Много европейски и източноевропейски шофьори са искрено озадачени, когато за първи път забележат сервизните стикери по вносните автомобили от Япония. Там с калиграфска прецизност е предписана смяна на моторното масло на всеки 5000 километра или на точно шест месеца. Докато европейските производители масово налагат удължени сервизни интервали от 15 000 до дори 30 000 километра, японската автомобилна култура следва съвсем различна философия, превръщайки тази обслужваща процедура в строга константа за вътрешния пазар.
В основата на тази практика стои суровата инженерия, съобразена с фундаменталния принцип, че смазочните течности не губят качествата си от изминатото разстояние, а от общото време на работа на агрегата. В огромните агломерации като Токио или Осака средната скорост на придвижване в градския трафик рядко надвишава 15 км/ч. При подобни условия скромният пробег от 5000 километра се равнява на над 330 моточаса работа на празен ход и в режим "тръгни-спри". Това представлява крайният пределен ресурс на съвременните смазочни продукти със спецификация ILSAC.
Екологичните и специфични условия в страната на изгряващото слънце допълнително ускоряват процесите на разграждане. Горещото и изключително влажно лято, съчетано с непрекъснатите задръствания и слабия въздушен поток към моторния отсек, поддържа маслото в режим на постоянна термична прегрятост. Този температурен стрес драстично ускорява окислителните процеси, влошава вискозитета и намалява защитните свойства на филма.
Критичен фактор е и специфичният състав на местния автопарк, в който доминират така наречените "кей коли" (kei cars). Тези микроавтомобили с двигатели с работен обем от едва 660 кубически сантиметра разполагат с високофорсирани турбоагрегати, работещи под колосално натоварване. Ограниченото пространство налага използването на изключително малки картери, които събират едва около 2,5 литра масло. Малкият обем смазочна течност просто няма физическата възможност да абсорбира огромното количество топлина и сажди без честа подмяна.
Ситуацията се задълбочава и от масовото навлизане на свръхтечните масла с нисък вискозитет (от сорта на SAE 0W-20 или 0W-16), въведени с цел максимална икономия на гориво и свиване на вредните емисии. Тези формули са изключително чувствителни към разреждане с гориво и бързо губят вискозитетната си стабилност. За малък и натоварен мотор загубата на плътност на масления филм бързо води до сухо триене и фатално износване на основните компоненти.
