Влизането в еврозоната е основна цел на кабинета „Желязков“, но съвсем не сигурно. Все пак сигналите това да се случи са положителни и най-вероятно на 1 януари 2026 година ще станем членове на еврозоната. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори икономистът д-р Пламен Иванов.
- Г-н Иванов, еврозоната, та еврозоната. Кабинетът е „за“ и това е приоритет за него, виждаме и протести. Но! България в момента е във валутен борд. Какво ще стане с него, когато приемем еврото?
- Еврозоната наистина следва да е приоритет. Закъсняли сме ужасно много с това присъединяване. От 2007 година сме в ЕС. В системата от правила ЕРМ 2 сме от преди повече от три години. Сега вече и в Шенген. Сякаш насила ставаме европейска страна с европейски правила. България е не просто част от Европа, а една от най-старите исторически държави, с изключителна история и различни етапи на прогрес и падения през вековете. А сега, 2025 година, сякаш трябва сами на себе си да си го доказваме. Протестите са пълна глупост, с цел насаждане на напрежение, всяване на някакви небивали страхове и извличане на някакви псевдонационалистически гласоподаватели.
Приемането на еврото като разменна единица е само елемент от промяната на цялата структура, правила и начин на водене на икономиката в държавата. Валутният борд даде своята роля на стабилност и сигурност в един много тежък момент. Не е пресилено да се каже, че той ни спаси от колапс. В никакъв случай не е отживелица или ненужна рамка, по-скоро следва да я развием в нов формат, да използваме и запазим добрата практика и да се оправяме сами. За всички нас това е нужно.
- Какво се променя?
- Променя се регулацията, променят се органите които изпълняват контрола над системата, завишават се определни изисквания и се въвежда мониторинг на всеки две години. Външен многонационален мониторинг, което за нас май е нужно. Има други промени по отношение на количество дълг и неговото съотношение, инфлация, размер на капиталови държавни разходи и тяхното съотношение към останалото, управление на риска при определни инвестиции и партньорства, и ставаме част от общите политики на ЕЦБ за цялата еврозона. В икономиката принципно има фискална и парична политика, валутния борд досега регулираше само едното, а въвеждането на системност и външен контрол би следвало да даде ефект и върху двете. В българската реалност до момента наблюдавахме една политика в последните три години водена от финансовото министерство, но съвсем друга, далеч по консервативна от БНБ. Тази разлика следва да изчезне.
- От какво ни пази сега валутният борд и колко по-свободен ще е бизнесът без този фиксиран курс на еврото?
- Фиксираният курс ще изчезне, защото няма да има смисъл в него. Съответно първото, от което ще се освободи бизнесът, е превалутирането и свързаните с това разходи. Бордът на теория ни пази от несъразмерни държавни разходи, но виждаме, че това вече не се спазва и при новия бюджет. Бордът ни пази да не изпаднем в колапс като Венецуела и Аржентина от близката история, девалвация на валутата или по нормално казано – обезценяването на парите и скокообразен ръст на цени, стоки и услуги. Бизнесът ще стане по-свободен и в това, че вече в Шенген той става далеч по-конкурентен в цяла Европа. Вече има възможност да присъства на място, но без допълнителни правила и регулации. Измеримостта става еднаква и водещо става качеството освен цената. Стабилността и субективните фактори при оценка става еднаква. Инвеститорският интерес следва да се повиши, както и рейтингът ни като дестинация, подходяща за бизнес – но в това е важна намесата на компетентни институции също. Предвидимостта на бизнес процесите става по-добра. На практика, се намалява цялостно количество риск, в икономически смисъл, който се отчита при планиране – фискален, валутен риск, загуба на стабилност, намалява и политическия риск – защото мониторингът е външен от ЕЦБ, а не локален. Едно от най-интересните неща, които лично очаквам с интерес, е проследимостта на паричните потоци, което ще става далеч по-лесно и следено от външни регулатори, извън националните. С приемането на еврото би следвало корупцията да се затрудни, оттам и да намалее. Би следвало, но ние сме изобретателна нация. Българският бизнес ще се адаптира към една нова среда на административно обслужване и процеси. Поне се надявам, че с въвеждането еврото ще имаме далеч по-строг контрол върху разплащанията. Освен изброеното бизнесът отдавна работи в евро, особено с чужди контрагенти. Преходът ще е лек и плавен за повечето пазарни участници.
- Какви предизвикателства да очаква бизнесът, когато приемем еврото?
- Ще има процес на две цени, което ще е объркващо. Това е валидно за всички сфери на икономиката. След това ще има огромен страх от спекула. Определени политически партии постоянно насаждат този страх, а това ще има тежък ефект върху икономиката ни. Всяка цена ще се оспорва, навсякъде ще се търси проблем вследствие на нагнетеното напрежение. Реалната спекула обаче ще продължи да съществува, както е и в момента, просто ще е в евро. Като цяло ще бъде по-трудно за ритейл участници, там където директно се срещат продавач с клиент. Там ще следва да обясняват и да защитават цена, а после да защитават и печалбата си. Това ще създаде напрежение, откази, забавени плащания и други подобни нерви. За среден и голям бизнес промяна няма да има никаква, тъй като там са основно банкови разплащания. За тях ще има различен начин на докладване. По-тежка ще е разликата при финансови институции и едър бизнес. Там регулациите ще пазят рамката и ще следят за изпълненията, няма място за преговори или компромиси, както е било досега на местно ниво. Например, говоря за европрограми, субсидии или публично-частни партньорства, неизпълнени данъчни задължения и подобни. Отново да подчертая при кредитирането проблем няма да има. При ипотечните заеми на хората проблем няма да има. При заплатите проблем няма да има. При пенсиите проблем няма да има. При пенсиите проблемът е другаде, не във валутната единица.
