От 15 до 19 октомври 1912 г. Първа и Трета армия провеждат Люлебургаз-Бунархисарската настъпателна операция, припомнят от Националният военноисторически музей (НВИМ).
Главното командване не предприема незабавно преследване на разбитите при Лозенград османски сили, които се оттеглят на отбранителната линия Люлебургаз – Бунархисар – р. Караагач дере. Замисълът на противника предвижда отбрана на позицията за спиране на българските войски и нанасяне на контраудар по направлението Бунархисар – Лозенград с цел постигане на обрат във войната, .
Действията срещу неприятеля са възобновени на 15 октомври 1912 г. За по-добро управление на войските се създават Съединените армии (Първа и Трета) под общото командване на генерал-лейтенант Радко Димитриев, с което за първи път в практиката на европейските армии е формирано оперативно обединение, по-голямо от армия. Главният удар се нанася от Трета армия в направление Лозенград – Бунархисар – Чорлу.
Първа армия настъпва по спомагателното направление Люлебургаз – Чорлу. Само за пет денонощия с изключително тежки боеве противниковата отбрана е пробита и неприятелят безредно отстъпва към Чаталджа, изоставяйки цялото си тежко въоръжение и военно имущество.
Дълбоко впечатлен от устрема на българския войник при Бунархисар и Люлебургаз, британският всекидневник „Таймс“ пише: „Истински герой на деня е българският пехотински войник… Търпелив, издръжлив, весел и засмян… в решителния момент на боя той се явява в един нов, удивителен лик. На него преди всичко се дължи сполуката и победата
