След като Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) предложи средно увеличение на цената на електроенергията с близо 3%, отново на дневен ред излизат въпросите кой плаща цената на енергийния преход, защо сметките на домакинствата продължават да растат и кой печели от бума на възобновяемите енергийни източници. Какви са причините за поскъпването на тока, кой печели от батерийните проекти, готова ли е България за либерализиран пазар на електроенергия и как държавата може да защити потребителите от нови ценови шокове. Темата пред ФАКТИ коментира д-р инж. Росен Цветков, експерт по енергетика и бивш зам.-областен управител на Габрово (2017-2021).
- Г-н Цветков, защо цената на тока расте непрекъснато и възможно ли е този ръст да бъде овладян?
- Поскъпването на електроенергията удря директно върху стандарта ни на живот и задълбочава енергийната бедност в страната. През последните години станахме свидетели на масирано навлизане на т.нар. „зелени“ източници. Те дойдоха с обещанието за евтин ток, тъй като „горивото“ им – слънцето и вятърът – на практика е безплатно. Реалността обаче се оказа съвсем различна. Вместо евтина енергия, те донесоха огромна нестабилност в енергийната система. Непредсказуемото им производство нарушава физическите показатели на мрежата и създава постоянна нужда от скъпо струващо балансиране. За съжаление, през изминалите години беше допуснато безконтролното изграждане на огромни фотоволтаични централи (ФЕЦ), контролирани от зелени лобита. Точно това превърна нормалното функциониране и балансирането на енергийната ни система в изключително скъпо удоволствие, което накрая плащаме всички ние.
- Какво се случва с безвъзмездните средства по ПВУ дадени на няколко фирми за изграждане на огромни батерии?
- Първоначалната идея по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) беше изграждането на мегапроект за държавни батерии, които да останат в патримониума на българската държава и да служат на обществения интерес. Това намерение обаче претърпя сериозна трансформация. Вместо единна държавна система, средствата бяха пренасочени към пазарни процедури под формата на безвъзмездна помощ за частни проекти. Така над 1,3 милиарда лева обществен ресурс бяха насочени към шепа фирми, собственост на т.нар. „зелени олигарси“. Докато те публично твърдят, че системите за съхранение ще понижат цената на тока за потребителите, практиката показва нещо съвсем различно.
- Какъв е реалният модел на огромните печалби?
- През деня батерийните комплекси се зареждат с евтина енергия от фотоволтаици на цени от едва 2–3 евро за MWh., а вечер същата тази евтина енергия се продава обратно в мрежата на цени над 130 евро за MWh.
Резултатът? Частни инвеститори реализират колосални свръхпечалби, използвайки изцяло субсидирани съоръжения, платени с парите, които бяха предвидени в полза на цялото общество.
- Какво трябва да се направи, за да ползва българският потребител по-достъпна електроенергия?
- Ролята на държавата тук е не просто да регулира цените, а да се намеси с цялата си законодателна власт. Енергийният сектор в момента е в хватката на „зелени“ лобита, чиято единствена цел е максимизирането на личните им печалби. Това държавно регулиране може да се постигне чрез налагането на таван или ограничение върху свръхпечалбите, генерирани от огромните батерийни комплекси по ПВУ, изградени с безвъзмездни средства. Крайно време е милиардите, които България получи под редица условия, да започнат да работят в полза на обществото. А това трябва да се изрази в едно единствено нещо – реално намаляване на цената на тока за хората и бизнеса.
- Преди години определихте мораториума върху цените на тока като несправедлив. Смятате ли, че днес държавата има по-ефективен механизъм за защита на уязвимите потребители?
- Мораториумът беше временно административно решение, което просто отложи проблемите, вместо да ги реши. Сега държавата разполага с много по-прецизни инструменти, стъпващи върху дефиницията за „енергийна бедност“, която позволява подкрепата да отива целево при най-нуждаещите се, а не да се разпилява на калпак. Ефективността обаче зависи от бързината на администрацията и точното идентифициране на уязвимите домакинства.
- След поредните увеличения на цената на електроенергията каква трябва да бъде ролята на държавата – да компенсира потребителите или да стимулира повече производство на енергия?
- Ролята на държавата не трябва да се свежда само до регулаторната дейност. Държавата трябва да търси решения, които да осигурят на домакинствата и бизнеса енергия на поносими цени. Държавната политика изисква дългосрочно планиране на енергийния микс и постигане на такъв баланс, който да не позволява ощетяване на едни за сметка на други, трупащи споменатите по-горе свръхпечалби.
- България остава нетен производител на електроенергия, но цените за битовите потребители продължават да растат. Къде е основният проблем – в регулацията, в пазара или в политическите решения?
- Основният проблем е в липсата на последователни политически решения и забавените реформи, които изкривяват работата и на регулатора, и на пазара. Фактът, че сме износител, но гражданите плащат все по-скъпи сметки, показва, че пазарните механизми у нас не работят в интерес на българското общество. Нужна е смела държавна политика, която да защити националния интерес и да спре спекулативните процеси по веригата.
- Как трябва да изглежда балансът между ВЕИ, ядрената енергетика и традиционните мощности в България?
- Балансът изисква ядрената енергетика да остане гръбнакът на нашата система като предвидим базов източник. Той трябва да бъде допълнен от ТЕЦ, тъй като те осигуряват критичните физически характеристики и баланса на мрежата, а и не на последно място работят с изцяло български ресурс. ВЕИ секторът също има своето важно място, но там трябва да се работи в посока за изграждане на малки централи в полза на домакинствата, така че енергията да се произвежда там, където се потребява.
- Предстои пълната либерализация на пазара за битовите потребители. Готови ли са домакинствата за свободен пазар на ток и какви рискове виждате за цените през следващите няколко години?
- Българските домакинства все още не са подготвени за свободния пазар поради липсата на мащабна информационна кампания и ясни правила за защита. Основният риск през следващите години е свързан с непредвидими скокове в цените, които на фона на неконтролируемото стимулиране на ВЕИ сектора могат да хвърлят хиляди семейства в енергийна бедност. Държавата трябва да влезе в ролята си на истински регулатор и да гарантира преходен период с ясни тавани и механизми, които да омекотят този удар.
