Зачестилите тревоги в Анкара след израелската атака в Доха, Катар, срещу дейци на Хамас доведе до страхове, че следващ обект на нападения на Тел Авив ще бъде терен в Турция. Не само защото на турска територия пребивават без съмнение бойци на Хамас и то не от вчера, но и защото Ердоган и управляващите в Турция приемат т.н. палестински въпрос за приоритет във външната политика на страната.
Връзката с амбиции за роля и влияние в Близкия изток се поддържа последователно от години, а случващото се в Газа е тема, зад която стои не само елитът на страната, но и цялото турско общество. Още повече, че за Катар на срещата тези дни в Доха на Арабската лига и Организацията за ислямско сътрудничество Ердоган заявява, че „Турция винаги е до своя приятелски и братски съюзник Катар”. Не само съюзник и щедър инвеститор за Анкара, но и страна, в която е позиционирана голяма военна турска база. Няма как Ердоган да не присъства на тази извънредна среща на върха и да не направи обширно изявление, в което подчертава, че „Турция има готовност да сподели капацитета си в отбранителната индустрия с ислямските страни”. Допълва с „Израел няма да отстъпи без силен отговор и налагане на санкции”, но целта му всъщност е „да провали преговорите”.
Към този извод се присъединява и катарският емир шейх Тани, който е убеден, че „Израел мечтае да превърне арабския регион в своя сфера на влияние и не иска освобождаване на заложниците, а водеща цел е единствено проваляне на преговорите за Газа”. Призивът му е „да предприемем практически стъпки срещу кървавата държава Израел”. Факт е, че политиките днес по света са повече „битки на сенки” т.е. задкулисието решава противоречия и проблеми. Балансирането по ръба на бръснача, за да не подкопаеш зависимостта си от САЩ и в същото време да запазиш лице на арабската солидарност с подкрепа на палестинския народ се оказва трудно осъществимо постижение дори за монархиите от Персийския залив.
Да не говорим за Ердоганова Турция с гъвкавата и опитна дипломация.
И все пак на срещата в Доха Ердоган заявява, че „Вече е неоспоримо, че основната цел на правителството на Нетаняху е да продължи геноцида в Палестина като едновременно с това безразборно дестабилизира целия регион. Изправени сме пред терористичен манталитет,който се храни с хаос и кръвопролития и държава, която го въплъщава. Оцелява и престъпленията ѝ остават ненаказани”. Продължението е, че „напоследък виждаме някои самонадеяни израелски политици да повтарят заблудата за „Велик Израел”, а усилията са насочени за разширяване окупацията в съседните страни”.
Разбира се, че участниците в срещата на върха, включително Ердоган, оценяват признаването на държавата Палестина от редица държави като положителна стъпка, но явно не са убедени, че резултат за решаване на палестинския въпрос по този начин няма да се получи.Нужни били конкретни и силни санкции към Израел, включително икономически натиск. Турция спряла търговски сделки с Израел и това довело до загуба от близо 10 млрд дол.
Далеч по-конкретен в изявленията си в Доха, където и той е участник в срещата на върха, е външният министър на Турция Хакан Фидан. Пред Al Jazeera и Qatar ТV той казва, че „най-големият проблем в региона в момента е израелския експанзионизъм, а причините са две- първата е да се разшири територията на Израел и да се създаде Велик Израел, а втората е да се оставят страните в региона слаби и неефективни, особено съседните на Израел”. Един вид да бъдат разделени. Фидан припомня изказване на Нетаняху, че „ще проведе същата операция като тази в Катар срещу страни, които осигуряват жизнено пространство на Хамас”.
Веднага следва припознаване на Турция, но остава да виси без отговор въпрос дали Вашингтон ще защити Анкара в такъв случай при нападение на Тел Авив над турска територия. Ердоган винаги говори за Тръмп като „приятел”, а и подчертава без помайване за „отличните отношения на Турция със САЩ”. Отношенията били „специални”. Но има едно изключение – въпросът с Израел и Палестина. Е, пропуска се т.н. кюрдски въпрос, но не сега е моментът. Мнението и на Фидан, и на Ердоган е, че „тази позиция на САЩ коства на Вашингтон доверието в региона”. Получавала се ситуация, в която приятелите на Америка в Близкия изток били разочаровани и Вашингтон оставал в трудна ситуация.
