Г-н Гюров, кажете нещо хубаво за Вашия основен опонент - г-жа Илияна Йотова.
Андрей Гюров: Г-жа Йотова е един политик с дългогодишен опит, който изпълнява своите конституционни задължения в последните два мандата.
По какво се различавате?
Андрей Гюров: Точно по това, което казах - аз не съм политик от кариерата, аз съм човек, който се е изградил предимно в частния сектор. Бил съм банкер, преподавател, идвам от академичната сфера и от тази гледна точка съм абсолютно независим като подкрепа и като виждания за развитието на страната, встрани от всякакви предишни политически обвързаности.
Смятате ли, че “домовата книга” би трябвало да остане в Конституцията, защото благодарение на нея Вие станахте служебен премиер, вероятно и кандидат за президент?
Андрей Гюров: Това, което мога да кажа, е, че за мен принципът на Монтескьо "власт власт възпира" трябва да действа независимо от това кой е на власт и дали предстои да се кандидатира за една позиция или друга. За мен решението за въвеждането на "домовата книга" беше правилно от гледна точка на това, че имаше пропуски и сиви полета в нашата Конституция, които позволяваха в определени моменти властта да се концентрира изцяло в ръцете на един човек. А знам, че това доста често води до неправилни решения - такива, които могат да отклонят държавата от нейния последователен път.
Президентът не е точно обединител, но той е човекът, който задава хоризонта. Какъв според Вас трябва да бъде националният идеал на държавата?
Андрей Гюров: Националният идеал на държавата трябва да бъде това ние да бъдем една държава, която е свободна и има правото на избор за своето развитие, държава, която може да отстоява националния си интерес и този на своите граждани.
По какъв начин?
Андрей Гюров: В сегашната политическа обстановка единственият начин да осигурим свободата, сигурността и благоденствието на българските граждани е да бъдем част от силни съюзи - както икономически, така и отбранителни.
Тази седмица Владимир Путин и Доналд Тръмп се разбраха за внос на дизел. Това торпилира общите западни санкции, които до този момент бяха единодушни. Как трябва да реагира бъдещият президент?
Андрей Гюров: Както вече казах, ние трябва да работим за това да имаме една силна европейска позиция. Тя винаги е била към запазване на нашите трансатлантически партньорства от позицията на един равноправен партньор, който винаги може да казва, когато не е съгласен с определено поведение и когато вижда, че то може да застраши целите, които сме си поставили. А целите са да живеем в един сигурен свят, където властва силата на правото, а не правото на силата. От тази гледна точка ние трябва винаги да казваме ясно каква е нашата позиция.
И тук европейската позиция е много ясна и категорична. България трябва да подкрепя тази позиция еднозначно. А тя е, че трябва да се работи винаги с план, да се спазва международното право. Принципът на "политика на сделките" не внася спокойствие, не внася икономическа сигурност. Напротив, създава непредвидимост. Тази непредвидимост се усеща както в засилването на конфликтите, така и върху благосъстоянието на хората през повишаването на цените на транспорта, на енергийните продукти, което води до влошаване на живота на всички европейски граждани.
Каква е Вашата позиция за действията на САЩ в Иран?
Андрей Гюров: Моята позиция е такава, каквато е позицията на Европейския съюз. Тя е, че тези удари на САЩ срещу Иран са в сивата зона на международното право. Няма резолюция, която да осъжда тези удари. От друга страна има споделени позиции и мнения, че има заплахи за мирното население в Иран. От тази гледна точка, със сигурност Европа не може да подкрепя такива удари.
Можем да казваме открито, когато виждаме, че те не работят в посока на деескалация, не работят в посока на осигуряване на стабилност и сигурност в Европа. Със сигурност един режим, който се опитва да придобие ядрено оръжие и изнася тероризъм в целия свят, трябва да бъде ограничен в тези свои действия. Нашата позиция е, че това може да стане през режима на санкциите и той трябва да бъде засилен, за да може да има деескалация в сегашния конфликт и това да доведе до успокояване на цените на петрола и по-свободно корабоплаване през Ормузкия проток.
