Победа на Марин льо Пен на президентските избори във Франция може да се превърне в най-сериозния риск за европейската подкрепа за Украйна. Това предупреждава Муджтаба Рахман, директор за Европа в Eurasia Group, в коментар за The Guardian.
Според него европейските столици се фокусират върху два въпроса с по-малко значение в краткосрочен план – кой ще представлява Европейския съюз на преговори с Русия и какъв ще бъде подходът на Доналд Тръмп към Украйна. Рахман оценява като малко вероятни сериозни мирни преговори преди края на зимата и предупреждава, че Русия има стимули да засили натиска, за да отслаби украинската икономика и обществения морал.
Три основи на европейската подкрепа
Рахман посочва, че американските оръжия остават важни за украинската армия, особено прехващачите Patriot. Украйна разчита и на американски разузнавателни данни за ранно предупреждение, включително за откриване на руски балистични ракети. По думите му Европа едва ли ще може напълно да замени тази способност преди 2030 г.
По-голямата опасност обаче авторът вижда във възможна победа на льо Пен във Франция. Според анализа тя би спряла двустранната френска помощ за Украйна, а противопоставянето ѝ на увеличаването на френската вноска в бюджета на ЕС може да застраши общото европейско финансиране.
„Президентство на льо Пен би могло едновременно да подкопае трите основи на европейската подкрепа за Украйна: финансирането, членството в ЕС и санкциите срещу Русия“, пише Рахман. Икономическите санкции на съюза трябва да бъдат подновени през юли 2027 г., което според него създава възможност за блокиране чрез френско вето.
Как изглежда най-тежкият сценарий
В анализа се посочва, че Италия, Испания, Гърция, Австрия, Унгария и Словакия разглеждат Украйна като по-малко приоритетен въпрос. Така основната тежест може да остане върху ограничена група северни и западноевропейски държави, които трудно биха компенсирали оттеглянето на значителна част от южно- и централноевропейските страни.
При едновременно прекратяване на американската военна и разузнавателна подкрепа, изчерпване на европейското финансиране и нова руска мобилизация Киев може да бъде принуден да приеме споразумение при условията на Москва. Те биха могли да включват отказ от членство в НАТО, ограничаване на украинските въоръжени сили и политически изисквания, представяни от Кремъл като „денацификация“.
Рахман предупреждава, че подобна сделка би довела до хуманитарна трагедия. Според него хората в териториите под руска окупация биха били изложени на масови задържания, насилствени изчезвания и изтезания, а евакуираните биха увеличили броя на вътрешно разселените лица.
Референдум и политическа криза
Тъй като предаването на украинска територия изисква референдум, президентът Володимир Зеленски би бил изправен пред тежък избор. Рахман допуска два варианта – да пренебрегне резултата от гласуването и да наложи непопулярно споразумение или да подаде оставка, оставяйки политически вакуум.
„Всеки от тези фактори е възможен поотделно; взети заедно, са малко вероятни“, заключава експертът. Според него именно това съчетание трябва да накара правителствата в ЕС да подготвят политика за най-лошия сценарий, вместо да разчитат, че бъдещата френска власт ще промени позицията си.
Източници: unian.net, theguardian.com
