На 31 август 2025 г. 32-годишен шведски турист е бил нападнат от група млади мъже в Битоля, третия по големина град в Северна Македония. Шведът носел тениска с изображение на двуглав орел, какъвто има и на националното знаме на Албания. Нападателите принудили мъжа да съблече тениската, която явно са сметнали за обида или заплаха.
По-голямата част от жителите на Битоля са славянски македонци, но в града живее и неголяма албанска малцинствена група. За историята на албанците мястото е от голямо значение, защото тук през 1908 г. албански интелектуалци вземат решение за използването на латиницата. Затова Битоля се счита от албанците за "Qyteti i Alfabetit" - "града на азбуката".
Антиалбански демонстрации на омраза имаше и в Куманово, втория по големина град в Северна Македония. На 3 август по време на баскетболен мач между Румъния и Северна Македония бяха издигнати антиалбански лозунги. Чуха се скандирания като "Само мъртъв албанец е добър албанец" или "Газови камери за албанците". Присъстващият на стадиона премиер на западнобалканската страна Християн Мицкоски по-късно осъди изблиците. Той обаче заяви, че не е чул скандиранията.
Такива случаи на расистки език на омразата за съжаление не са нещо ново на Балканите, казва експертът по Югоизточна Европа Конрад Клевинг. "Ново е масовото разпространение в публичното пространство и в социалните медии", допълва той.
Омразата в социалните медии е повсеместна
Профилите в социалните медии на потребители от Западните Балкани са пълни с етническа омраза, обиди и расизъм. Почти всеки пост за сърбите в Косово или за албанците в Сърбия е коментиран със стотици омразни изказвания. Албанците обиждат сърбите с "Shkije", което е унизителен термин за славяни. Сърбите, от своя страна, използват албанския термин "Shiptari".
Иван Виденович е професор по физика в Белградския университет. От 2005 до 2007 г. е бил заместник-министър на международното сътрудничество на Сърбия, а днес е съветник на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и анализира актуалните политически събития в родната си страна. Той разглежда разделението между различните етнически и религиозни групи в Сърбия "по-скоро като политическа конструкция и изкуствена наратив, отколкото като реалност".
Етнически натоварени обиди като "усташа" - името на фашисткото движение, което управлява Хърватия по време на нацистката окупация на Югославия през Втората световна война - за хървати, "балия" (първоначално "овчар") или "ислямист" за славянските мюсюлмани и "шиптар" за албанците произлизат "от старата крайнодясна пропаганда срещу всички несръбски групи на Балканите" по време на Югославките войни през 1990-те години, обяснява той.
Един от тези обидни термини беше възприет от настоящото сръбско протестно движение - по време на една от многобройните демонстрации срещу сръбския президент Александър Вучич, протестиращите го нарекоха "Aco Shiptar", което означава нещо като "Александър, ти си албанец". За сръбските националисти като Вучич това определено е тежка обида.
Разликата с етническите обиди срещу албанците обаче се състои в това, че "днешните демонстранти не са членове на тази етническа група, а по-скоро сърби, които се противопоставят на престъпната корупция и вредната, ориентирана към Русия политика", казва Иван Виденович.
Политиците използват омразата, за да отвличат вниманието
Откъде произлиза етническата омраза в Югоизточна Европа? Косовският политолог Арбен Фетоши, професор в Университета в Прищина, посочва историята на този мултиетнически регион: "От историческа гледна точка Балканите са обект на националистичен дискурс поради неравномерното разпределение на властта, което води до напрежение и етническа омраза."
Конфликтите между етническите групи в бивша Югославия достигнаха своя връх по време на войните в Хърватия (1991-95), Босна и Херцеговина (1992-95) и Косово (1999), продължава Фетоши. Днес, 30 години след тези кървави конфликти, се наблюдава нова интензивност на етническите напрежения.
Като причина за това Фетоши посочва дигиталните платформи, в които такива обиди се разпространяват бързо и крият опасността от нормализиране на предразсъдъците и конфликтите. Той обвинява за това политическите елити, които използват обидни термини, за да "отвлекат вниманието от реалните проблеми като корупцията и икономическата стагнация".
Историческите митове провокират напрежението
Политиката в Западните Балкани действа "като катализатор за речта на омразата и подстрекателството", казва Конрад Клевинг. "Причината за това са всички междудържавни и междуетнически конфликти, съчетани с регионалната междудържавна нестабилност около Сърбия и Република Сръбска, с политиката на Сърбия по отношение на Босна, напреженията между Сърбия и Косово и Северна Македония и България." Политическата класа не прави много за успокояване и деескалация, критикува експертът, даже напротив, "самата тя допринася за поляризацията".
Причината за завръщането на етническите напрежения е разпространението на исторически митове, посочва Клевинг. "Стратегията на жертвата подхранва националистичната реторика и подкрепата за играчи, които разпространяват омраза“, обяснява той. Историографията трябва да се откаже от представянето на собствената страна като вечна жертва. Вместо това "историческата наука трябва да противодейства на етнополитическата поляризация с просветителска дейност", казва Клевинг.
Автор: Вьоша Черкини
