След първото нападение тези дни на Израел над Иран изявление на Нетаняху започва с „Да живее Америка”. Определя се като декларация, че „не сме го направили сами”. Нещо като желание да се използва Вашингтон като щит срещу негативни реакции, които могат да залеят обществените мнения по света след новините за нанесения удар върху суверенна страна. Преговорите между представители на САЩ и Иран относно ядрената програма на Техеран са изтласкани в небитието. Не бяха по вкуса на Тел Авив. От Форума за близкоизточни изследвания, САЩ, заявяват, че „Израел разчита на ангажимента за сигурност на САЩ, когато конфликтът започне. Така САЩ неминуемо ще бъдат въвлечени”. Докато Вашингтон чрез президента Тръмп вече два дни твърди, че „нападенията са извършени едностранно от Израел”. Е, имаше изявления на Тръмп и че е „запознат с нападенията и подкрепя Израел”. Но редица анализи на сериозни коментатори са в дух на „целта на Израел е да провокира постоянен конфликт с Иран и да въвлече САЩ във война”. Промъкват се и съмнения, че има и цел в стил „с един куршум 2 заека” т.е. удар и в персонален план върху американския президент заради изяления и политики, които са до известна степен уклончиви по отношение на Израел и ситуацията около Газа. Демократите в САЩ го отчитат като съпътстващи действия срещу Тръмп. Ще го припишат като „още един провал във външната му политика”. Протестите срещу управлението му вече са в ход и то в деня на 79-тия му рожден ден и провеждания парад на американската армия.
Всъщност новинарския поток по света през последните часове е разделен между войната Израел /Иран /защото това си е война с мощна размяна на удари/ и събитията във вътрешен план в САЩ. Украйна засега не е точка първа от дневен ред.Опасенията, че Ирано-Израелският конфликт може да продължи дълго време и да промени формата си дават предимство на коментарите по темата за новата война.. Пожарът в Близкия изток лесно се разгаря. А реакции на някои мюсюлмански държави /като Пакистан/ дават основание за изводи, че последиците от размяната на удари между евреи и перси могат да се окажат много по-сериозни, отколкото са били разчетени от Тел Авив преди нанасяне на първия удар. Дестабилизацията на региона е в кърпа вързана, въпреки мълчанието или дори негласната подкрепа за ударите на Израел на страни от Близкия изток, Персийския залив и някои от близкостоящите. Някои са убедени, че „престижът на Иран е на дъното”, защото Израел последователно унищожава водещите висши военни командири, учените, които са заети с ядрената програма на Иран и припомнят не без основание смъртта на ген. Сюлеймани, на президента Роухани, убийството на иранска територия на лидера на Хамас Хания, нападенията над гробницата на Имам Реза, важен религиозен обект и т.н.
Търсят се отговори на въпроси защо Техеран допусна отново да бъде изненадан. Пред „Ню Йорк Таймс” официална ирански лица посочват, че „иранските лидери са смятали, че Израел няма да предприеме нападение преди ядрените преговори, насрочени за неделя в Оман”. Не са предполагали, че атаката на Израел срещу ядрените и военни съоръжения ще дойде толкова рано? Преценката е била, че израелски удар ще бъде нанесен след провала на преговорите със САЩ и то седмица по-късно. Но е имало спешна среща във военна база в Техеран, където са били убити висши ирански военни. Добра работа на Мосад, нали? Сега се признава от официални лица в Техеран, че е „направена колосална грешка в изчисленията”. Още повече, че иранските лидери са отхвърлили предупрежденията, включително от Израел, за нападение. Отчели са го като „пропаганда, чиято цел е била да се принудят за отстъпки в ядрените преговори”. Мерките са били пренебрегнати. До степен, че убитите, казват над 10 на брой, висши командири са били в собствените си домове вместо в убежища по инструкции. Такава дейност на Мосад няма как да стане без участие на вътрешни вербувани лица. Няма как да е възможно да се извършат такива убийства и нападения върху стратегически обекти на Иран без съществуване на „елементи” в страната на аятоласите, които си сътрудничат с врага. На фона на подкрепата на САЩ за Израел и арабски страни, за които палестинската кауза бе изоставена в полза на споразумение с Тел Авив. Явно това е мотивацията на арабските монархии да подкрепят, поне във външен план, израелската атака над Иран. Всъщност, казват, че причината Хамас да извърши нападението на 7 октомври в Израел е да се предотврати дискредитирането на палестинския въпрос от арабския свят.
