Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин планират да се срещнат на 19 ноември в китайския град Шънджън в рамките на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Белият дом и Кремъл са потвърдили подготовката на разговорите, които ще съберат за първи път лидерите на Съединените щати, Русия и Китай в този формат.
Въпреки потвърдената среща преговорите по дневния ред и формата продължават. Ройтерс съобщава, че между трите страни все още няма окончателна договореност кои теми ще бъдат обсъждани и дали разговорът ще бъде официален или неформален. Очакванията за голямо споразумение са ниски.
Различни цели преди разговорите
Тръмп вижда в срещата възможност да започне разговор за контрол върху ядрените арсенали на трите държави. Американски представител е заявил, че Вашингтон не очаква още на тази среща да бъде постигнато споразумение, но смята, че Китай трябва да участва по-активно в дискусията.
Съединените щати и Русия разполагат с по над 5000 ядрени бойни глави, докато китайският арсенал е около 500 бойни глави според данни, цитирани от Ройтерс. Пекин обаче бързо разширява ядрените си сили. Разликата в мащаба е една от причините Китай да не проявява интерес към ограничения, които биха го поставили в същата рамка като Вашингтон и Москва.
„Китайците не искат разговори за контрол върху въоръженията със Съединените щати, а още по-малко със Съединените щати и Русия, защото това предполага, че приемат да бъдат разглеждани като голяма ядрена сила, подлежаща на сходни ограничения“, заяви Едгард Каган от Центъра за стратегически и международни изследвания.Москва от своя страна вижда срещата като възможност да обсъди войната в Украйна и евентуално споразумение, което да отговаря на руските условия. Според Ройтерс Китай се противопоставя темата да бъде включена в официалния дневен ред. Американски представител е заявил, че Тръмп вероятно няма да повдига въпроса за Украйна, тъй като тристранният разговор не е подходящият формат за това.
Опасения за „нова Ялта“
Подготовката на срещата вече предизвика сравнения с конференцията в Ялта от 1945 г., когато Съединените щати, Великобритания и Съветският съюз договарят основни елементи от следвоенния ред в Европа. В Русия националистически среди приемат аналогията като знак, че Москва отново е сред силите, които определят глобалните правила.
Украйна и други държави извън формата се опасяват, че големите сили могат да обсъждат тяхното бъдеще без тяхно участие. „Не искаме това да се превърне в „Ялта 2, 3, 4“ с преразпределение на влиянието“, заяви украинският президент Володимир Зеленски.
Китай също има причина да подхожда предпазливо. Пекин ще бъде домакин на срещата, но тя може да засенчи форума на АТИС и да отслаби представянето на Китай като защитник на многостранното сътрудничество и на интересите на по-малките държави.
Кремълският говорител Дмитрий Песков заяви, че се обменят предложения за възможния дневен ред и че срещата „със сигурност ще бъде интересна“. Засега обаче е потвърдено основно самото провеждане на разговорите, а не конкретните решения, които тримата лидери могат да вземат.
Източници: reuters.com, apnews.com, investing.com
