От трън, та на глог.
След като отчетоха договора с "Боташ" едва ли не като успех – при положение че той вече се превърна в символ на един от най-неизгодните енергийни ангажименти на България – сега управляващите са готови да го „надграждат“.
За широката публика остава скрита истинската битка. Тя не е между отделни газопроводи, а между две коренно различни концепции. И не е между Турция и Гърция кой да ангажира по-голяма част от транзитните капацитети за "своя" газ. Проблемът е, че битката е за кой да колекционира брокерските пари от осигуряването на вход на руския газ през Турция след забраната, която ще влезе от септември 2027 година. Основната причина Румен Радев да дойде на власт.
От едната страна е Вертикалният газов коридор – проект, който трябва да увеличи достъпа на България и региона до неруски втечнен природен газ през Гърция и до алтернативни източници от Южния газов коридор.
От другата е Solidarity Ring, който на практика може да се превърне в маршрут за износ на руски газ през Турция, представян като „турски“ газ през същите изходни капацитети към Румъния и Сърбия.
Именно тук се крие големият парадокс.
Докато пред Европейската комисия и пред американските партньори България демонстрира ангажимент към разширяването на капацитета на Вертикалния газов коридор, в действителност не се инвестира достатъчно за да възстанови напълно отнетия от Турски поток капацитет в най-критичното тясно място на системата – участъка Рупча – Ветрино, нито се възстановява пълноценно използването на двете тръби Кардам – Негру Вода 2 и 3 на Трансбалканския газопровод, които могат реално да увеличат капацитета към Румъния. А това е най-големият неизползван резерв в целия регион.
Вместо това започва предлагане на капацитет пред врътки през Странджа от Турция, което отваря възможност през България да преминават допълнителни количества руски газ, ребрандиран като турски.
Така Вертикалния Газов Коридор рискува да се превърне във фасада, зад която се реализира съвсем различна стратегия, включително и финансират частни газопроводи към централите на Ковачки - Бобов дол, Топлофикация Перник и Източномаришкия басейн.
Ако цената на договора с "Боташ" се измерва с приблизително 2,4 млрд. долара потенциални загуби и пропуснати ползи, то подобно „надграждане“ може да увеличи тази цена с още милиарди през следващите години.
Политическият въпрос също е важен.
Румен Радев все по-категорично обвързва политическия си капитал с решенията и политиката на Владимир Малинов. Така президентът постепенно губи образа си на самостоятелен коректив и се идентифицира с модела на енергийни решения, който през годините свързваше различни "келепир политици" – независимо от партийната им принадлежност – около една и съща философия: краткосрочният частен интерес да надделява над дългосрочния национален интерес.
Направят беля, след това спасявайки ни от нея, правят още по-голяма беля.
Нека ги предупредя - не са познали. Не четат добре геополитиката.
Коментарът на автора е публикуван на неговата страница във фейсбук