- Кабинетът „Желязков“ предложи бюджет с 3% дефицит. Реалност или просто сметки… Как гледате на бюджета?
- След последните бюджети, този е най-малко лош. Но е лош. Основните "болести" са си същите. Раздути разходи, неясни приходи, големи надежди, раздута администрация, както и куп нереални обещания.
Защо изобщо има дефицит, след като е планиран заем???
Изтеглете така заем, че да няма дефицит изобщо. И след това вече си направете "чудесата" на стъкмистиката в ексел. За съжаление, нямат голям избор във финансовото министерство и правят каквото могат.
- Какви препятствия виждате в изпълнението на този бюджет?
- Основното е липсата на ефективност при изпълнение. Липсват резултати. Като има капиталови разходи, къде са резултатите от тях... Като се планират инвестиции, къде са резултатите от тях, какво е изградено... Когато имаш увеличен бюджет в това или онова министерство, къде е ефективността на тези средства... Може би липсва последващият контрол. И още повече страхът от последващ контрол. Но години наред вече липсва ефективност от бюджета. Когато едно семейство планира заем – то е за да живее по-добре, да си купи нещо или да намали разходите си. Бюджетът не ни дава това.
- Разходите са около 6 млрд. лева повече от приходите (б.р. – 90 млрд лева приходи и 96 млрд. лева разходи). Дефицитът е под 3%. Но това означава увеличение на външния дълг. Докога така ще я караме…
- Е, не остава много. Минахме 50% от БВП. Дефицитът е много по-голям. Неефективното разходване го виждаме всички. Резултати от увеличения БВП няма. Действаха мерки, които увеличиха инфлацията вместо да я намалят. Пандемия вече няма, а има пандемични мерки. Разчети се правят, след като се дава на най-гласовитите искащи. Липсва конкретика в програма или в разхода. Вече го споменах, как имаш дълг и дефицит едновременно. Как разходите се увеличават, а резултати от харчовете няма. Как наливаме милиарди в здравеопазване, а продължаваме да доплащаме и услугата да не се променя. Как наливаме милиарди в полиция, а се налага да стачкуват и да получат сега увеличение на заплатите. Как имаш пенсионна система, а пари за пенсии няма. Ами, сложно е и има обстоятелства. Не, няма. Въпрос на решения е, но ефективни, а не популистки. Финансите не са популизъм. Те са цифри и не лъжат.
- Изобщо по-лесно ли се прави бюджет с дълг и кога ще дойде времето на здравото затягане на коланите?
- Това време дойде. Сигурно се прави по-лесно - с "имане" по-лесно се намира решение, отколкото с «нямане». Бюджетът трябва да изпълнява конкретната цел за конкретната година. Дали ще се започне от контрол върху резултата, дали с целенасочени програми, дали с конкретна реформа за дадена структура в тази година, следващата година в друга структура – всичко това е въпрос на политика. Бюджетът е последователност. Нагледахме се как всеки премиер и финансов министър решава, че светът започва от него и всичко стартира сега. Бюджетът не е за държавния апарат, изразен в институции и администрация – той касае всеки и всички. Факт е, че не се справяме и затъваме. Може да не е излишна намеса и отвън, поне да контролират разходите и управлението на риска. Но балансирана намеса и с приоритет на българския интерес и на нашите си собствени решения. Бюджетът е баланс - не дайте да дадем.
- Икономистите имате един поглед върху това какво ще стане, когато ще приемем еврото. Обикновените хора какво трябва да знаят. Какви ще са за тях плюсовете и минусите…
- Истината е, че съществена разлика няма да има. Еврото няма да реши проблеми, да ни направи по-богати или да ни изплати дълговете. Еврото се приема със система от правила и регулации – те трябва да променят живота на обикновените хора в бъдеще. Въвеждането на еврото дава възможности. Отваря врати. Прави ни конкурентноспособни на нови пазари. Дава ни възможности да станем част от ежедневието на най-големите пазари и сегменти. Но всичко си зависи от нас, от нашите политици, от водените политики, от ефективни решения, от това как експлоатираме еврото, така че да работи за нас. Едно е сигурно, че ако не се променим и останем така, не ни очакват добри дни. Важно е да имаме стабилен растеж, сигурност и предвидимост. Да имаме инвестиции навън и вътре в страната, собствени и чужди. При настоящата ситуация е видно, че не можем да го постигнем и изоставаме. Изостават доходите, образованието, здравеопазването, производството, селското стопанство, чуждите инвеститори ни заобикалят, напускат ни производства, буквално цялото ни ежедневие изостава. Въвеждането на системата на еврозоната ни дава възможност за това. Всичко зависи от нас.
