Люпчо Георгиевски пред ФАКТИ след присъдата в Битоля: Осъден съм, защото съм българин!

Съдът в Битоля постанови една година условна присъда с изпитателен срок от две години по делото срещу председателя на вече заличеното сдружение Културен клуб "Иван Михайлов" Люпчо Георгиевски. Как гледа той на присъдата си… Пред ФАКТИ говори Люпчо Георгиевски.

- Г-н Георгиевски, чухте присъдата си от съда в Битоля. Как приемате думата „осъден“…
- Приемам решението на съда в Битоля не като срам, а като чест. Това не е присъда – това е грамота. Грамота, че съм верен на Иван Михайлов, че съм българин в Македония, че съм част от един велик и достоен народ. Приемам я също като политическа присъда. Това не е решение на независим съд, а на политическа машина, която иска да смаже българското самосъзнание в Македония. В тази "присъда" властта сама призна, че не можа да ме пречупи, че не можа да угаси огъня на българщината в мен. Ако мислят, че с една условна присъда ще ме уплашат, нека знаят - това е само началото.

- Ще обжалвате ли присъдата?
- Ще я обжалвам, но не защото очаквам справедливост от техния съд. Ще я обжалвам, за да остане в историята, че не мълчах. Да знаят децата ни, че някой е вдигнал глава, когато властта се опита да прегази истината. Нашата борба не е за мен, тя е за името, езика и историята ни.

- Осъден, защото сте българин, или осъден, защото сте нарушил закона в Република Северна Македония…
- Осъден съм, защото съм българин! Това е „престъплението“. В тази държава все още да си българин е достатъчно да бъдеш преследван, осъден, унизен. Законът тук не важи за всички. Тук законът служи, за да се мачка определен народ и всеки, който се осмели да каже: „Аз съм българин!“

- Няколко пъти във ваши изявления казвате, че защитавате и доказвате българщината в Северна Македония. Защо това е подсъдимо…
- В Македония не само е подсъдимо, но и опасно. Навремето, ако кажеш, че си българин – щяха да те убият. После – да те тормозят, да те гонят от работа, да те следят, да ти унищожат живота. Но не се гаси туй, що не гасне. Десетилетия мачкат българщината, но тя пак се вдига – с нови лица, нови думи, но със същата вярност към корена.

- Какви ограничения ви налага присъдата…
- Това е условна присъда. Все едно държавата ти държи нож над главата и ти казва: „Още веднъж да кажеш, че си българин, и ще те вкараме в затвора!“ Това е цензура. Това е тормоз. Това е държавен рекет!
Няма да мълча. Ще говоря още по-силно. Ще защитавам българската истина с още по-голяма решимост. Защото ние не сме случайни, ние сме домородни. Ние сме потомци на герои.

- Е, ли е присъдата политическо послание срещу други българи…
- Това е открито предупреждение към всеки българин и звучи така: „Гледай Люпчо и мълчи, ако искаш да останеш на свобода!“ Това не е правосъдие, това е политическа разправа. Но ние вече не сме малцината, скрити в ъгъла. Сега е ред нашето име – на българите, да се впише в Конституцията. Сега Европа знае и това е европейска рамка. Властите могат да ни плашат, но не могат да спрат вълната. Българщината се събуди и никой не може да я върне обратно в робството.
- Какво незаконно има в това в Северна Македония да кажеш, че се определяш като българин?
- Нищо. Но властта го прави незаконно с мълчанието, с манипулациите, със страха. Определяш се като българин и веднага ставаш "екстремист", "фашист", "предател". Това е абсурд и срам за една страна, която се опитва да влезе в ЕС.

- Делото продължи повече от 3 години, защото…
- Защото трябваше да бъде политически спектакъл. Да се протака, да се внушава, да се сплашва. Търсеха как да ме смачкат, как да ме представят като враг, как да изкривят истината. И когато не можаха да намерят реални престъпления, си съчиниха „морални“. Това беше фарс, не съдебен процес.
Защото искаха да ме уморят бавно, да ме изтощят, да ме дискредитират. Но те не разбират – нашият дух се калява в битката. Не съм се уплашил, не съм се продал, не съм се огънал. Три години минаха, за да напишат една присъда, която само показва тяхната слабост и нашата сила.

- Българската държава ще повдигне въпроса на високо ниво в ЕС. Какво очаквате да се случи?
- Очаквам България най-сетне да действа, а не само да говори. Европейският път на Северна Македония минава през истината. А истината е, че тук живеят българи и те имат права. Не искаме милостиня – искаме достойнство. И ще продължим да се борим, защото нашата кауза е справедлива, честна и свята. И накрая ще победим, защото историята винаги е с онези, които са на страната на истината.
-------------------------
Делото срещу Люпчо Георгиевски започна през 2023 г., след като Комисията за превенция и защита от дискриминация сезира прокуратурата за съдържание на Фейсбук страницата на сдружението „Иван Михайлов” в Битоля, "което накърнява чувствата и правата на голям брой хора". Прокуратурата беше сезирана и от Съюза на борците в Северна Македония, а по делото бяха разпитани няколко свидетели на обвинението, сред които осъденият условно за палежа на вратата на Културния клуб "Иван Михайлов" Ламбе Алабаковски, както и на защитата. Като последен свидетел на защитата на делото на 21 май по собствено желание се яви бившият премиер на страната Любчо Георгиевски, който посочи, че е взел това решение, след като е установил, че делото се води не срещу председателя на Сдружението „Иван Михайлов” Люпчо Георгиевски, а срещу историческата личност Иван Михайлов.