуснем пратихме въпроси до ДФ „Земеделие“ по темата, за да покажем и тезата на тяхната страна. И макар и с малко закъснение получихме отговор. Така че темата си има развръзка.
Да припомним
В редакцията на ФАКТИ получихме сигнал от Цветелина Ватовска, която е управител на фирма, закупила мобилна инсталация за преработка на етерично-маслени култури. Всичко започва през далечната вече 2016 година. (б.р. – важно е да запомним годината)
Фирмата подава заявление за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г—2020 г. по Подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/ маркетинг на селскостопански продукти” от мярка 4. „ Инвестиции в материални активи”. Заявлението отговаря на всички законови изисквания. След това дружеството закупува мобилна инсталация за преработка на етерично-маслени култури, като инсталацията е разположена в село Гълъбец, община Поморие. Представени са всички необходими документи на Държавен фонд „Земеделие“, изискуеми за финансирането на проекта, като са изпълнени и всички указания, дадени от административния орган. Но…
И така започва сагата – от 2016 година
До настоящия момент Държавен фонд „Земеделие“ не е осъществил законовата си компетенция по сключване на договора за безвъзмездно финасиране.
Със заповед от 17 септември 2018 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е отказано финансиране, с мотивите, че инвестицията, за която е кандидатствано, не е мобилна. Следва обжалване пред съда на този отказ. С влязло в сила Решение №228 от 13 февруари 2019 г. на Бургаски административен съд е отменена Заповед № 03- РД/3716 от 17.09.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която е постановен отказ за финасиране на проекта. Съдът осъжда административният орган да извърши действието по осигуряване на финасиране на проекта. Следва обжалване и още едно съдебното решение от 23.12.2019 г. от ВАС - четвърто отделение, с което незаконосъобразната заповед за отказ на финансирането на инвестицията за мобилна инсталация е отменена. По тези две съдебни производства Държавен фонд „Земеделие“ е бил страна и следователно е напълно наясно с мотивите на съда.
Бургаският Административен Съд и Върховният Административен Съд в съдебните си решения казват, че претенциите на фирмата отговарят на всички законови изисквания, а именно:
- извършена е инвестиция за закупуване на мобилна инсталация за преработка на етерично-маслени култури, която е разположена в селски район, посочен в Приложение № 3 към същата, а именно – на територията на Община – Поморие
- представени са от фирмата всички изискуеми документи за финансирането на проекта, като са изпълнени и всички указания, дадени от административния орган
Въпреки позитивното решение на съда Държавен фонд „Земеделие“ не предприема никакви действия в продължение на повече от 5 години, за да предостави субсидията, за която фирмата е кандидатствала, въпреки че по делото категорично е установено наличието на направената инвестиция.
Следват дела, произнасяния, решения, нови писма до ДФ „Земеделие“. Така се стига до 2021 година, когато ДФ „Земеделие“ отново постановява отказ за финансиране, защото при направена справка се оказва, че фирмата на г-жа Ватовска има задължения към НАП.
До 2021 година има две решение на съд – Бургаски административен съд и Върховен административен съд, които отменят заповеди на директори на ДФ „Земеделие“ за отказ на финансиране.
На 17 юни изпратихме ето тези въпроси до ДФ „Земеделие“:
- След като фирмата на г-жа Ватовска е изрядна като документи, какво налага да не се извърши финансирането?
- С какви мотиви е направен отказ от различните директори на ДФ „Земеделие“ до 2021 година?
- Защо не се изпълняват две решения на българския съд - Бургаския административен съд и Върховния административен съд, след като е отсъдено, че заповедите за отказ за финансиране на различни директори в ДФ „Земеделие“ са противозаконни?
- Защо ДФ „Земеделие“ не изпълнява решения на съда?
- Защо ДФ „Земеделие“ близо 5 години – от 2019-а до ноември 2024 година, не отговаря на кореспонденцията на г-жа Ватовска, с която тя иска да получи финансирането.
- Какви са сроковете според Наредба №20, по която е кандидаствано за въпросното финансиране, за отговор на запитванията, когато има такива от бенифициенти.
