Темата за държавната администрация отново е във фокуса на общественото внимание заради намеренията на правителството да ограничи разходите за персонал и да пристъпи към съкращения. На този фон от синдикатите предупреждават, че механичното намаляване на щатовете може да доведе до сериозни проблеми в ключови за гражданите институции. Колко души всъщност работят в държавната администрация, има ли раздут чиновнически апарат и какви са реалните условия на труд и възнагражденията в сектора? По тези и други въпроси пред ФАКТИ говори Кремена Атанасова, председател на Синдикат на административните служители към КТ "Подкрепа".
- Г-жо Атанасова, Министерството на финансите настоява за ограничаване на разходите за персонал в администрацията. Каква е реалната картина – има ли действително раздут административен апарат, или проблемът е в неравномерното разпределение на кадрите?
- В последните седмици темата за възнагражденията в администрацията отново е на дневен ред. И отново се поставя с единствената цел да се манипулира общественото мнение, като се изнасят категорично неверни данни относно числеността на заетите в държавната администрация, както и възнагражденията, които се получават там. Това, което не се казва, е, че има много ненужни структури или такива, които могат да се окрупнят. Същевременно ключовите за функционирането на държавата структури като Агенция по заетостта, НОИ, НЗОК, Статистиката или Агенция по геодезия, картография и кадастър са трайно недофинансирани и с недостатъчно хора, които да вършат огромната по своя обем и отговорност работа. Категорично можем да направим извод, че се касае за неравномерното разпределение на човешки ресурс в администрацията, като, уви, същото можем да кажем и за разпределението на средствата за заплати в администрацията, а разликите във възнагражденията в различните институции за една и съща длъжност достигат до 4-5 пъти.
- Определяте подхода за механични съкращения като „тотално грешен“. Каква алтернатива предлагате вместо намаляване на щатовете „на калпак“?
- Предлагаме да се съкратят хора там, където това е възможно и където това трябва да се направи, а на местата, на които и сега работниците изнемогват, да се отпуснат щатни бройки за назначаване на допълнителни служители. Помислете – на базата на каква информация правителството обявява точно 10% съкращения навсякъде? Ами ако някъде могат и трябва да се съкратят 30%? Или 40%? А на друго място следва да се увеличат заетите с 5%? Как такива решения се взимат? На базата на какво? Ясно е, че това е опит да се намали дефицитът, но подобен подход може да доведе до абсолютен колапс на изключително важни административни звена и определено всяко прибързано решение в тази посока ще се отрази негативно на обществото, на всички нас.
- Колко хора са в бюджетния сектор и колко в държавната администрация?
- По данни на НСИ към 03.2026 г. заетите лица в държавната администрация (в това число и общините, както и всички териториални поделения в страната) са точно 98 627 души. Заетите в целия бюджетен сектор са 602 461, като тук, освен държавната администрация, която вече казахме, че е около 98 600, са включени учители, лекари, полицаи, пожарникари, шофьори, работещите в пощите, културните дейци и въобще всички, които работят в държавни и общински предприятия и структури.
„Бизнесът“ или по-скоро част от представителите на работодателските организации съвсем умишлено манипулират данните
с единствената цел да насаждат разделение между работниците в различните сфери. „Разделяй и владей“ е познат прийом от римско време…
- И големият въпрос - държавната администрация да си плаща осигуровките. Нека обясним обаче какво не може да прави един държавен служител и как му се формира заплатата?
- Държавните служители не просто подкрепят това сами да плащат осигуровките си, а настояват това да се случи и Синдикат на административните служители „Подкрепа“ не веднъж е настоявал за тази промяна. Безспорно обаче е това, че осигуровките първо трябва да станат част от техния осигурителен доход и възнагражденията им да бъдат актуализирани, така че да се запази нетната им заплата. Всичко друго би означавало намаляване на и без друго ниските им заплати. Когато в публичното пространство се тиражира, видите ли, колко много придобивки имат държавните служители, и въобще заетите в администрацията, удобно се пропускат липсата на базови права за работниците и служителите там, които инак има всеки друг работник.
