Смъртта на Ратко Младич - печално известния командир на армията на босненските сърби и осъден военнопрестъпник, бележи края на една от най-мрачните глави в историята, пише Амбрин Юсуф за TRT World.
"Смъртта му обаче не потушава болката и страданието на хиляди босненски мюсюлмани - много от тях оцелели, а други - близки на хората, убити от "Касапина от Босна".
И най-вече смъртта на Младич поставя на фокус страданията на палестинците и военните престъпления, извършвани от държавата Израел през последните три години. Както и бездействието на eдин свят, който отказва да види геноцида, разгръщащ се пред очите му.
За да разберем Младич - който почина в Хага на 84-годишна възраст, докато изтърпяваше доживотна присъда за военните си престъпления - трябва да се върнем към юли 1995 г., когато той поведе група войници - босненски сърби, към град Сребреница с намерението да го прочисти от несръбското население.
Според констатациите на Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ), след като влязъл в града, той заявил: "Даваме този град като подарък на сръбския народ", с което имал предвид насилственото прогонване на босненските мюсюлмани и хърватите от района.
По-късно, в присъствието на международни медии, той подчертал необходимостта несръбското население на Босна да бъде премахнато - временно или завинаги.
Младич не е бил просто чудовищен генерал, а главният архитект на етническото прочистване в Босна, осъден за множество престъпления, включително геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.
Като командир на босненските сръбски сили той е наредил обсадата на обявените от ООН за безопасни райони с преобладаващо босненско мюсюлманско население - Бихач, Горажде, Сребреница, Жепа и Сараево - вземал е войници на ООН за заложници и е блокирал мирния план "Ванс-Оуен".
Той също така е бил главният организатор на систематичните изтезания и екзекуции на босненски мюсюлмани и хървати в концентрационни лагери като Омарска, Маняча, Керетерм и Търнополе.
Ролята на Младич в организирането на геноцида в Сребреница, при който най-малко 8372 босненски мюсюлмански мъже и момчета са били отделени от семействата си, транспортирани и убити от армията на босненските сърби, е добре документирана и е потвърдена както от Международния трибунал за бивша Югославия, така и от Организацията на обединените нации.
Въпреки продължителните съдебни производства, констатациите на МТБЮ и свидетелствата на оцелели, подробно описващи и доказващи основната му роля в геноцида, Младич остана на свобода близо 16 години, като се местеше между различни места в Сърбия.
В крайна сметка той беше задържан в Северна Сърбия, обвинен от международния трибунал и предаден на Хага. Съдът го призна за виновен по най-малко 11 обвинения, включително по две обвинения за геноцид.
Той обаче не се призна за виновен по нито едно от тях и безочливо отричаше геноцида в Сребреница.
Рани, които така и не зараснаха
Делото срещу Младич беше едно от най-значимите дела пред МТБЮ.
То повдига сериозни въпроси относно функционирането и капацитета на правните системи, особено на МТБЮ и Международния наказателен съд (МНС).
Това, което разкрива слабостите на глобалната съдебна система, е фактът, че съдбата на хиляди хора, изчезнали по време на войната, все още е неизвестна.
Поради това пропастта между правната система и реалния опит на оцелелите продължава да съществува, макар че залавянето и процесът срещу Младич представляват значителен успех за трибунала.
Някои оцелели от войната в Босна и близки на жертвите от Сребреница заявяват, че са намерили утеха в смъртта на Младич, докато за други тя почти не е имала значение, тъй като е събудила отново травматичните им спомени от войната.
Жените, преживели най-тежките зверства, особено сексуалното насилие, все още се борят с дългосрочните психологически последици, които и днес оказват негативно влияние върху живота им.
Според проучвания много от оцелелите продължават да страдат от панически атаки, кошмари и постоянно безпокойство заради повторното преживяване на травматичните си спомени.
Проучване показва, че най-малко 57% от жените в Босна, преживели сексуално насилие по време на войната, продължават да отговарят на клиничните критерии за посттравматично стресово разстройство и изпитват трудности да се примирят с преживяното дори десетилетия по-късно.
Сексуалното насилие често се използва като оръжие по време на война - от извършителите за отмъщение, наказание, тероризиране и унижаване на жертвите.
В контекста на Босна това насилие не е било насочено само срещу жени и млади момичета. Сред най-тежко пострадалите са били и млади момчета и възрастни мъже, подложени на най-тежки форми на сексуално насилие.
Много оцелели твърдят, че смъртта на Младич не може да компенсира мащаба на загубите и страданието, които той е причинил, и затова не им носи облекчение.
Уроци за света
Макар че справедливостта не изисква смърт за всяка неправомерно отнета човешка смърт, тя изисква край на омразата и извинение - нещо, което не се наблюдава в случая с нито един осъден военнопрестъпник, много от които вместо това демонстрират дълбока неприязън към жертвите.
Повече от 30 години след края на войната в Босна оцелелите все още чакат справедливост и поемане на отговорност.
Техните преживявания и травми се влияят както от събитията от миналото, така и от настоящата ситуация, особено от отричането на геноцида.
Реториката на отричането на геноцида е толкова широко разпространена на Балканите, че често се съчетава с токсични наративи като отрицание, ревизионизъм и триумфализъм.
Подобни наративи се засилват, когато осъдени военнопрестъпници като Ратко Младич, чиято цел е била да създаде етнически чиста Сърбия чрез унищожаването на мюсюлмани и хървати, биват награждавани и превръщани в герои.
Ужасяващите зверства, които се разгръщат пред очите ни в Газа, имат много сходства с тези, извършени в Сребреница преди повече от 30 години.
От бомбардирането на гражданска инфраструктура и използването на изнасилването като средство за водене на война до блокирането на конвои с хуманитарна помощ - всичко това се повтаря.
И все пак международната общност, включително Европейският съюз и Съединените щати, остават безмълвни и бездействащи.
В суровата действителност именно бездействието и несправедливостта на онези, които могат да предотвратят подобни жестокости, позволяват да бъдат погубвани човешки животи.
Затова уроците, извлечени от предишните трагедии, не трябва да бъдат забравяни или да остават затворени в учебниците по история, възпоменателните събития или мемориалните места. Те трябва да служат на конкретна цел - да предотвратяват извършването на геноциди навсякъде по света.
Светът трябва да действа сега, за да защити международното право и правата на човека и да потърси отговорност от извършителите за техните престъпления. Това ще помогне да бъде прекъснат цикълът на безнаказаност и отмъщение".