Отговорът на ДФ „Земеделие“
(б.р. – отговорът е пълен с цитирането на закони, членове и алинеи, които на много от вас няма да говорят нищо, но трябва да се доверим на юристите в държавната администрация, че знаят как да отговарят на журналисти. Предоставяме ви отговора на ДФ „Земеделие“ в пълния му вариант на така поставените от нас въпроси).
I. С Решение № 228 от 13.02.2019 г. влязло в законна сила на 23.12.2019 г., постановено по административно дело № 2856/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, потвърдено с Решение № 17652 от 23.12.2019г. по адм. дело № 4815/2019 по описа на ВАС на РБ, IV-то отделение, е отменена изцяло като незаконосъобразна Заповед № 03-РД/3716 от 17.09.2018г. за отказ на заявление за подпомагане № 02/04/2/0/00298 от 17.12.2015г. по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от ПРСР (2014-2020г.), а по силата на втория диспозитив на касацинното съдебно решение, ДФЗ дължи ново произнасяне по заявлението, съгласно дадените от съдилищата задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Дирекция „ДПМРСР“ се е съобразила изцяло с постановените и цитирани съдебни актове, като има произнасяне по заявлението, съгласно дадените от съдилищата задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Заявлението за подпомагане № 02/04/2/0/00298 от 17.12.2015г. е преразгледано по същество и е ОДОБРЕНО ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА 26.07.2021 година.
II. Преди сключване на договор за БФП, на основание чл. 39 (съгласно редакцията преди влизане в сила на НИД на Наредба № 20 от 27.10.2015г., обн. ДВ, бр. 102, в сила от 22.12.2017 г., приложим на основание §31 от ПЗР на НИД на Наредба № 20 от 27.10.2015г.) на кандидата е изпратено уведомително писмо № 01-2600/4733 от 26.07.2021 г. със следното съдържание: „1. На основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. и съгласно чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при направена служебна проверка на 19.07.2021 г. за наличие или липса на просрочени задължения към НАП е установено, че „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД и Цветелина Петкова Ватовска като физическо лице ИМАТ ЗАДЪЛЖЕНИЯ към бюджета.
Да се представят Удостоверения за липса на задължения към НАП (издадени не по-рано от 6 месеца преди датата на представянето им). От Удостоверенията следва да е видна липсата на задължения, или размера на неплатените задължения да е не повече от 1 на сто от сумата на годишния общ оборот на предприятието - кандидат за последната приключена финансова година (в случай на задължения да се представи и Отчет за приходите и разходите за последната приключена финансова година). Кандидат, който видно от Удостоверението има задължения повече от 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключена финансова година има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност. За тази цел кандидатът може да представи следните документи: документ за извършено плащане или споразумение, или друг документ, от който да е видно, че задълженията са обезпечени или, че страните са договорили тяхното отсрочване или разсрочване, заедно с погасителен план и/или с посочени дати за окончателно изплащане на дължимите задължения или е в процес на изплащане на дължимо обезщетение.
2. Да се представи удостоверение за липса на задължения към общината по седалището на кандидата. Също така да се представи удостоверение за липса на задължения към община Бургас от представляващия и собственика на „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД.
3. Свидетелство за съдимост от кандидата – физическо лице, или на представляващия кандидата едноличен търговец, търговско дружество или юридическо лице и членове на управителния им орган, както и временно изпълняващ такава длъжност, включително прокуристи или търговски пълномощници, издадено най-рано 4 месеца преди представянето му (в случай, че според свидетелството за съдимост лицето е осъждано, е необходимо да се представят релевантни документи, показващи естеството на присъдата).