Въпрос от аудиторията ни: Защо е толкова лесно да наречете Русия агресор, но САЩ - не?
Андрей Гюров: Защото това не е въпрос на мнение, това е въпрос на резолюция на Общото събрание на ООН, което казва, че войната на Русия срещу Украйна е агресия. Такава резолюция няма по отношение на ударите на САЩ срещу Иран.
На сцената по време на Общото събрание на ООН излезе и премиерът на Израел Бенямин Нетаняху. Десетки делегации, сред които и няколко европейски, напуснаха залата. Причините са свързани с войната в Газа. Трябваше ли според Вас българските делегати да напуснат залата?
Андрей Гюров: България има добри отношения както с Израел, така и с Палестинската автономия, която сме признали още през 1988 г. От тази гледна точка ние, заедно с нашите съюзници, трябва да бъдем мост към намиране на път към мира в Израел. За да може това да се постигне, трябва да се следват стъпките от плана, който беше приет миналата година. Там усилията на Николай Младенов доведоха до конкретни резултати.
За съжаление, това, което виждаме в момента, е, че има примирие на хартия, но то не се спазва. Следващите етапи и стъпки трябва да бъдат направени. Пълно разоръжаване на Хамас и в същото време формирането на преходно правителство. Естествено, трябва да има възпиране както от едната, така и от другата страна. Знаем, че след подписването на примирието все още има много жертви. Около 1400 палестинци са били убити след подписването на примирието, което показва, че от двете страни трябва да има деескалация, за да може да се придвижат следващите стъпки от мирния план.
Конкретен въпрос от социалните мрежи: Съразмерен ли беше отговорът на Израел след терористичните атаки от 7 октомври?
Андрей Гюров: Според мен отговорът не беше съразмерен. Разбира се, че Израел може да защитава своето население и своята териториална цялост и да отговори на терористичните атаки на Хамас, но за да може да имаме моралната позиция, от която да говорим за борба с тероризма, трябва да се съобразяваме също и с международното право и запазване сигурността и живота на мирното население на Палестина.
Защо не сте били в казарма?
Андрей Гюров: Не съм бил в казарма, защото по времето, когато съм бил в България и след това съм продължил своето образование, винаги съм предоставял необходимата информация на българските власти и по силата на закона съм бил освободен от нуждата да служа в армията.
Кой избра г-н Кандев за Ваш вицепрезидент?
Андрей Гюров: Както във всички решения, които съм взимал в своята политическа кариера, това решение е изцяло мое и нося пълната отговорност за него. Имаше много дискусии преди встъпването в длъжност на служебното правителство за това как трябва да бъде оформен екипът на МВР, защото това беше най-важният екип за служебния мандат, с оглед на това, че нашата основна цел беше провеждането на честни избори. Тогава се доверих на г-н Кандев, на министър Дечев и на останалите хора от екипа на МВР и мисля, че свършихме една много добра работа. Сработихме се много добре с г-н Кандев, допълваме се и мисля, че той е един чудесен избор за тази кампания.
Имаме въпрос от журналиста Александър Андреев: Къде би била Вашата първа задгранична визита?
Андрей Гюров: Това ще го обсъдим много внимателно с хората от моя екип. Мисля, че ще бъде в Европа.
Въпрос от журналистката Саня Петкова: Ако не станете президент, ще продължите ли политическата си кариера?
Андрей Гюров: Това, което винаги сме казвали с моя екип, е, че ние участваме в тази кампания за победа и всичките ни усилия и внимание са насочени към победа на тези президентски избори.
Като президент какво бихте казали на нацията за случая "Петрохан", какви са Вашите основни изводи?
Андрей Гюров: Моите основни изводи са това, че институциите в България трябва да работят прозрачно и да предоставят цялата информация на българските граждани тогава, когато имат сигурна, проверена и точна информация и всичките усилия трябва да бъдат насочени в тази посока: да не допускаме в бъдеще да се случват такива трагедии. А това става само със сериозна работа и с прозрачност. Всички данни трябва да бъдат представени на българските граждани.
