Този номер с „националния интерес“ и как санкциите на ЕС уж вредели на българската икономика е универсалната дъвка на ватниците в родната политика. Под национална икономика следва да се имат пред вид - личните им джобове.
За това предупреди във "Фейсбук" Илиян Василев.
Да започнем с мита за „най-евтиния руски газ“.
Това е една от най-устойчивите легенди на прехода - нещо като мита за „освободителната“ Червена армия в края на Втората световна война. Няма значение, че руският газ не е най-евтиният. Няма значение, че именно Газпром едностранно спря доставките за България. В техния разказ фактите нямат значение. Винаги могат да подхвърлят внушението, че след като не внасяме руски газ, икономиката ни губи. И санкциите и ЕС са лошите. След това се чудят отстрани как евроскепсиса у нас растял. Те нямали нищо общо с това - народът го искал.
Следователно трябва да блокираме ЕС.
Същата логика се прилага и към петрола. Днес сортът „Уралс“ се търгува с огромна отстъпка спрямо международните пазари именно защото Русия има ограничени възможности да го реализира. Именно заради санкциите. Това е целта на санкциите - да намалят приходите на Кремъл и способността му да финансира войната, за да бъде принуден да седне на масата за преговори.
Любопитното е, че както при газа, така и при нефта, България не само не пострада от отказа от руските доставки, а разполага с едни от най-конкурентните цени в региона.
Причината е проста - диверсификация, конкуренция и засилена транзитна роля. Пазарът работи много по-добре от политическия монопол.
Но притчата за евтините руски ресурси и за балъци - защото между цената на която руския газ и нефт напускат Русия и цената на която вие ги плащате като стоки удобно са се разположили всички корупционни пиявици, които ги обогатяват. Накрая най-евтиния става прилично скъп.
Следващият мит е, че икономиката ни губи, защото не строим руски ядрени реактори. Запомнете ми думата - проектът АЕЦ „Белене“ отново ще бъде изваден от нафталина. Само че когато попитате къде отидоха над два милиарда евро, похарчени по този проект, настъпва неловко мълчание. Парите просто са изчезнали в блатото на безкрайните руски енергийни проекти. Всеки път обяснението е едно и също - „такава била цената“.
Аз обаче виждам друга закономерност. Между Белене, Чирен, Турски поток и редица други проекти с руско участие има една обща нишка - успоредно с тяхното развитие рязко нараснаха богатствата на немалко български политици, посредници и приближени до властта фигури. Твърде често обществените загуби и частните ползи вървят ръка за ръка. Направо ще се изумите ако някога се направи разследване на личното състояние на тези свързани с руските енергийни интереси политици и "бизнесмени". Слагам кавички, защото не са никакви бизнесмени, защото пазар няма - има близост до Тялото.
Едно трябва да е ясно. Румен Радев не може да бъде ефективен борец срещу корупцията по проста причина - значителна част от българската корупционна екосистема се роди, разви и забогатя именно чрез бизнеса с Русия.
От десетилетия достъпът до руски енергийни проекти, посредничество и комисиони е една от най-сигурните пътеки към бързо политическо и лично забогатяване. Руският модел бе съзнателно трансплантиран у нас именно за да се превърне в мощен лост за влияние, който може да избере президенти, премиери и съдебна система.
Днес виждаме ново поколение политически бизнесмени, които се надяват да капитализират властта си по същия начин. Не чрез производство, иновации или конкурентна икономика, а чрез посредничество на бизнеса по границата между Русия и Европейския съюз. Включително чрез схеми за заобикаляне на санкции, реекспорт и търговия със стоки, които в крайна сметка могат да намерят приложение в руската военна индустрия.
Затова, когато слушате аргументите срещу европейските санкции, не гледайте само думите. Следвайте парите.
Достатъчно е да погледнем Унгария. Зад системната съпротива на Виктор Орбан срещу санкциите на ЕС стои дълга история на политически и икономически зависимости, щедро подплатявани от Москва.
Путин никога не раздава подаръци от симпатия. Той инвестира. И винаги очаква възвръщаемост.
В този смисъл спорът за санкциите никога не е бил само спор за икономиката. Той е спор за това дали България ще остане част от европейската система на правила и солидарност, или ще продължи да бъде територия, на която руското влияние се представя като национален интерес.
А кълнящите се в Христа политици грабят като за световно.
