Поредно силно земетресение взе много жертви в Мианмар. Интересното сега е това, че трусът е на 1000 километра. Какво предизвика падането на сградите… По темата пред ФАКТИ говори инж. Иван Кирмин.
- Инж. Кирмин, земетресението с магнитуд 7,7 по Рихтер, което удари Мианмар на 28 март, отне живота на над 3500 души. Оказва се, че трусът е бил от рядък тип, наричан свръхсрязване. Нека обясним какво е това?
- За съжаление, поради политическата обстановка в Миамар данните са оскъдни. Някои източници цитират вече над 5000 жертви, други предполагат над 10 000. Появиха се информации, че в последните години драстично са намалени и уредите, които записват данните от земетресения заради орязване на бюджетите. Относно типа на земетресението е важно да се каже, че от подобен тип бе и земетресението в Турция от февруари 2023 година. За разлика от Турция, земетресението сега става през деня и това е една от причините очакваният брой жертви да е по-малък. Също така за нещастие в Турция беше студено и доста хора са се прибрали в опасни сгради, които са рухнали при въздействието на по-слабите, но все пак достатъчно силни земетресения, известни като афтър шок. Струва ми се, че доста на заден план отива икономическият аспект на такива бедствия, а икономическите щети засягат огромни региони и множество хора в различни държави. Без да омаловажавам трагедията от загуба на човешки живот, искам да обърна внимание на това, че ако щетите са ограничени в по-малък район около епицентъра, ако няма щети от по-слабите сеизмични въздействия, а те намаляват с отдалечаване от епицентъра, тогава ще има повече ресурс и много по-лесно ще бъде да се възстанови засегнатият регион и да се помогне на населението. Тъй като заради гражданската война и военната хунта в Мианмар нямаме много информация за щетите там, можем да разгледаме какво се е случило в съседен Тайланд.
- Трусът е бил на 1000 км от Банкок, а виждаме какви са разрушенията. Защо?
- Да, според мен ето това е доста впечатляващо. При това, по информация от представители на застрахователния бизнес, става въпрос за щети върху високи нови сгради, които отговарят на съвременни стандарти, а стари ниски сгради, които са строени преди въобще в Банкок да има изисквания за антисеизмично строителство, не са пострадали. Прогнозната сума, която ще изплатят застрахователите в Тайланд като обезщетения, надминава 2 милиарда евро и това при земетресение с епицентър на 1000км. Бързият отговор е, че в някои случаи съществуващите стандарти подценяват значително въздействието на земетресенията върху високите сгради. В последните години са правени научни изследвания на въздействието на земетресения върху сградите в Банкок, които показват сериозни отклонения от моделите, които са залегнали в стандартите. Ще се опитам накратко и просто да обясня тази сложна материя по аналогия с люлката. Надявам се колегите да проявят разбиране, че при опростяването ще пропусна някои важни детайли. Всеки предполагам знае, че, за да се залюлее една люлка, трябва да я бутате в точно определен момент, през точно определен интервал. Така е и при сградите - всяка сграда има собствена честота и период и ако въздействието съвпада с тях, то имаме най-голям ефект. Ниските сгради имат къси периоди, високите - дълги. Освен от периода, има значение и силата - т.е., за да залюлеете люлката максимално, трябва в определен период да приложите и най-голяма сила. В стандартите е залегнало, че енергията на земетресението е предимно във високите честоти, вълните с къси периоди са няколко пъти по-силни от тези с дълги периоди. Проектантите изчисляват при предпоставката, че ниските или средно високите сгради (6-7 етажа) ще бъдат ударени примерно 3 пъти по-силно от една 20 етажна сграда. При изследване от 2023 година за района на Банкок обаче пиковете са установени не до 0,6 секунди, а от 2 до 10 секунди, което са периоди на високите и много високите сгради. Ориентировъчно над 20 етажа. Подобен ефект - несъответствие между стандарта и въздействието при дългите периоди имаше в последните години и на други места, както и при земетресението в Турция. Това беше причина в някои градове щетите да са много повече от тези на други места.
- Видяхме кадри как високи сгради, свързани с топли връзки, се късат, но не падат. Как устояват?
- Проблемът е друг. Защо въобще има щети при това земетресение, което е на 1000 километра от епицентъра? Тези сгради не би трябвало да имат никакви проблеми, а щетите са за милиарди евро. Това се дължи според мен предимно на гореописаните проблеми с меките почви и реално виновни няма. Както се казва - продължаваме да се учим.
- А видяхме как рухна строеж… Защо?
- Това е изключително шокиращо и е единственият случай в историята, който аз знам за разрушена конструкция на 1000 километра от епицентъра. Начинът, по който се разрушава тази сграда, показва, че освен горецитираните несъответствия на въздействието със стандартите, има и някакви груби грешки при проектиране и изпълнение. Една нова сграда дори и да се срути при земетресение, не би следвало да рухне по този начин, а трябва да се деформира по начин, който да остави пространства, за да увеличи шанса за оцеляване на хората в нея. Има и нещо зловещо в това, че е строящата се нова сградата на Сметната палата на Тайланд.
- Ако такъв трус има и у нас…
- Мен повече ме притесняват по-леките земетресения, защото са по-вероятни и нанасят само материални щети. Не е пренебрежителна вероятността да стане земетресение със силата на Пернишкото от 2012 година с епицентър в София, но тогава ще имаме значителни материални щети и да се надяваме без човешки жертви. Както споменах, предпочитам да акцентираме на икономическите щети. София е разположена върху меки почви, което е някаква аналогия с Банкок и за да се наредим поне до Тайланд и Турция трябва да се изследва този въпрос. Още повече, че през 2012 година - по време на земетресението в Перник, са регистрирани по-високи от очакваните въздействия при дългите периоди и учени от БАН в доклад „СЕИЗМИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО ОТ 22.05.2012 г. ЗА ГР. СОФИЯ – АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА БАЗА ИНСТРУМЕНТАЛНИ РЕГИСТРАЦИИ“ правят следните заключения, цитирам: “Специално внимание трябва да се обърне на специфичния вид на спектъра за компонента NS на станция SGFI. Наблюдава се плато от почти еднакво реагиране за много широк интервал - периоди от 0.2 секунди до към 2 секунди (честоти от 0.5 Hz до 5 Hz). Това по същество означава, че сгради с коренно различни собствени динамични характеристики са понесли почти едни и същи сеизмични сили.”
И учените от БАН призовават да се осигури финансов ресурс за изследване на този феномен. От 2012 година досега такъв, разбира се, не е осигурен.
Малко хора си дават сметка, че за сеизмичния риск се плаща днес и сега, а не единствено след земетресение. Цената на застраховките за щети от земетресение се определят на базата на този риск. В крайна сметка застрахователите се презастраховат в няколко глобални застрахователя, които определят цена на база изследвания на международни екипи. Световната банка е изготвила доклад за сеизмичния риск в България през 2021 годна, в който преките щети, в зависимост от силата на земетресението, се оценяват на суми до 9 милиарда евро. А пък липсата на действия, включително и по гореспоменатия проблем, води до по-високи цени на застраховките. Те пък се плащат не от строителния предприемач, а предимно от хората с ипотеки, т.е. от младия, активен, знаещ и можещ българин.
Смятам, че прекалено много се притесняваме да нарушим комфорта на инвеститорите и безразборното строителство на високи сгради в София, без към тях да има адекватни изисквания, които биха оскъпили строителството. Така, всъщност, се бърка в джобовете на най-ценния ни ресурс – младите. Може би е време да си преосмислим приоритетите.
