„Преходът свърши много отдавна и ми се иска да спрем да използваме тази доста недъгава дума. Той свърши в най-добрия случай през 2007 г., когато България стана член на ЕС. За никакъв преход към нищо след това не можем да говорим“, каза в „Лице в лице“ конституционният съдия проф. Атанас Семов.
На въпрос в какво живеем сега той отговори – в безпътица.
„Това е истината за тези 36 години, а не преход. Преходът беше един съвсем кратък период - приемането на новата Конституция, на няколко нови закона“, посочи Семов.
По думите му това, което правим, е разруха.
„Това, което правим в тези 36 години, е един изключително противоречив и белязан от крайности процес, който отдавна не е трансформация, а деформация“, на мнение е конституционният съдия.
Според него това, което ни пречи да постигаме значими неща, са „чалъм и хатър, воля и умение“.
„Пречат ни две неща и те са наши традиционни народопсихологични характеристики. Едното е чакането друг да ни оправи, а другото – търсенето винаги на виновник навън. На нас все някой друг ни е виновен. Ние сме земята на невинните, поради което нито си наказваме виновниците, нито си променяме правилата, така че да няма следващи виновници“, каза проф. Атанас Семов.
В същото време той заяви, че е несъмнен факт, че българската икономика е нараснала пет пъти за последните 25 години.
„Несъмнен факт е, че се повиши стандарта на немалка част от хората в България. Също така обаче несъмнен факт е, че недопустимо много хора живеят зле, включително под социалния минимум. И не е зле в сравнение с най-успелите народи, до които се подредихме в ЕС, а зле в сравнение с най-нормалната човешка представа за разумни условия за живот“, смята той.
По думите му няма никакво съмнение, че в нашето общество е силно разочарованието от тези 36 години безпътица. Силно е и разочарованието от политическия елит и неговата безпомощност.
„Силно е разочарованието от състоянието на тежка безправовост, което е повече от беззаконие. Липса изобщо на водеща роля на правото в обществото – отвъд закона“, посочи проф. Семов.
„Когато се извърши преврат в една държава, а 10 ноември беше на първо място вътрешнопартиен преврат, няма как обществото след това да е единно в оценката за непосредствено близкото минало. За мен голяма част от хората много пресилено страдат по онова време, защото то имаше тежки недъзи. Несъмнено имаше и някои постижения“, смята той.