4. Декларация за обстоятелствата по чл. 8, ал. 3, т. 1 от Наредба № 20 от 27.10.2015г., представляваща Приложение № 2а към Наредба № 20 от 27.10.2015 г. по образец, приложен към настоящото уведомително писмо подписана лично от лицата по т. 3.“
Получен е отговор от кандидата с Вх. № 02-020-2600/12081 от 26.08.2021 г. Представен е протокол между публичен изпълнител на НАП и „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД във връзка с образувано изпълнително дело за неплатени публични вземания в ТД на НАП Бургас под № 170322569/2017 срещу цитираното дружество, с който е поет ангажимент от лицето Цветелина Ватовска за погасяване на публичните задължения в рамките на 8 месеца на равни месечни вноски, като първата месечна вноска е следвало да постъпи до 28.09.2021 г., а останалите седем вноски всеки месец до 28.04.2022 г.
В случай на задължения, е следвало да се представи и Отчет за приходите и разходите за последната приключена финансова година, за да може да бъде преценено, дали размера на неплатените задължения не надвишава 1 на сто от сумата на годишния общ оборот на предприятието, каквото е условието на Наредба № 20 от 27.10.2015г., но такъв не е представен.
ДФЗ е направил запитване до НАП (изх. № 07-1200/1291 ), дали представените от бенефициентите протоколи за разсрочване на задълженията пораждат неотменим ангажимент на лицето за погасяване на задълженията, както и какви са последствията при ненавременно изпълнение или неспазване на поетите ангажименти.
В отговор с изх. № М-24-03-2464#1 и вх. № 07-1200/1291#1 от ЦУ на НАП се казва следното: „В изпълнение на своите правомощия публичните изпълнители на НАП могат да съставят протокол за действие, който по смисъла на чл. 50, ал. 1 от ДОПК е доказателство за извършените от съответния орган или пред него действия и изявления, както и за установените факти и обстоятелства в хода на конкретно производство срещу задължено лице. Съгласно чл. 226, ал. 2 от ДОПК, протокол се съставя за всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител, като в същия се отбелязват датата и мястото на съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски. Протоколите за действие, съдържащи информация за поети пред публичен изпълнител ангажименти от задължените лица за погасяване на задълженията на части или до определен краен срок, НЯМАТ характер на административен акт – разрешение за разсрочване/отсрочване на непогасени публични задължения по смисъла на глава 22 от ДОПК. Със същите единствено се удостоверява изявлението на съответното задължено лице за намеренията му да плаща задължението си на части или до определен краен срок. В този смисъл протоколите не пораждат правни последици, както за администрацията, така и по отношение на лицата. Изявлението на задълженото лице е проява на добросъвестно поведение, т.е длъжникът не се укрива, а желае да плати макар и на части/ до определен срок, но дългът му продължава да бъде изискуем в пълен размер и няма пречки публичният изпълнител да предприема действия по обезпечаване и събиране на публичните задължения.“
Липсва представено Удостоверение за липса на задължения към общината по седалището на кандидата.
В случай на погасяване на задълженията към НАП и МДТ кандидата е следвало да уведоми ДФЗ, за настъпване на промяна в обстоятелствата, тъй като това не се е случило, ДФЗ издава повторен отказ за финансиране с различно правно основание, а именно непогасените задължения към държавата и общината по седалище на кандидата.
III. Предвид гореизложеното и на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 41 д, ал. (1), т.7, във връзка с чл. 8, ал. (2), т. 3 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г., във връзка с §31 от заключителните разпоредби на Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., действаща в редакцията към ДВ бр. 69 от 02.09.2016 г., заявление за подпомагане по подмярка 4.2 с ИД № 02/04/2/0/00298 от 17.12.2015 г. на кандидата „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД получава пълен повторен отказ за финансиране по подмярката, поради несъответствие с изискванията за одобрение – наличието на непогасени публични задължения към НАП, както и непредоставянето на изискуем по приложимата наредба изискуем удостоверителен документ. Повторният отказ от одобрение на заявлението е обективиран в Заповед за отказ № 03-РД/6135 от 25.11.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за финансиране на заявление за подпомагане ИД № 02/04/2/0/00298 на „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД. Кандидата е уведомен с писмо за отказ с изх. № 01-2600/2535 от 25.11.2024 г.
