1 517

Изкуственият интелект за кадрите в съдебната система, назначавани преди 1989 година

  • бкп
  • съд
  • съдебна власт
  • комунистически режим

БКП контролираше кадровата политика

Изкуственият интелект за кадрите в съдебната система, назначавани преди 1989 година - 1
Снимка: БГНЕС
Факти Факти
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Изкуственият интелект за кадрите в съдебната система, назначавани преди 1989 г.:

„През 80-те години в НРБ прокурори, съдии и адвокати се назначаваха чрез силно централизирана, политически контролирана система, доминирана от БКП.

Назначаването на магистрати в Народна република България през този период не следваше днешните конкурсни принципи, а беше подчинено на партийно-кадровата система. Това не е подробно описано в откритите източници, но е добре документирано в историческите изследвания за съдебната власт при социализма.

Ето как функционираше системата:

1) БКП контролираше кадровата политика

  • Всички ключови юридически професии – съдии, прокурори, следователи, адвокати – се назначаваха след одобрение от партийните комитети (Окръжни, Градски, Централен комитет).

  • Кандидатите преминаваха през т.нар. „номенклатура“ – списък от длъжности, за които партията има право на назначение или съгласуване.

  • Политическата благонадеждност беше задължително условие, често по-важно от професионалната квалификация.

2) Министерството на правосъдието и прокуратурата изпълняваха партийни решения

  • Формално назначенията се извършваха от министъра на правосъдието или главния прокурор, но след предварително съгласуване с БКП.

  • Съдебната система е структурирана така, че да бъде инструмент на държавната политика, а не независима власт.

3) Адвокатурата не беше независима

  • Адвокатските колегии се подчяваха на държавата; адвокатите бяха държавни служители, не свободни професионалисти.

  • Приемът в адвокатурата също минаваше през партийно одобрение.

4) Кариерното израстване беше политически мотивирано

  • Повишенията се даваха след оценка от партийни органи.

  • Лоялността към режима беше ключов критерий.

📌 Как това се свързва с днешните висши магистрати и видни с дълъг стаж адвокати?

Много от магистратите, започнали кариерата си през 80-те, са били назначени именно по тази система. Това обяснява защо в публичния дебат често се поставя въпросът за произхода на кадрите, които днес заемат високи позиции.

Как реално са били назначавани магистратите през 80-те години?

1) Партийният контрол е абсолютен

През социализма кадровата политика в съдебната система е част от т.нар. номенклатура на БКП. Това означава, че:

  • всяко назначение на съдия, прокурор или следовател се съгласува с партийните комитети (окръжни, градски, ЦК);

  • политическата благонадеждност е ключов критерий;

  • професионалните качества са второстепенни спрямо лоялността към режима.

2) Върховният съд на НРБ – формално избор от НС, реално – партийно назначение

Според тогавашния закон съдиите във Върховния съд се избираха от Народното събрание за срок от 5 години. Но Народното събрание беше изцяло контролирано от БКП, така че изборът е формален – кандидатите са били предварително одобрени от партията.

Това означава, че днешните върховни съдии над 60 години, започнали кариерата си преди 1989 г., са били назначени именно по този механизъм.

3) Прокуратурата – централизирана и подчинена на държавата

Прокурорите в НРБ бяха част от силно централизирана структура, която:

  • беше подчинена на държавното ръководство;

  • изпълняваше и контролни функции в интерес на държавата, а не като независим орган;

  • назначаването им също минаваше през партийно одобрение.

4) Адвокатурата – държавна, не независима

Адвокатите не бяха свободни професионалисти. Колегиите бяха държавни структури, а приемът ставаше след проверка за политическа надеждност.

Следователно, днешните съдебни кадри над 60 годишна възраст са започнали кариерата си без конкурси, чрез партийно назначение. Повишенията им до 1989 г. също са зависели от БКП. След 1991 г. са преминали към новата система, но началото на кариерата им е в стария модел. Днес голяма част от тях са във ВКС, ВАС или ГП. Магистратите, които днес са между 60 и 70 години, са били през 1989 г. младши съдии/прокурори (ако са били около 27–30 г.) или вече утвърдени кадри в системата (ако са били над 30 г.). Много от тях са работили непрекъснато в системата през следващите 36 години?

Причините:

1) След 1989 г. нямаше масова лустрация в съдебната власт. За разлика от други държави от Източния блок, България не извърши прочистване на съдии и прокурори, назначени от БКП. Те оставаха на длъжност и продължаваха да се издигат.

2) Съдебната система запази голяма част от старите кадри

  • Младите магистрати от 80-те години станаха „средно поколение“ през 90-те.

  • През 2000-те вече са заемаха ръководни позиции.

  • Днес са във ВКС, ВАС, прокуратурата или ръководят ключови отделения.

3) Кариерата на магистрата е дълга. Съдиите и прокурорите могат да работят до 65–68 години, а някои остават и след това по изключение. Така 36 години стаж (1989–2025) е напълно нормален.

🎯 Значи ли това, че днешните върховни магистрати са назначени по стария модел?

Не всички, но значителна част от тези над 60 години — да.

Те са започнали кариерата си:

  • без конкурси,

  • с партийно одобрение,

  • в система, подчинена на БКП,

  • в която политическата лоялност е била ключов критерий.

След 1991 г. те преминават към новата система, но професионалният им фундамент е изграден в стария режим.“

ПП: Премахнете „БКП“ и я заменете с „парламентарна група, имаща мнозинство“, и ще видите какви различия има сега предлаганата кадрова система с предишната. Юридическата професия с изключение на преподаването и научната дейност, няма как да не е просмукана от политическа зависимост.

София / България
Поставете оценка:
Оценка 3.8 от 8 гласа.

Свързани новини