Това, което трябва да знаете за Радевите вълнения по повод на горивата: там, където е заровено кучето, е „Лукойл Нефтохим“.
Една от първите важни акции на правителството беше да смени особения управител и да постигне договореност с Litasco, с която отпаднаха ограниченията пред „Лукойл Нефтохим“ при покупката на суров нефт от швейцарски контрагенти. Не, че само с швейцарски контрагенти можеше.
Това не е маловажен детайл.
Защото въпросът е кой контролира оперативните решения на рафинерията - от кого и на каква цена се купува суровият нефт, с каква премия или отстъпка спрямо пазарния референтен индекс и на кого и на каква цена се продава готовата продукция.
А оттам идва и контролът върху паричния поток.
И тук стигаме до най-важната част.
Gross Refining Margin на рафинерията вече е над $100 на тон. При нормални условия говорим за порядък до около $20 на тон.
Това са извънредни маржове.
И не става дума за малки обеми.
„Лукойл Нефтохим Бургас“ работи при много високо натоварване - преработката е достигнала около 560 хил. тона суров нефт през юли, най-силният месец за рафинерията през 2026 г. според особения търговски управител.
Тоест имаме едновременно: много високи маржове + много големи обеми.
А това вече означава огромен допълнителен паричен поток.
На европейския пазар физическият 10ppm дизел достигна над $1 640 на тон, а европейският дизелов crack spread достигна рекордни нива около $98/барел в началото на септември.
Тези пари в крайна сметка ги плаща потребителят на колонката.
И тук идва големият въпрос към правителството:
Защо при този ценови шок първата реакция е да се търсят пари от данъкоплатците, вместо да се извадят на светло извънредните маржове по веригата - на рафинерията и на търговците и да се обложат с данък именно като извънредни и недължащи се обичайна бизнес дейност?
Извънредните приходи позволят и усилване на схемите за източване на рафинерия на входа и на изхода - надплащане за суров нефт на входа и по-големи отстъпки на изхода.
Но чии са тези допълнителни пари?
Ако Litasco е непосредственият собственик на българските дружества от групата, тогава фактът, че парите не са физически преведени към Litasco, не означава, че икономическият интерес върху тях е изчезнал.
Точно обратното.
Парите остават в системата на „Лукойл“, докато контролът върху тяхното използване остава ключовият въпрос.
И тук вече стигаме до същинската битка.
Тя не е само за компенсирани на скок в цената на бензина и дизела.
Тук трябва да се търси смисълът на сегашните Радеви вълнения около горивата.
Защото когато някой ви показва цената на колонката, не забравяйте да попитате кой прибира разликата.
И кой плаща сметката на компенсациите за излетелите в стратосферата цени на горивата. Вместо да се вземат тези пари от извънредно облагодетелствалите се, Радев ги взема или от потребителите /през цената на колонката/ или от данъкоплатците - през бюджета.
Задържането на активите на "Лукойл" в България в руски ръце е алфа и омега на усилията на това правителство, защото това означа възпроизводство на критичната финансова мотивация за следващите поколения проруски елит у нас.
Коментарът на автора е публикуван на неговата страница във фейсбук