Редно е да кажем, че в администрацията работят и хора по трудово правоотношение, които имат удръжки и за осигуровки и данък.
Но пък нито те, нито държавните служители имат право на „клас прослужено време“. Държавните служители нямат право на ваучери за храна, нямат право да работят на втора работа, нямат право да имат фирма, нямат право на никаква стопанска дейност, нямат право на колективен трудов договор, нямат право на закрила от уволнение…
Всъщност, единствената „привилегия“, която имат, е безплатно погребение. Ето такова е отношението на държавата към нейните служители. А не трябва да бъде такова!
Що се отнася до заплатите и тяхното формиране и тук има специфика – работещите в администрацията имат право да получават едва 70% от своите заплати ежемесечно и до 30% под формата на допълнително възнаграждение за постигнати резултати (ДВПР) на тримесечие. Но това допълнително възнаграждение не е гарантирано – получава се, ако има пари и в размери колкото има, а уж по закон това по същество е част от заплатата на всеки работещ в държавната администрация. Често пъти ДВПР е в размер на 100 - 150 евро на тримесечие, което няма нищо общо с бонусите, които получават „богопомазаните“ по високите етажи на властта.
- Често обществото поставя знак за равенство между държавна администрация и бюджетен сектор. Къде според вас е най-голямото неразбиране по тази тема?
- Не знам дали има неразбиране, но със сигурност има манипулиране. Просто, когато в публичното пространство се повтори 1000 пъти една лъжа, тя се превръща в истина. Разбирам хората, които не се интересуват от темата и слагат знак за равенство между двата сектора, но политиците, ние - синдикатите, както и работодателските организации трябва непременно да правим разлика. Бюджетният сектор е по-широкото понятие, което обхваща всички организации, финансирани от държавния или общинския бюджет. Администрацията е само малка част от него, изпълняваща управленски, регулаторни и контролни функции. Разликата е в тяхната роля, дейност и структура.
- Ако бъдат реализирани съкращения в държавната администрация, кои услуги за гражданите първи ще усетят негативния ефект?
- Отговорът на този въпрос е ясен – ще пострадат звената, които предоставят най-често ползваните услуги, както от гражданите, така впрочем и бизнеса. Това са категорично НОИ, които отпускат и изплащат обезщетенията за безработица, майчинството, болничните и пенсиите. Агенция за социално подпомагане – няма да има кой да изплаща помощи, а идва сезонът на целевата помощ за отопление и трябва да се молим на Господ да няма пожари, защото отново социалните работници са денонощно на терен при такива бедствия. Агенция по заетостта буквално няма да може да обслужва десетките хиляди безработни лица, няма да е в състояние и да внася работници от трети страни за бизнеса, което може би ще е единственото положително нещо, защото ще спрем да внасяме черноработници от държави, в които заплатата е по два долара на ден. Не ми се мисли какво ще стане, ако Кадастърът и Агенция по вписванията не могат да изпълняват своите функции и само да си представим как спира да работи пазарът на недвижими имоти. Нали можем да си дадем сметка за обема на щетите, които ще настъпят. А ако общините са в невъзможност да изпълняват своите функции, то реално ще сме в ситуация на анархия.
- Има ли администрации, в които действително са необходими структурни реформи и оптимизация, или според вас проблемът е по-скоро в липсата на дигитализация и модернизация?
- Определено има. Има редица администрации, които или трябва да се закрият, или да се слеят. Не е нормално да имаме отделни административни структури с по 10 човека щат, да речем, но пък и там има изпълнителен директор, един-двама директори на дирекции, началници и става така, че реално няма служители, а има само шефове. Такъв пример е Фискалният съвет, чиято единствена работа е да провежда заседания и да дава препоръки. Там например заплатата на председателя и на членовете на съвета е в размер на 3 средни заплати за бюджетния сектор плюс по 3 минимални работни заплати за всяко проведено заседание, като самият съвет са си гласували и осигурили провеждането на минимум 3 заседания месечно. Това означава, че веднъж получават по 3 средни заплати, а отделно от това и по 9 минимални заплати всеки месец или малко над 10 000 евро. Сигурна съм, че бихме могли да се лишим от „ценните“ съвети на Фискалния съвет, не мислите ли?
