Използването на контролирана медийна среда като основен инструмент за въздействие върху поведението на шофьорите напомня на играта "Тука има - тука няма". Това посочват от Института за пътна безопасност като заключение от анализа си на ефективността на политиките за ПТП в България (2010-2024).
През 2010 година започва да се съобщава публично, че ще бъдат издавани електронни фишове за нарушения на скоростта, заснети от автоматизирани технически средства (камери). Към този момент загиналите при пътнотранспортни произшествия (ПТП) в страната са 776 души годишно.
През януари 2011 година в Закона за движение по пътищата (ЗДП) официално се въвежда електронният фиш, придружен със снимков материал на нарушението. Само година по-късно, през 2012 г., броят на жертвите намалява до 601 души, което представлява съществен спад от 175 загинали.
След въвеждането на електронните фишове обаче започват множество съдебни спорове, в които Министерството на вътрешните работи (МВР) често губи делата. Постепенно шофьорите осъзнават, че процедурата може да бъде заобиколена, а системата страда от организационни и ресурсни дефицити. През 2015 година жертвите отново нарастват до 708 души, доближавайки нивата от 2010 г., когато бе стартирано първоначалното медийно въздействие върху участниците в движението.
Подобна динамика се наблюдава и днес. На 14 май 2024 г. служебният министър на вътрешните работи Калин Стоянов съобщава, че в рамките на шест месеца ТОЛ-камерите ще започнат да измерват средна скорост. В продължение на една година медиите активно използват психологическо въздействие върху шофьорите чрез информация за очаквания контрол. Резултатът повтаря предходния модел от 2010–2015 г.
През 2023 година загиналите при ПТП са 521 души, а през 2024 година броят им намалява до 481 души – значително намаление, постигнато без реални структурни или организационни промени в управлението на пътната безопасност.
На 16 юли 2025 г. Народното събрание окончателно приема законодателни промени, с които се въвежда санкциониране на нарушители по средна скорост. Въпреки това, към момента (юли 2025) няма индикации за съществени промени в броя на жертвите през първото полугодие.
Изводи от анализа на периода 2010–2024
• Политическите кабинети последователно отказват да извършат реални структурни и кадрови промени в системата за управление на риска от ПТП.
• Използват се методи за психологическо въздействие чрез контролирана медийна среда, които не водят до трайно подобрение.
• България продължава да бъде най-рисковата държава в ЕС по пътна безопасност.
• Транспортната система остава нестабилна, със статистически пикове и спадове, които често са резултат от случайни или външни фактори.
• За 15-годишен период броят на загиналите е намалял с едва 295 души, което е недостатъчно, особено спрямо целите, поставени от ЕС.
• Налице е бавен еволюционен спад на жертвите, който се дължи основно на:
• Повишена безопасност на превозните средства (модерни МПС с вградени системи за сигурност);
• Напредък в медицината и повече спасени тежко ранени;
• Изграждането на около 700 км нови пътища и магистрали в периода.
Заключение
Използването на контролирана медийна среда като основен инструмент за въздействие върху поведението на шофьорите напомня на играта „Тука има – тука няма“. Обществото трайно остава губещо в тази схема, а парадоксът е, че политиците също са част от същата транспортна система. Затова остава да видим – дали ще настъпи реална промяна или ще продължим с илюзията за контрол.