Кои институции имате предвид, когато казвате, че е трябвало да бъдат прозрачни в работата си по този случай?
Андрей Гюров: Според мен разследващите органи, както и прокуратурата. Тези пресконференции, които видяхме, при положение, че няма завършени експертизи, при положение, че няма яснота нито около мотивите, нито около извършителите, да правят внушения - това не помага за внасяне на спокойствие в нашето общество. Напротив, внася разделение и страх. И то в един много критичен момент. Тогава, когато страната отново е изправена пред един важен избор за своето бъдеще.
Президентът има определени правомощия, свързани със съдебната система. Вие бихте ли проявили твърдост и смелост да не подпишете указа за назначаването на главния прокурор, който бъде избран, ако той не отговаря на стандартите за почтеност и честност?
Андрей Гюров: Това, което ние казваме винаги, е, че искаме да работим за това да имаме една проактивна, прозрачна президентска институция, която предлага решения преди да се стигне до проблема, която не седи от другата страна на бул. "Дондуков" с вето в ръка само за да бъде в опозиция.
Затова ще следим много внимателно с целия екип как протича процесът по изслушването и избирането на кандидатите във Висшия съдебен съвет и ще мислим как - чрез възможностите, които имаме, да изразяваме мнение преди да се стигне до това да се предложи един нов главен прокурор, който не отговаря на обществените очаквания. И както казвам винаги в срещите с гражданите, президентът трябва да бъде гласът на народа. Той трябва да го чува първо преди да може да го изразява, така че тук ще се допитаме и до всички граждански организации, до всички организации от съдебната система.
Със сигурност нашата цел е да бъдем изразител на това мнение и да го отстояваме по всички начини, предвидени в Конституцията и в правомощията на президентската институция. Целта е да имаме един независим, почтен главен прокурор.
Настоящето правителство с премиер Румен Радев управлява вече близо половин година. Коя от политиките му намирате за неправилна или грешна?
Андрей Гюров: Това, което ние видяхме като заявки в предизборната кампания и в стъпването на новия редовен кабинет, беше, че той ще се бори с повишението на цените, че ще свали цените с 15% и ще разгражда модела на олигархията. За съжаление, виждаме точно обратното. Цените продължават да растат, има хаотични мерки, които не помагат за овладяване на растежа им. Напротив, това става с повече непредвидимост, по-високи бюджетни дефицити, раздути административни разходи. И това не внася спокойствие, не дава предвидимост на домакинствата и на бизнеса, за да могат да планират своите разходи. И в определени случаи води до наливане на бензин в огъня на цените. Другото, което виждаме, е не само, че не се разгражда олигархичният модел, а напротив - виждаме концентриране на власт, което винаги има белезите на тръгване в посока към автокрация. Тоест: един учебник - да казваме кои медии са удобни, кой може да задава въпроси. Това са наистина тенденции, които са особено притеснителни. И една президентска институция трябва да може да казва "не", когато вижда тръгване в посока, която не е в интерес на българските граждани.
Нашата читателка Мария Симовска пита: Какви инициативи ще развиете за българите зад граница?
Андрей Гюров: Както аз, така и г-н Кандев сме хора, които са прекарали част от своя живот зад граница. Дори вчера проведохме онлайн среща с представители на българските общности от различни държави в света. Ние приемаме България като България на всички български граждани, независимо къде се намират по света и това е сигурно един от най-големите капитали, с които разполагаме. Това са хора, които милеят за страната, които са натрупали опит и знания и биха искали да ги използват в собствената си страна. Нашата цел е да създадем условия тези хора да се приберат в България и да работят за нейното бъдеще. Ще имаме различни инициативи, които могат да бъдат насочени към подпомагане на млади семейства, на млади специалисти, които да преместят своя център на живота в страната. Вече се вижда интерес от това български граждани да се приберат обратно. И другата инициатива, на която много държим, е подпомагане на млади българи, които да продължат и завършат своето образование в чужбина с ангажимент след това да се върнат и да работят за страната.
