Преди дни в Боровец се проведе 14-ият Български курс по коронарна физиология с международно участие, организиран от проф. Пламен Гацов. Водещи кардиолози, кардиохирурзи и специалисти от България, Сърбия, Гърция и Италия обсъдиха най-новите тенденции в лечението на сърдечно-съдовите заболявания – от съвременните интервенционални методи и новите възможности пред стентовете до революцията в ехокардиографията и необходимостта от мултидисциплинарен подход при пациентите. Какво е нивото на кардиологичинта помощ в България… Пред ФАКТИ говори проф. Пламен Гацов от Плевенския медицински университет.
- Проф. Гацов, кардиологията е една от най-бързо развиващите се области в медицината. Какви са най-важните новости, които бяха представени на тазгодишния курс?
- Кардиологията е изключително динамично развиваща се област на медицината. Все повече нови неща могат да се кажат, особено в областта на сърдечната хирургия и интервенционалната кардиология. Основната цел е да се преодоляват състояния като остър инфаркт, клапни заболявания и заболявания на аортата, които са изключително разпространени. За съжаление именно сърдечно-съдовите заболявания остават най-честата причина за смъртност сред българското население.
- Говорим за това от години?
- Има известен ефект от усилията, които се полагат, но все още има много какво да се направи.
- Затова ли тази година поканихте специалисти и от други медицински области?
- Да. Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност. Затова поканихме и невролози, сред които неврологът доц. Калпачки от болница „Св. Анна“, както и гастроентерологът др. Цонев от Пета градска, специалисти по нефрология, анестезиология, рентгенология и др. Спектърът на нашите интереси е много широк и участието на тези специалности има огромно значение за правилното лечение на пациентите. Това е комплексният, мултидисциплинарен подход.
- Потенциални участници в така нареченият Heart Team, защото говорим за сърдечни проблеми?
- Да, много се говори за Heart Team, но за съжаление не винаги се прилага. И не става въпрос само за сърдечния екип – кардиолози, анестезиолози и кардиохирурзи. Става дума за целия лекарски екип, който има отношение към пациента. Нашите болни имат множество съпътстващи заболявания, които не могат да бъдат разглеждани поотделно. Затова трябва да работим заедно.
- Може ли да се каже, че се наблюдава тенденция към поставяне на по-малко стентове? Чухме, че при някои случаи вече се предпочитат балони и медикаментозно лечение…
- Да, мисля, че това е някаква тенденция. Стентовете решават много важни проблеми, например при остро запушване или разкъсване на артерия. Но все пак оставяме в пациента чужд материал – метал и други компоненти. Разбира се, говорим само за случаите, при които това е възможно. Там, където се налага поставяне на стент, никой не го поставя под съмнение. Но когато може да се реагира по друг начин, е по-добре да не се поставя стент.
- Защо?
- Защото ако поставим прекалено много стентове, впоследствие можем да затрудним работата на хирурзите, ако се наложи операция в същата зона. Балансът между прекалената активност при поставянето на стентове и правилната преценка кога те са необходими е изключително важен. Именно затова организираме подобни научни форуми – за да обсъждаме кога и какво лечение е най-подходящо.
- Това означава ли, че медицината се връща назад – от стентовете към балоните?
- Не. Това не е кръговрат. Това е спирала към развитие нагоре. В началото имаше инвазия на балоните, след това балоните бяха заменени от стентовете, а сега вероятно стентовете ще отстъпят място в определени ситуации. Това е естественото развитие на медицината.
- Благодарение на техниката?
- Техниката непрекъснато напредва. Всеки нов етап ни позволява да направим още нещо – било чрез нови медикаменти, било чрез нови материали. Всичко това взаимно допълва лечението.
- Много впечатляващи бяха и демонстрациите на новите ехографски технологии. Просто кръвоносните съдове се виждат буквално 1:1…
- Да, това е фантастично. Днес можем да виждаме сърцето почти като с просто око – как се движи, как работят клапите, как се движат стените му.
- Колко болници в България разполагат с подобна техника?
- Вече не са малко. Може би около десетина, дори дванадесет болници в България разполагат с триизмерна ехокардиография. При нея образът се вижда практически като на живо. Сърцето стои пред очите ни почти така, както го виждат хирурзите по време на операция. Това е изключително ценно.
- Кардиологията в България на какво ниво е в сравнение с останалите държави? Имаше гости от Сърбия, Гърция, Италия…
- Да, имахме гости от Сърбия, лекции от Гърция, както и български колега, който работи в Италия. Мога спокойно да кажа, че България е на много добро ниво както в европейски, така и в световен мащаб. Специално кардиологията, интервенционалната кардиология и кардиохирургията са на изключително високо ниво.
- Къде бихте поставили България?
- Смея да твърдя, че сме в първата десетка на Европа, когато говорим за кардиология. В някои отношения дори сме на първо място. По брой катетеризационни лаборатории на глава от населението България е сред водещите държави в Европа. Също така сме сред първите и по брой извършени катетеризационни интервенции.
- Тоест, българските пациенти имат бърз достъп до съвременно лечение?
- Да. България осигурява много бърз и улеснен достъп до тези съвременни лечебни методики, които могат реално да помогнат на пациентите.
