Какъв е пътят пред страната ни в настоящите динамични времена. Това е въпрос, на който всеки ден безброй анализатори, политици и политолози дават някакъв отговор, най-вече подчинен на личните им предпочитания, пристрастия и симпатии. Предлагаме ви един поглед върху актуалната ситуация, само че в рими:
Геополитическа орис
Няма откъде да се започне и не е начало туй и не е край –
накъде България да иде за постигане на земен рай?
От Изток, Запад и от Юг я дебне външен хегемон,
орисия за което служи „членството” ѝ в Санитарния кордон.
Зависимост и подчинение я следват всеки път,
а копнежът към подем е с мушнат в колелото прът.
Клонка на славянски, православен стрък –
тя се влачи днес и Михаля гони в западния ортаклък.
От Страна на рози, спортна и културна слава,
маргинал е тя сега в евроатлантическа преграда.
На Европа болна служи като периферна част,
а в НАТО е отколешен васал на хегемонът САЩ.
За спасяване на свой народен лик
е време пак на Изток да отправи вик.
Там, където милват нейната осанка;
там, където руският език е Лингва франка.
Геополитическото възбуждение бушува –
сега в Украйна, скоро и в Европа ми се струва.
България я чака съдбоносен час,
когато пак сред свои ще се чува неин глас.
Автор: Вилиян Кръстев, 02.05.2025 г.