Въпрос за българите, които живеят в окупираните от Русия територии в Украйна - получаваме сигнали за репресии, за ограничаване възможностите за себеизразяване. Какво може да направи президентът там? И бихте ли влезли потенциално в билатерални разговори с Русия по този въпрос?
Андрей Гюров: Аз мисля, че е необходимо тогава, когато говорим за защита на сигурността и интереса на българските граждани, също да имаме предвид, че в тези територии има много голямо българско население. На цялата територия на Украйна, но дори концентрирано в областите, които са окупирани в момента, има около 250 000 българи по различни оценки, които в момента нямат право да учат на български език, които биват репресирани и със сигурност тук трябва да се предприемат всички възможни действия. Доколко в момента дипломатически усилия в тази посока биха дали някакъв резултат е под въпрос - при положение, че Русия ни е обявила за вражеска държава. Но със сигурност тези българи не трябва да остават извън фокуса на българското правителство, на президентската институция.
Бихте ли говорили с Владимир Путин на президентско ниво?
Андрей Гюров: Като президент бих направил всичко, което е необходимо, за да подпомогна това тези българи да се чувстват защитени и да се чувстват спокойни. Ако това е на масата, разбира се.
Какво послание бихте отправили към всички турци, роми и представители на други етнически малцинства в България?
Андрей Гюров: Това да си президент на всички българи означава да си президент, независимо къде се намират българите по света, каква етническа и религиозна принадлежност имат. Затова нашата позиция винаги е била, че ние не правим разлика между различни общности и етноси. Винаги се отнасяме към тях по един и същи начин. Имаме много разговори с тези хора както в кампанията, така и извън кампанията. Нашата позиция винаги е била, че това многообразие е богатство за българската държава. Етническият мир е едно от големите постижения на нашия преход.
А към българите, които подкрепят Русия на Владимир Путин?
Андрей Гюров: Това, което мога да им кажа, е, че всеки от нас има право да харесва или не литературата или народа на една страна. Но тогава, когато става въпрос за агресия, за нарушаване на международното право и най-вече за това да застрашава живота, сигурността на други народи, включително и на български граждани, независимо дали те се намират в Украйна или на нашата собствена територия, тогава ние трябва да поставяме на първо място нашият национален интерес. Как ние живеем, как този конфликт се отразява на нашата сигурност и как това се отразява на нашия ежедневен живот през несигурност, през по-високи цени, през икономически натиск, който влияе директно на нашия живот. И ние трябва на първо място да поставяме нашия собствен интерес.
А към представителите на ЛГБТИ+ общността?
Андрей Гюров: Както казах, ние трябва да имаме еднакво отношение към всички български граждани. Така че те са част от нашето общество и трябва да се ползват със същите права и свободи както всички останали граждани.
Как оценявате досегашната политика на България към Северна Македония и смятате ли, че нещо трябва да се промени в позицията на страната?
Андрей Гюров: Придвижихме въпроса от двустранна основа към европейско ниво и тук нашата позиция е изключително ясна. Тя е в полза на това Северна Македония да стане пълноправен член на Европейския съюз тогава, когато изпълни всички условия по споразумението, както е предвидено от френското предложение, което включва вписването на българите в конституцията на страната. Това обслужва и двете страни от гледна точка на това, че помага да се защитят интересите на българското малцинство в Северна Македония и ѝ дава път към присъединяване към голямото европейско семейство. Това трябва да бъде подходът, който България защитава в предстоящите години.
Въпрос от журналиста Михаил Иванов: Смятате ли, че президентските правомощия трябва да бъдат увеличени?
Андрей Гюров: Трябва да има баланс на властите и президентът да изпълнява своите функции на коректив и балансьор на изпълнителната власт. От тази гледна точка, аз мисля, че трябва да отстояваме принципите на баланс, независимо дали става въпрос за нас или за някой друг. Независимо от позицията, за която се кандидатираме. Аз мисля, че президентската институция има достатъчно правомощия да бъде един силен коректив с правомощията, зададени в момента по Конституция, за да изпълнява своите функции, преди да иска или търси увеличаване на тези правомощия.
Въпрос от нашата главна редакторка Даря Попова-Витцел: От кой български и чуждестранен политик се учите?
