Кабинетът допусна турско участие в търсенето на газ в Черно море - в момент, когато отношенията с Анкара са доминирани от спора около “Боташ”. Докато договорът е засекретен, стои въпросът за политическата цена.
Разрешението на кабинета “Радев” турската държавна петролна компания да влезе в проучванията за газ и нефт в българския сектор на Черно море предизвика критики и обвинения в “предателство” и “търговия с национални интереси”. Дали сделката не е част от цената за замразеното за 15 месеца споразумение с „Боташ“, чиито условия правителството отказва да разкрие?
Защо възникнаха подозрения
Става дума за 13-годишната сделка между “Булгаргаз” и турската държавна компания "Боташ", по която България се задължи да плаща фиксирани такси от над 500 хиляди долара за достъп до турската газова инфраструктура, независимо дали използва резервирания капацитет. След натрупването на стотици милиони долари задължения, кабинетът обяви, че е договорил 15-месечно ”замразяване” на споразумението, но отказа да публикува условията. Официално двете решения не са свързани. Но липсата на прозрачност относно “замразяването”, договорено на срещата на Радев с турския президент Ердоган, породи подозрения.
Публично известната хронология не доказва подобна причинно-следствена връзка. Показва обаче, че решението е подготвяно месеци по-рано и е финализирано именно от кабинета на Румен Радев. На 18 февруари 2026 г. в Истанбул е подписано партньорското споразумение между британската корпорация Shell и Turkish Petroleum. А турският енергиен министър Алпарслан Байрактар казва: “Имаме 5-годишен лиценз за изключителната икономическа зона на България”. Още тогава агенция "Ройтерс" съобщи, че турската държавна компания ще получи 33% в проекта за блок “Хан Тервел”.
Корпоративната сделка вече е договорена, но без одобрението на българската държава не може да влезе в сила. И правителството на Радев го дава на 30 юли. Политическата отговорност неизбежно се концентрира около Радев. Негов служебен кабинет подписа договора с “Боташ”, а неговото правителство даде окончателното разрешение за влизането на Turkish Petroleum в блок “Хан Тервел”.
Хронологията – и някои съображения
На заседанието си на 30 юли Министерският съвет разреши на Shell Exploration and Production (96) B.V. да прехвърли 33% от правата и задълженията си по разрешението за търсене и проучване на нефт и газ в Блок 1-26 “Хан Тервел” на турската държавна компания Turkish Petroleum Overseas Company Limited.
След сделката Shell остава с 42%, а другият партньор OMV Petrom – с 25%. Блок “Хан Тервел” се намира близо до турското находище “Сакария”, където вече се добива газ. За Анкара това означава не само участие в бъдещ добив, но и достъп до геоложка информация за българската акватория. Показателно е, че министърът на енергетиката получава мандат в едномесечен срок да подпише допълнително споразумение. Освен това Министерският съвет допуска предварително изпълнение на решението с аргумент, че забавяне би възпрепятствало важни за енергийната сигурност на България проучвания. Така отпада възможността евентуални административни процедури или обжалване да забавят турския участник в консорциума.
Месец по-рано, на 26 юни, българската министърка на енергетиката Ива Петрова и турският ѝ колега министър Байрактар провеждат среща, след която официалното съобщение гласи, че са потвърдили волята си за бързо разширяване на енергийното сътрудничество. Само по себе си участието на Turkish Petroleum не е доказателство за политическа сделка. Но когато няколко стратегически решения се натрупват в полза на една и съща държава, обществото очаква от управляващите да обяснят причините.
Оценките за самата сделка също не са еднозначни. Бившият министър на енергетиката и един от най-разпознаваемите експерти на ГЕРБ Делян Добрев я определи като “добра новина за България”. Аргументът му е, че Turkish Petroleum вече има успешен опит с откриването на голямото газово находище “Сакария” и разполага със собствен сондажен кораб. “Освен това може да сподели с консорциума “чалъма”, с който е открила газа,” пише във Фейсбук един от най-големите критици на сделката с “Боташ”. От 2012 г. България работи с големи международни компании в търсенето на нефт и природен газ в Черно море. Засега безуспешно.
Цената на тайната
Протоколът за “замразяване” на споразумението с “Боташ” обаче е досущ като изчезналата пътна карта за “Турски поток” през България. Кабинетът на Румен Радев упорито го крие, така както правителството на Бойко Борисов охраняваше пътната карта. Когато тя изтече в кореспонденция на руски политици, стана ясно, че тръбата, заобикаляща Украйна, е била планирана три години след провала на руския газопровод “Южен поток”. Няма да е изненада, ако българо-турският протокол се появи в нечии руски мейли. Съмненията, че има руски интереси в 13-годишното споразумение с “Боташ” не са се разсеяли.
Съпредседателят на “Да, България” Ивайло Мирчев обясни, че по-скоро “връзката с “Боташ” е разширението на Странджа-1, откъдето през 2027 г. руски газ ще може да влиза в Европа, представен като турски микс”. Тази точка е част от Трансбалканския газопровод и свързва мрежите на България и Турция. От догодина компаниите, внасящи газ в ЕС през България, ще трябва да доказват, че произходът му не е руски.
Кабинетът избра да даде зелена светлина за разширяване на турското държавно участие в стратегически енергиен проект в момент, когато отношенията с Анкара са доминирани от спора около договора с “Боташ”. България постепенно допуска Турция като доминиращ фактор в ключови енергийни направления – транзит на газ, газови връзки, а вече и офшорните проучвания в Черно море.
Анкара се изгражда като енергиен център в Югоизточна Европа. България би могла да спечели от това развитие, ако участва като равностоен партньор със собствена стратегия. В противен случай си остава територия, която е удобен плацдарм за чужди интереси. А докато протоколът с “Боташ” е засекретен, няма да изчезне въпросът за политическата цена.
Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