Стига се до използване на изрази „водената по отношение на Израел политика на САЩ оказва дълбоко влияние върху регионалната и глобална сигурност, което може да доведе до колапс”. Фидан е убеден, че „американската политическа система има свои собствени вътрешни задънени улици в предприемането на действия и ние трябва да приемем това”. Разбиране, но и подчертаване, че „Турция е страна, която претендира за влияние в този регион, страна, на която ислямският свят е възложил надеждите си”. Агресията на Израел обаче се доближава към границите на Турция, „светилище на свещеното светилище” и тогава,ако има атака, НАТО ще ни защити ли? Друг въпрос е дали се преиграва или това са карти, които Анкара вади от ръкава си за постигане на свои цели не само в региона.
Всъщност на срещата в Доха, на която са присъствали 60 лидери на арабски и ислямски държави, нападението на Израел в Катар е осъдено по най-категоричен начи и се е подчертала необходимостта от противопоставяне и борба с новите планове в региона. Прекрояване на граници. Издадена е съвместна декларация от 25 точки срещу Израел с посочване, че „нападението е срещу всички арабски и ислямски държави”, подкрепя се Катар и суверенитета на държавите, оценява се, че атаката на Израел „възпрепятства продължаването на съществуващите споразумения” /в Доха е имало е предложения да се отменят Аврамовите споразумения с Израел подкрепяни от САЩ/ , заплашва сигурността в региона и т.н. Но според „Ню Йорк Таймс” Израел едва ли ще се впечатли от тази декларация и самата среща в Доха.
Защото няма опасност от военен отговор към Израел, а страните са спазвали позиция да не се наруши крехкия баланс със зависимостта от САЩ. Египет и Йордания, например, които в Доха говорят за „преминаване на червената линия от страна на Израел” и критикуват действията му в Катар, получават по няколко млрд дол от САЩ от години, за да не предприемат дейстия срещу Тел Авив. Говори се само за намаляване на дипломатически и търговски връзки с Израел т.е. в декларацията се посочват само „юридически и ефективни мерки, с които да не се допусне Израел да продължи действия срещу палестинския народ”, но някак да не се наруши вътрешнополитическия дневен ред на монархиите, да не провокират САЩ. Поне това е мнението на „Ню Йорк Таймс”.
Вашингтон е зад кадър, а държавният секретар Рубио след посещение в Тел Авив се присъединява към събеседниците в Доха, но изводът е, че „не е получил уверения, че Израел няма да напада повече Катар”. Един вид не са успели да унищожат лидерите на Хамас в Доха и ще се наложат нови атаки. Независимо, че Тръмп вече заяви, че „Катар повече няма да бъде нападан”. Докато арабските страни наистина се нуждаят от гаранции за възпиране на Нетаняху.
И трудно скриват шока, че Вашингтон не е проявил готовност да спре Израел. Напротив, Рубио казва, „Вашингтон подкрепя сухопътната операция в Газа, но очаква да бъде направена бързо и да завърши възможно най-скоро”. А Тръмп посочва, че „няма да им пречим, само да свършат по-бързо”.Иначе Израел взимал собствени решения. Както се казва, Вашингтон „ни лук ял, ни лук мирисал”.
В същото време Нетаняху твърди, че Китай и Катар се опитват да наложат политическа обсада на страната му чрез социалните медии. На събитие в Ерусалим, западен, където израелското МВнР е домакин на 250 политици, представляващи американските щати, Нетаняху обяснява, че „Китай и Катар провеждат обсадна кампания насочена към подкопаване подкрепата на своите съюзници чрез западната преса”. Израел щял да противодейства „със собствени методи”. „САЩ е на наша страна, но имаме проблем с някои в Западна Европа, но ще се справим с обсадата”.
Значи израелският проблем е американски проблем? Значи другите съюзници на САЩ нямат такива привилегировани отношения със САЩ? Нямат ефективни отношения? Чувствителността на зависимите от САЩ страни нараства с повишена тревога и задаване на все повече въпроси. Без отговор, разбира се. И на Тръмп не му е лесно. Основният въпрос обаче си остава какво ще стане с Газа? Военната операция на Израел е в ход.Предстои.
