Първата заплата след еврото.
Получавам известие от банката и гледам екрана като човек, на когото току що са намалили заплатата без предупреждение. Пише: 767 евро. Първата ми мисъл е: „Чакайте малко, миналия месец вземах 1500!“ След това се сещам, че никой не ми я е намалявал, просто трябва вече да мисля в евро. Логиката ми го разбира, но сърцето ми отказва да го приеме.
Това коментира във "Фейсбук" Михаела Методиева.
Решавам да отида до магазина. Гледам кафето 2 евро. Казвам си: „Е, две евро не звучат зле.“ После мозъкът автоматично започва да превежда „Това са 4 лева!“ И изведнъж кафето вече не ми се струва толкова необходимо за оцеляването. Продължавам напред и виждам пица за 10 евро.
“ Е, 10 евро е нормална цена!“ След три секунди българинът в мен се събужда и започва да смята : „Чакай малко, това са почти 20 лева !“ В този момент вече не съм и гладен. Не защото съм ял, а защото финансово не съм гладен.
Най-интересното ми е как заплатата магически се раздели на две, а цените са със същите цифри. Преди вземах 1500 лв. и гледах пица за 10 лв. , а сега вземам 767 евро и гледам пица за 10 евро. Според математика всичко е наред, според душата ми някой ме мами.
Първите месеци след еврото няма българи. Има хора, които стоят пред етикетите по 5 мин., мърморят нещо, смятат наум и изглеждат така , сякаш решават задачи от висшата математика.
И накрая всички ще си казваме едно и също: “Заплатата уж е същата , ама преди като чуех 1500, се чувствах като работещ човек, сега като чуя 767 евро се чувствам като социален експеримент.
Взето от социалната мрежа
Изцяло описващо ситуацията в момента!