Разбира се, нивото на дигитализация и модернизация все още не е такова, каквото ни се иска, но вече има редица администрации, които предлагат и електронни услуги в пълен обем. Но това, което трябва да кажем, е, че не е само въпрос на дигитализиране на самите администрации, а и на населението на страната, защото все още голяма част от хората не се чувстват готови и сигурни в ползването на онлайн услуги и трябва да има усилия и в тази посока.
- През последните години синдикатът многократно поставя въпроса за ниското заплащане в редица държавни структури. Не е ли парадоксално едновременно да се говори за недостиг на кадри и за съкращения?
- Повече от парадоксално е, но има съвсем елементарна причина това да е така. Когато в държавната администрация се дават средства за увеличения на заплатите, уви, те не се дават целево там, където е най-необходимо, а се дават по 10% навсякъде. Агенциите и отделните звена с ниски заплати получават и ниско увеличение, а тези, чиито заплати са по-високи, съответно получават по по-високо увеличение и по този начин ножицата се отваря още повече. Защото едно е 10% на 1000 евро, съвсем друго е 10% на 3500 евро. В тази връзка ние настояваме за нов модел на заплащане в държавната администрация – еднакви, или приблизително еднакви заплати по длъжности, възстановяване на „клас прослужено време“, както и допълнително възнаграждение при ясни и обективни критерии.
- Кои администрации са най-застрашени от загуба на експертен капацитет, ако бъдат приложени масови съкращения през следващите месеци?
- Това са структурите, в които и към момента има недостиг на кадри – НОИ, Здравната каса, Статистиката, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Вписванията, Кадастъра, Инспекцията по труда… И въобще администрациите, пряко ангажирани с грижата и обслужването на гражданите и бизнеса. Силно се надявам правителството да прояви разум и да не си и помисля да прави съкращения там, защото после ще трябва гражданите да си подават заявленията за пенсии и помощи директно на жълтите павета, пред Министерски съвет.
- Виждате ли риск част от функциите на държавата постепенно да бъдат изнесени към външни изпълнители и консултанти, ако администрацията бъде сериозно редуцирана, и няма ли това в крайна сметка да струва по-скъпо на данъкоплатците?
- След като политиците „аутсорснаха“ пенсиите ни, чрез въвеждането на абсолютно вредните частни пенсионни фондове, след като болниците се превърнаха в търговски дружества, а пациентите в банкомати, след като кабинети в миналото възложиха на външни доставчици стопанисването на домовете за стари хора и вече десетилетие наблюдаваме тези „къщи на ужасите“, в които гаснат възрастните ни съграждани, няма да се учудя да „аутсорснат“ и държавната администрация. Или по-скоро апетитната част от нея. И в момента се чуват гласове, които твърдят, че тогава всичко ще е „цветя и рози“. Всеки, който си мисли, че ще е много хубаво външна фирма да му прави скицата или да му впише имота, трябва да знае, че ще плаща скъпо и прескъпо за това и ако имате и капка съмнение, то трябва да погледнете само към здравеопазването ни и да разберете, че единствената цел на всеки бизнес е да печели, в случая ще печели на гърба на всеки един от нас.
- Как гледате на критиките, че държавната администрация е прекалено голяма, при положение че много ваши членове твърдят, че работят при хроничен недостиг на персонал?
- Вече споделих, че съвсем умишлено се манипулират данните. Администрацията в България е около средното за Европа, но тази статистика няма да я чуете от Домусчиев и компания. Има нужда от преструктуриране и подсилване на структурите, които към момента са натоварени с огромен брой дейности, а същевременно хората там не достигат. Заплатите в тези звена са от порядъка на 800-900 евро и дори няма желаещи за работа там. Но е съвсем разбираемо, това е обидна заплата за човек с висше образование, който следва да служи на държавата и да пази държавния и обществен интерес.
