Д-р Александър ДУНЧЕВ, независим експерт по екологични политики
През октомври 2026 г. Армения – страна с изключително богата природа, редки видове и уникални ландшафти – ще бъде домакин на COP17 – най-големия международен форум на Организацията на обединените нации (ООН), посветен на опазването на биологичното разнообразие.
Но зад тези гръмки названия и красивата фасада се крие токсичното наследство на Армения, за което рядко се говори открито: хвостохранилищата, оставени от десетилетията на миннодобив. Разположени са в един от най-сеизмичните райони на Европа и Азия, слабо наблюдавани и недостатъчно поддържани, те представляват сериозна заплаха не само за екосистемите и биоразнообразието, но и за здравето на хората.
Какво представляват хвостохранилищата?
За съжаление самата дума е позната единствено на специалистите и на хората, пряко засегнати от токсичните им отпадъци. Тези съоръжения изглеждат далечни от ежедневието, но всъщност са пряко свързани с водата, въздуха и почвата, от които зависи здравето и оцеляването на хората. Хвостохранилищата са изкуствени водоеми, в които се натрупват отпадъците от миннодобивните производства – отровна смес от тежки метали, цианиди и сулфиди, които при евентуално теч могат да попаднат в реките, подземните води и почвата. В Армения съществуват над двайсет такива обекта.
Уроците от предишните катастрофи
В историята на Европа вече има прецеденти, когато аварии в хвостохранилища се превръщат в трагедии с регионален мащаб. През 1998 г. скъсването на язовирната стена в рудника Los Frailes в Испания изхвърли милиони кубически метри токсични шламове в долината на река Гуадиамар. Вълната от отровна кал заля земеделски земи, унищожи много от местните риби и птици и остави след себе си десетки километри мъртва земя. Ударът засегна и Доняна – най-големия национален природен парк на европейския континент и обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Само две години по-късно, през 2000 г., подобна катастрофа се случи в Румъния. В златния рудник Байя-Маре изтекоха над 100 хил. куб. метра вода, замърсена с цианиди. Потокът отрова достигна реките Сомеш и Тиса, убивайки риби по протежение на 400 км и оставяйки милиони хора в Унгария и Сърбия без питейна вода. Тогава аварията бе наречена „най-голямата екологична катастрофа в Европа след Чернобил“.
Тези казуси биха могли да са по-скоро изключения. Но международни наблюдатели подчертават, че аварии в хвостохранилища се случват редовно като броят им не намалява. Организацията Earthworks определя веригата от катастрофи през последните десетилетия като доказателство за системни пропуски и слабости: остарели конструкции, липса на контрол и хронично недофинансиране. В скорошен доклад на Buildings се отбелязва, че хвостохранилищата остават “едно от най-уязвимите екологични звена на световната индустрия”.
Реалностите на Армения
Армения се вписва в тази тревожна картина особено рязко. Много от нейните хвостохранилища са наследство от съветската епоха, когато екологичните стандарти бяха на минимално ниво. Доклад на Икономическата комисия за Европа на ООН изрично посочва: всички тези обекти се намират в сеизмична зона, а земетресенията, свлачищата и сезонните наводнения многократно увеличават риска от аварии. Междувременно мониторингът е нередовен, оборудването е остаряло, а систематичните проверки често липсват.
Според Световната банка хвостохранилищата и изоставените рудни насипи в Армения са „значителен източник на замърсяване“, а слабият институционален надзор само засилва екологичните и социалните рискове. За разлика от ЕС, където действа Директива 2006/21/EC с независим мониторинг, аварийни фондове и планове за реакция при пробив, в Армения няма публичен централен регистър на хвостохранилищата. Данните са разпръснати, а местните жители често дори не знаят какви заплахи представляват тези обекти за селата и градовете им.
Например хвостохранилището Нахатак, създадено още през 1967 г. в Северна Армения, с площ, равна на 24 футболни игрища, отдавна тревожи еколозите: намира се близо до населени места и реки, които изхранват местните стопанства. В случай на авария последиците ще са мигновени и необратими.
В Лорийска област на Армения функционира хвостохранилището Тегут покрай мащабен меден рудник. Местните жители се оплакват от замърсяване на реки и почви, а учените регистрират заплаха за биоразнообразието на околните горски масиви. Лори винаги е била известна с уникалните си природни ресурси, но сега реките ѝ рискуват да се превърнат и в носители на токсини.
Най-опасният обект в Армения, според еколозите, е хвостохранилището Арцваник в южната част на страната. Хранилището събира милиони тонове отпадъци от Зангезурския медно-молибденов комбинат. Еколозите от Арменския екологичен фронт твърдят, че под язовирната стена „биоразнообразието практически липсва“: водата е наситена с тежки метали, а флората и фауната са унищожени.
Безпокойство буди и ситуацията в Араратската долина, където според експерти са натрупани над 15 млн. куб. метра отпадъци, съдържащи цианиди. Този регион е сърцето на арменското селско стопанство. Тук се отглеждат плодове и грозде, включително за износ в чужбина. Но в местните почви се регистрират повишени нива на арсен, кадмий, живак и олово.
Под заплаха: здравето на хората и оцеляването на фауната
За Армения, както и за целия регион на Южен Кавказ, биологичното разнообразие е стратегическо богатство. Тук живеят редки видове: арменски муфлон, кавказки леопард, ендемични видове пъстърва. Съхраняването на това богатство зависи от чистотата на вода и устойчивите екосистеми. Евентуална токсична авария на територията на Армения би имала сериозни последствия за целия регион.
Потенциалните заплахите застрашават не само природата на републиката. В хвостохранилищата се натрупват арсен, олово, цианиди – вещества, които лесно проникват в подпочвените води и после в системите за водоснабдяване. Продължителното им въздействие вече води до увеличаване на онкологичните заболявания, неврологични проблеми и влошаване на здравето на децата.
Изследване на DAMAST подчертава: при липсата в Армения на модерен системен мониторинг и планове за спешно реагиране, последиците от евентуална авария ще са внезапни и разрушителни, а населението ще е крайно уязвимо. И това не е преувеличение – в други държави авариите в хвостохранилища са наложи цели села да се преселват.
В навечерието на COP17: предизвикателствата и съмненията
След година, когато в Ереван ще се провежда ключовият за световната екология форум COP17, делегатите ще обсъждат защитата на горите, опазването на редки животински видове и възстановяването на екосистеми. Но извън стените на конферентните зали на арменската столица ще останат десетки водоеми с токсични отпадъци – и една единствена авария в тях може да обезсмисли всички дискусии за биоразнообразието.
Липсата на системен контрол върху отпадъците и високите рискове за природата и здравето на хората са налице. И това поставя на дневен ред важния въпрос: доколко светът е готов да съчетава мащабните си декларации за опазване на биоразнообразието с реалните предизвикателства на терен?
