Териториалният въпрос не е истинският препъникамък за Владимир Путин, а Русия го използва като част от по-широко искане за промяна на системата за сигурност в Европа. Това заяви руската опозиционерка Олга Курносова в интервю за OBOZ.UA.
Тристранните разговори между Украйна, Русия и САЩ в Абу Даби приключиха с договореност за мащабен обмен на военнопленници, но без напредък по прекратяването на огъня или по териториалните спорове. Европейски представители не участваха пряко в срещата. Ръководителят на руската делегация Владимир Медински посочи новата архитектура за сигурност в Европа като централна тема на преговорите.
Москва поставя НАТО в центъра
„Териториалният въпрос не е камъкът, в който се препъва Русия. По-точно, това е нещо, което руската страна представя като препъникамък“, каза Курносова.
По думите ѝ искането на Путин е свързано с връщане на НАТО към границите от 1997 г. Така от алианса би трябвало да излязат държавите, присъединили се след тази дата. Курносова определи това като опит на Кремъл да наложи на Европа модел, при който Русия има решаваща дума за сигурността на други държави.
Тя припомни, че преди руското нахлуване в Грузия е съществувал Съветът Русия–НАТО, а отношенията между Москва и алианса са включвали обсъждане на общи действия срещу терористични заплахи. Според опозиционерката последвалият курс на Путин е върнал Русия към конфронтационен модел, несъвместим с договореностите за европейската сигурност.
Регионалните съюзи като възможност за Украйна
Курносова отхвърли тезата, че успех на десни партии в Европа автоматично би означавал победа за руската политика. Тя посочи Унгария като пример за държава, чието правителство поставя националните интереси на първо място, но това не означава непременно подкрепа за Кремъл.
„Това не означава, че десните политици са проруско настроени“, заяви тя. Според нея, ако Русия продължи да се възприема като заплаха за националните интереси на европейските държави, правителствата ще са по-склонни да укрепват отбраната си.
Курносова посочи Вишеградската четворка и северноевропейското отбранително сътрудничество като примери за регионални формати, които могат да се развиват паралелно с общите европейски структури. По думите ѝ Украйна би могла да търси по-активно участие в подобни съюзи, тъй като те са свързани пряко с държави, които усещат руската заплаха непосредствено.
„Основната пречка е самият Путин“
Според Курносова участието на Европа в преговорите би затруднило опитите на Москва да наложи собствен прочит на бъдещата сигурност на континента. Тя смята, че европейските държави могат да оказват натиск чрез санкции, политически решения и ограничаване на достъпа до интереси на руското ръководство.
Опозиционерката допуска, че влияние върху Кремъл могат да окажат не само САЩ, но и Китай и европейските държави. „Главната пречка по пътя към постигането на някакви договорености е самата фигура на Путин“, каза тя.
След срещата в Абу Даби остава договореността за обмена на военнопленници, докато по прекратяването на войната, териториите и бъдещите гаранции за сигурност позициите продължават да се разминават.
Източници: obozrevatel.com