Заповедта за отказ е обжалвана по реда на АПК в законоустановения срок от съобщаването ѝ по административен ред от кандидата пред АдмСъд- Бургас, който е постановил решение по адм. дело № 206/2025г. на 28.05.2025 година за отмяна на цитираното писмо за отказ. ДФ "Земеделие" е уведомен официално за решението на съда на 10.06.2025г. Решението на АдмСъд Бургас е обжалвано на 23.06.2025 г. от страна на ДФЗ.
В сигнала си кандидата „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД признава сам, че наистина има неплатени финансови/публични задължения дори и към настоящия момент. За нас остава неясно, след като кандидатът сам се е поставил в тази ситуацията, защо сезира различни служби и институции, при положение, че от 19.07.2021г. дори и към настоящия момент има непогасени задължения към НАП, по този начин „ИНВЕСТСТРОЙ“ ЕООД не отговаря на условието на чл. 8, ал. (2), т. 3 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. (редакция от 22.12.2017 г.) на Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, а именно: „Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.), ал. (2) Не се предоставя финансова помощ на кандидати/бенефициенти, които:
3. имат задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата и/или към община по седалище на кандидата за данъци и/или задължителни вноски за социалното осигуряване, освен ако е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията; видът и размерът на задълженията следва да са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган“.
След всичко написано дотук – надяваме се сте схванали логиката, изниква въпрос. Защо при казус, който започва през 2016 година, има решения на две съдебни инстанции до 2019, като мотив за отказ на финансиране през 2021 година се изтъкват данъчни задължение на фирма към 2019 година? Реално до 2019 година две български съдебни инстанции са се произнесли „да се плати“, а това не става. И вече през 2021 година се „намира задължение към НАП“. Този път няма да намесваме Господ. Той има по-важни дела да върши. Но държавата, ах държавата, къде е държавата, която така силно мисли за бизнеса. В момента говорим за етерично-маслените култури. Един интересен сегмент от българската икономика, но къде е държавата. Защо държавата прави така…
Нови въпроси
След като получихме отговорите на ДФ „Земеделие“, г-жа Ватовска също ни писа с нови въпроси. Ето какви:
До редакцията на „ФАКТИ БГ“
Уважаема редакция,
Благодаря за възможността да споделя своята позиция относно Стратегическия план за развитие на земеделието 2023–2027 г., както и да обърна внимание върху конкретни проблеми, засягащи реалната подкрепа за етерично-масления сектор и работата на институциите.
Управляваното от мен земеделско дружество реализира инвестиционен проект, одобрен съгласно всички нормативни изисквания. Въпреки това:
- не беше извършена проверка на място;
- не беше изискано удостоверение за наличие или липса на публични задължения;
- не беше изпратена покана за предоставяне на допълнителни документи;
- най-важното – в продължение на над четири години (2019–2024 г.) нямаше абсолютно никаква комуникация или произнасяне от страна на ДФ „Земеделие“.
Вместо диалог и партньорство – последва мълчалив отказ, без мотиви и без възможност за предварителна защита на интересите на инвеститора.
Проблемът е системен, не индивидуален. Този случай е само един пример от мнозина. Той повдига въпроси относно:
- спазването на принципа за добра администрация
- задължението на институциите да се произнасят в разумен срок
- и липсата на контрол върху самите административни органи
Когато държавата не отговаря, не проверява, не изисква и не комуникира, доверието в публичните програми се разпада.
Въпроси към институциите:
1. Нормално ли е преписка да остане без произнасяне 4–5 години?
2. Защо не се извършват проверки на място, въпреки задължението на фонда?
3. Кой носи отговорност за липсата на комуникация и административен контрол?
4. Каква е реалната ефективност на новосъздадените дирекции и местните инициативни групи?
5. Ще има ли реформа, която наистина да приближи политиките до нуждите на реалния земеделски бизнес?
Секторът няма нужда от нови стратегии на хартия. Нуждае се от работеща администрация, прозрачни процедури и предвидима подкрепа.
Надявам се този сигнал да бъде чут и да насочи вниманието към реалните проблеми на хората, които работят в земеделието, произвеждат, инвестират и създават стойност въпреки системните пречки.
