На 17 и 18 ноември (нов стил) 1912 г. край Чаталджа се води една от най-тежките за българите битки по време на Балканската война (1912-1931 г.).
Две седмици по-рано българската армия е извоювала важна победа над османската в кръвопролитна битка при Люлебургас-Бунархисар. В резултат на нея османските войски отстъпват към следващата си укрепена позиция по пътя към Истанбул – Чаталджа.
Българите не се впускат в преследване и бързо нападение, което дава възможност на врага да се реорганизира добре край укрепената линия. Настъплението, под командването на ген. Радко Димитриев, започва сутринта на 17-ти, а целта е разкъсване на отбранителната линия.
Числовото превъзходство е на османска страна, но българите не за пръв път се изправят срещу по-многоброен противник. Отпорът на врага от укрепените позиции обаче е силен и атакуващите части търпят тежки загуби.
Османските контраатаки на следващия ден увеличават още българските жертви и командването нарежда отстъпление. Освен убитите в битката, много български войници загиват и от бързо разпространяваща се епидемия от холера. Загубата при Чаталджа е тежък удар, който спира силния българския устрем.
За пръв път армията ни, създадена след възстановяването на българската държава 1878 г., търпи голямо поражение. След битката е сключено примирие, но няколко месеца по-късно бойните действия в района на Чаталджа са възобновени и продължават до края на войната.