Андрей Гюров: Винаги съм се учил от правителството на Иван Костов и от президента Стоянов. Това са политиците, които поставиха България на пътя, който ни доведе дотам днес да бъдем членове на най-силния икономически съюз и на най-силния отбранителен съюз. Много от постиженията, които имаме в момента, се дължат на визията и на действията на тези политици. В международен план винаги съм харесвал президента Макрон и неговото лидерство.
Въпрос и от нашата кореспондентка в Берлин Деница Тоширова по отношение на младите хора: Каква част от исканията на младите протестиращи от 2025 г. не бяха адресирани, а трябва да бъдат?
Андрей Гюров: Тези теми изкристализират във всички наши разговори. Това, което най-вече искат младите хора, за да градят своето бъдеще в страната, а не да гледат към чужбина, е да имат спокойствие, да имат правила, които да важат за всички по един начин. Има две системи, които имат нужда от незабавни реформи - на здравеопазването и на образованието. Това са две теми, за които винаги ни питат младите хора, когато мислят и планират своето бъдеще. А именно - къде ще могат да учат децата им и как ще могат да получат медицински грижи, ако се наложи. Това са две системи, които имат нужда от реформи. Ние имаме изградени екипи и в двете области още от служебния кабинет и мислим проактивно да предлагаме решения в тази посока.
По време на своите близо 9 години като президент г-н Радев влезе в остри битки с управляващите. Вашият подход като президент какъв би бил?
Андрей Гюров: Моят подход винаги е бил диалогичен и институционален. Това, което аз мисля, че съм показал, че мога да правя добре, е да изграждам добри екипи и да предлагам конкретни решения. И като човек, който няма кариера в политиката, не обичам да говоря за светло бъдеще, което винаги остава някъде напред във времето, а да говоря за конкретни реформи, срокове и план за действие. И това би бил подходът, който аз ще използвам в президентството. За да бъде добър балансьор, един президент трябва да подкрепя правителството тогава, когато то предлага правилни мерки. Но също трябва да има много ясен глас, когато действията на мнозинството вървят в посока, която не цели подобряване на живота на българските граждани. И да налага вето тогава, когато има явни действия, които са встрани от посоката и визията, която имаме за развитието на страната.
Така че проактивни действия, разговори, предлагане на решения преди да се стигне дотам да трябва да се налага вето - това е подходът, който ние ще застъпваме.
Можем ли да Ви видим с вдигнат юмрук?
Андрей Гюров: Можете да ме видите с протегната ръка, но тогава, когато се наложи, винаги съм поемал отговорността на силни и ясни позиции.
Людмила Димов от Facebook казва, че много инициативи в областта на културата са под егидата на президента. По какви критерии ще избирате инициативите, които да подкрепите и легитимирате?
Андрей Гюров: Имаме доста конкретни намерения, които не са само насочени към това да се увеличи бюджетът. Знаете, че там дълги години се говори за 1% от БВП, но и това да се насочат средствата в областите, където ще имат най-голям ефект. И това със сигурност изисква и промяна в подхода, по който се финансираше културата на база продадени билети. Видяхме доста злоупотреби в тази посока. Културата е област, която не може да бъде управлявана на чисто търговски принципи. И затова ние ще положим сериозни усилия с целия екип да насочим средствата и подкрепата наистина към такива проекти, които обогатяват обществото. Ще предложим конкретни мерки.
Родителите Ви членували ли са в БКП?
Андрей Гюров: Мисля, че да. Мисля, че родителите ми са били членове на БКП.
Последен въпрос от колежката Мария Илчева: Как ще убедите онези 30% колебаещи се гласоподаватели да направят избора за Вас?
Андрей Гюров: Бих казал, че наистина тези избори не са за личността. Тези избори са за кауза и за посока. И тези хора трябва да изберат за себе си каузата и посоката, която отговаря на тяхната представа в каква България искат да живеят. Дали искат да живеят в една европейска, демократична, сигурна, просперираща държава и да гледат напред към бъдещето, а не към миналото.
Източник: www.dw.com
