Доверието във фискалната политика на новата власт виси изцяло на тезата за неспасяемото положение сега и обещанията за промяна на траекторията на бюджета в средносрочната рамка. Ако тази теза или обещанията се пропукат, доверието бързо ще замине в коша.
За това предупреди във "Фейсбук" Петър Ганев.
Властта предлага бюджет с рекордни разходи (над 45% от БВП) и рекорден дефицит (5,7% от БВП). Водещата им теза е, мачът с бюджета за 2026 г. така или иначе е свирен. Половината година е минала, всички плащания вече са актуализирани, в т.ч. заплатите в публичния сектор и предстоящото покачване на пенсиите. Процедурата по прекомерен дефицит също вече е (почти) факт. Политически няма много смисъл да правиш чудеса от храброст с ръчно управление на бюджета (спиране и отлагане на плащания) при положение, че така или иначе си допуснал процедура и си в позиция да обвиниш за всичко предходните правителства.
В тази линия на разсъждения има (политическа) логика да заложиш реалистични приходи (без невъзможни очаквания за ДДС) и да разплатиш максимално разходи сега (сериозен ръст на капиталови разходи), така че да разчистиш всички скелети в гардероба, тоест големият дефицит да е през 2026 г. и после да можеш по-лесно да консолидираш.
Това обаче носи и голям риск. Изпускайки дефицита през 2026 г. (без опит за ръчно управление, отказ от разходи сега и отлагане на разходи във времето), можеш да влезеш в спирала на големи дефицити (5-6% от БВП) поради невъзможност да овладееш натиска за нови разходи. Така се случи в други страни от ЦИЕ.
Точно затова е важно дали ще бъде спазено обещанието за консолидация в средносрочната рамка. Най-добрата новина е, че отпада вдигането на осигуровките – 3-те пункта допълнителна вноска за пенсия означаваше всички да изгубим разполагаем доход, за да платим за рекордните разходи за персонал в бюджета. Това е победа, но тя не е гарантирана. Данъци обикновено се вдигат с бюджета за съответната година, а не с таблицата в средносрочната рамка.
Виждат се някои структурни мерки в посока консолидация, които (на практика всички) са били част от предложенията на ИПИ в последните години – начело със заявката за отпадане на автоматичните механизми за възнагражденията и ограничаването на разходите за персонал в бюджета (до 9-10% от БВП), както и очаквани приходни мерки (хазарт, тол система и др.)
Виждам обаче поне два проблема с обещанието за промяна в траекторията. Първият е, че консолидацията зависи изцяло от бюджетите за 2027 и 2028 г. Този дебат тепърва предстои. Тоест сега ще се гласува бюджет с дефицит от 5,7% от БВП, а на есен ще си влезем в съвсем нов дебат за бюджета и няма никаква гаранция, че ще се спази средносрочната таблица.
Ето един пример – в таблицата пише, че разходите за персонал ще се увеличат в номинално изражение с 0,2% през 2027 г. и 0,6% през 2028 г. Общо 100 млн. евро увеличение при база на тези разходи от 12,4 млрд. евро за 2026 г. Това дали ще се случи? Дали ще издържи на публичния натиск? Само лека промяна на минималната заплата ще избие в много по-голям ръст на разходите за персонал в държавата. Да, ще има нов механизъм за минималната заплата, но той дали ще я замрази за две години?
В годините има много такива примери на страхотни числа в средносрочната таблица, които после остават само пожелание. Затова подхождат с голям доза скептицизъм към числата отвъд текущия бюджет.
Вторият проблем е общият фискален ефект от всички мерки. Можем безкрайно да дебатираме по всяка една от мерките – дали са осигуровките на чиновниците, облагането на хазарта или тол системата. В крайна сметка обаче е важно какъв е фискалният ефект от тези мерки. Значим ли е на макро ниво? А към момента той е по-скоро скромен. Малко от чиновниците, малко от хазарта и тол системата, и накрая пак над 3% дефицит през 2027 г. дори и с пожелателните числа в разходната част.
Струва ми се, че първата теза (2026 г. е вече изпусната) по-може да хване вяра у хората. Обещанията за консолидация обаче може бързо да се сблъскат с товарния влак през есента с бюджета за 2027 г. И тогава ще е истинският тест дали се върви към консолидация или само чертаем хубави картинки, а всъщност искаме да харчим.
Толкова от Гранд Рапидс. Повече на живо през следващата седмица.
