В края на 1921 г., когато България вече е приела десетки хиляди руски бежанци, правителството на Александър Стамболийски създава специален орган за тяхната подкрепа. Комитетът по проблемите на руските бежанци е учреден на 30 ноември 1921 г. към Министерството на външните работи и изповеданията.
Председател става епископ Стефан, който от 1922 г. е Софийски митрополит. Негов заместник е Георги Цветинов, началник на отдела по изповеданията в министерството. Комитетът има смесен българо-руски състав и обединява представители на държавни институции и руски обществени организации.
От обществена помощ към държавна политика
Създаването на комитета е част от усилията за изграждане на международен механизъм за подпомагане на бежанците след Първата световна война и Руската гражданска война. То е свързано с дейността на Върховния комисариат по въпросите на руските бежанци към Обществото на народите.
Още през май 1921 г. епископ Стефан е назначен за национален комисар към комисариата. В писмо до премиера Александър Стамболийски от 22 юли същата година той настоява да му бъдат определени „служебните функции и средствата“. Назначаването му се предхожда от работа в Руско-българския културно-благотворителен комитет, създаден през януари 1920 г. за осигуряване на храна, облекло, подслон и образование за пристигащите руснаци.
Помощ за десетки хиляди бежанци
Между 1919 и 1923 г. в България пристигат над 35 000 руски бежанци. Сред тях има цивилни лица, семейства, деца, както и бивши военнослужещи и офицери от армията на барон Врангел. Част от военните са допуснати след разоръжаване и са настанени в различни населени места в страната.
Историческите изследвания посочват различни числа, когато разграничават установилите се в България от всички, преминали през страната към други държави. Това обяснява разликите между оценките за около 35 000 установили се бежанци и по-високите оценки за общия поток.
За дейността на комитета Министерският съвет отпуска 2 000 000 лева. Част от средствата е насочена към настаняването и издръжката на 3000 руски деца, включително разходите по изхранването им по време на пътуването до България.
Органът остава дългосрочна връзка с емиграцията
Комитетът не е замислен само като временна благотворителна структура. Той координира разпределянето на помощи, работи с руски организации и посредничи по въпроси, свързани с настаняването, социалната подкрепа и устройването на бежанците.
Така през 1921 г. помощта за руската емиграция постепенно преминава от сферата на частната инициатива и обществената благотворителност към държавна политика. България се оказва един от важните центрове на руската емиграция в Югоизточна Европа, а епископ Стефан остава сред основните български дейци, свързани с нейното подпомагане.
Източници: focus-news.net, old.fakel.bg, bntnews.bg