И докато Иран е в шок, а върховният лидер аятолах Али Хаменей казва, че иска отмъщение, но „трябва да се избягват прибързани действия”, Нетаняху призовава за въстание в Иран. С думи като „режимът е слаб, надигнете глас сега”. В социалните мрежи израелският лидер открито призовава иранците с „ние разчистваме пътя ви към свободата и елиминираме заплахата едновременно”.Нищо повече от желание да се смени властта в Техеран. А тя определено иска да я запази и дори за сметка на неудачи във военен план. С това се обяснява и ненамесата в събитията в Газа, липсата на активни реакции при ликвидирането на Хизбула в Ливан и особено пасивността по отношение на събитията в Сирия. Няма как и нестабилността по отношение на икономиката на страната, западните санкции /Иран е най-санкционираната държава в света, следвана от Русия/ и проблемите със стандарта на иранците да не влияят върху определени решения на иранските лидери. Но това е страната на персите с хилядолетна история и за иранците честа и достойнството са водещи при заемане на позиции. Тези отчайващо успешни нападения на Израел на иранска територия могат да обединят населението и то да застане зад властта си.
Взаимните сблъсъци продължават. Продължава е разследването на „инцидента”. Има убити и ранени и от двете страни. Доста повече в Иран. Израел направи своята операция „Издигащият се лъв”, а Иран отговори с „Истински ваад 3” и порази критични точки в Израел. „Associated Press” пише, че САЩ подкрепят Израел в неутрализирането на иранските ракети.САЩ са изпратили военни кораби и военни средства в региона. Започнало е преразпределение на военните активи в Близкия изток след израелските атаки и са изпратили военноморски „елементи” към Източното Средиземноморие. Били с системи за противоракетна отбрана и е въведено дежурство на военни кораби. Наистина е любопитно какви са силите на двета армии. Иран има 600 хил активни и 200 хил резервни войници. Разполага с конвенционална армия и Революционна гвардия, която е отделна структура. И двете структури имат сухопътни, военноморски и военновъздушни сили. Има своята Ал Кудс, която осъществява операции извън страната.През 2023г Иран произведе своя хиперзвукова ракета. Има собствено производство на безпилотни апарати. Някои летят на малки височини и избягват радарно откриване. Иран е на 14 място в света по брой военнослужещи. Бюджетът за отбрана е около 10 млрд дол. Населението е 90 млн. Израел е с 10 млн население и 170 хил войници. Иран има 1713 танка срещу 1300 на Израел. Притежава 65 хил бронирани превозни средства, а Израел – 35 хил. Но Тел Авив има военен бюджет 47 млрд дол т.е. 2 пъти по-голям от иранския. Иран има и 3 хил балистични ракети. Срещу тях Израел има своя „Железен купол” и „Прашката на Давид”. Те имат за цел да неутрализират ракети и безпилотни летателни апарати. Но САЩ са насреща, нали? Иран има 107 бойни кораба и 25 подводници срещу 60 кораба и 5 подводници на Израел. Но ударите на Израел по иранска територия са толкова прецизни, така подготвени, че ликвидират военни командири и ядрени учени, за да предотвратят изготвянето на ядрена бомба от Техеран. Израел несъмнено притежава ядрено оръжие, но иранско такова се счита за заплаха. Все пак много пъти аятоласите са казвали, че „цел е ликвидирането на Израел”. Дали сега въпросът е кой кого? Още повече, че израелски атаки срещу противоракетните системи на Иран са извършени от иранска територия поради предварително изграждане на зони за надение като са внасяни от Мосад съответни съоръжения. На части. Аналогията с извършените от Украйна нападения над ядрената триада на Русия се налага от самосебе си. Поне такива разсъждения има в Москва и се твърди, че механизмите са едни и същи, командвани от един и същ център.
Не може да се пропусне и фактът, че има западна тревога от проекти на Русия и Иран за път и коридори „север-юг” с изграждане и на ж.п. мрежи от Мурманск до ирански пристанища. Китай също има свои проекти за използване на ирански пристанища за доставка на китайски стоки по пряк път за, например, Европа. А отсреща е проектът „Голям Близък изток”, вече станал „Голям Близък изток и Северна Африка”. Затова са и тези споразумения от Абрахам, от 2020г, които трасират пътя за установяване на нов регионален ред. Или поне да консолидират настоящия ред. Днес САЩ казва „не сме го направили ние, направи го Израел”. Едва ли не „Израел действа като наемен убиец на САЩ”. Но бъдещето на Израел се гарантира безспорно от САЩ.
Остава да се види какъв ще е ефекта от затваряне на Ормузкия проток, който е от решаващо значение за световния транспорт на петрол и втечнен газ. Цените на петрола растат. Китай на този етап запазва мълчание, Русия предлага да е посредник за уреждане на „конфликта”, декларации валят отвсякъде, Саудитска Арабия реши да поотложи плановете за Аврамическите споразумения и погледите са насочени към Тръмп. А взаимните удари продължават. Ние сме в групата на държавите с декларации. Другото не зависи от нас. Както винаги по ключовите въпроси в геополитиката.
