На 16 октомври 1912 г. след полета на българския военен самолет „Албатрос” над турските позиции и Одрин, поручик Радул Милков се завръща като първия летец в света, извършил боен полет и хвърлил бомби над противника. Неговото аеропланно отделение край Свиленград, на което е командир, включва храбри и готови за саможертва български орли – офицери, редници, доброволци, авиомеханици.
Славата на българската авиационна мощ, която започва от Одринската епопея, е свързана неразривно с името на летеца подполковник Радул Милков. Той е командир с вродено хладнокръвие и безстрашие, със завладяващо умение да командва и вдъхновява подчинените си с личен пример. Радул Милков завършва 26-и випуск на Военното на Н.В. училище през септември 1906 г., а през 1912 г., след конкурс, постига заветната си мечта – заминава на обучение за летателна правоспособност. С отличен успех полага пилотски изпит, получава знака за правоспособност (бревета) на Германския императорски авиоклуб. С обявяването на Балканската война е назначен за командир на 1-во аеропланно отделение на летището край Свиленград. Одринската епопея започва с пристигането на поручик Радул Милков от Берлин, за да поеме частта си на готовото вече летище.
Рано сутринта, на 15 октомври, с влак пристигат първите пратки български самолети. Всички заедно разтоварват сандъците с крилете на славата за българските орли и сглобяват с техническа вещина и по усет първия български „Албатрос”. Командирът лично полита в небесата, за да изпробва мотора... На слизане от самолета той взема непоколебимо решение – с техническите възможности на редник Стоян Терзийски и с неговия фотоапарат е възможно изпълнението на неподозирана бойна задача. „Албатрос” отново полита, но този път на борда са двама – командир и редник, с цел аерофоторазузнаване над турските позиции и укрепления. Височината на полета е пределно ниска и обходът е съвсем кратък – за да се пести време и рискът да е по-малък. Вечерта няколко снимки вече са готови, но все пак ветровитото и облачно време, сумракът на залеза, си казват думата.
На другата сутрин командирът и редникът посрещат първите лъчи на слънцето отново над турските позиции.
На 16 октомври 1912 г. сутринта са готови нови снимки – този път превъзходни като качество.
Пак на 16 октомври 1912 г., към 9 часа сутринта, на летището пристига генерал-майор Симеон Янков, поздравява поручик Милков и му възлага задачата за разузнаване на противника. Поручик Таракчиев, балонист, изявява желание също да лети. Двамата се качват на самолета, вземат и бомби. За поручик Радул Милков разузнаването вече е сторено, по-важната цел е да се бомбардира противника.
Два часа по-късно на летището са посрещнати първият боен летец в света поручик Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев. Между посрещачите е и първият аерофотограф за разузнаване в световната бойна история редник Стоян Терзийски.
