Комунистическият режим започна с едно голямо престъпление и завърши с друго голямо престъпление. Започна с т. нар. "Народен съд" и завърши с т. нар. "Възродителен процес". Като последствие от "Народния съд" и от 45-годишната изолация на България, обществото се лиши от своя елит, от своите международни академични контакти, от възможността да имаме нормални икономически, културни и образователни връзки със свободния свят.
Това коментира във "Фейсбук" Джемал Осман.
Това имаше тежко отражение и върху мюсюлманската общност. Ако преди комунистическия режим тя все пак имаше определен елит от образовани хора, включително личности, получили висше образование в страни като Франция и Швейцария, то по време на комунистическия режим цялото общество беше лишено от подобен елит. Той беше заменен с послушни партийни кадри на БКП и с агенти на ДС.
Да сменяш имената на хората е една от най-големите глупости и ясен израз на страхливостта на режима. Защото ако един режим смята цяла една общност за заплаха за националната сигурност, това не се решава със смяна на имената. Ако един човек е заплаха за националната сигурност, той няма да престане да бъде такава само защото вместо Мехмед вече се казва Михаил.
Комунистическият режим нямаше смелостта за по-крайни действия, но срещу себе си срещна хора, готови да платят и с живота си за своето достойнство, идентичност и право на избор.
Турците и мюсюлманите в България през различните периоди на българската държава са показвали лоялност и са били част от нейното развитие. Те не са били заплаха за България, а често са заставали в нейна защита в трудни исторически моменти.
Показателен пример е участието на Шефик бей от Стара Загора, учил медицина във Франция, на Парижката мирна конференция, където като представител на мюсюлманите в България той защитава българската позиция в международното политическо пространство в един изключително тежък момент след Първата световна война. Това показва ясно, че дори в най-трудните за страната времена мюсюлманската общност не се е отказвала от своята родина, а е заставала зад нея.
По време на комунистическия режим те не са били някаква вътрешна заплаха, както режимът се опитваше да внушава, а хора, които честно са се трудили, работили са в заводите, по строежите, в земеделието и са допринасяли за икономиката на страната със своя труд.
Вместо уважение за тази лоялност и принос, те получиха насилие, унижение и опит за заличаване на тяхната идентичност. Именно това прави "Възродителния процес" не само политическа грешка, а морално престъпление срещу хора, които не бяха врагове на държавата, а нейни лоялни граждани.
Най-тежкото последствие от това престъпление обаче е появата на Движение за права и свободи. Голяма част от кадрите на ДПС бяха хора, обвързани с БКП или с ДС, а днес виждаме как техните деца и внуци продължават да са част от същата политическа система.
Лъжата, че защитават права и свободи, е част от партийна пропаганда и нищо повече. Те не защитават права и свободи. През цялото време защитаваха единствено личния си интерес, фирмите си, имотите си, колите си и часовниците си. Толкова елементарно е.
Истинската защита на права и свободи означава образование, икономическа независимост, реални възможности за развитие и достойно участие в обществения живот, а не политическа зависимост, страх и контрол чрез партийни мрежи. Най-голямата трагедия е, че една историческа несправедливост беше използвана като инструмент за създаване на дългогодишна политическа зависимост, от която мнозина продължават да се възползват и днес.
След Майските събития и масовото изселване България се лиши от част от своите най-работливи и достойни граждани. Страната загуби медицински сестри, помощен персонал, лекари, учители, инженери, преподаватели, земеделци и хиляди трудолюбиви хора, които със знанията, труда и таланта си можеха да допринасят за развитието на България.
Вместо това, чрез една погрешна и престъпна политика, техният потенциал започна да служи за развитието на други държави. Това беше тежка загуба не само за засегнатите семейства, но и за самата България, която сама се лиши от човешки капитал, от интелектуален ресурс и от поколения граждани, доказали своята лоялност и принос към държавата.
